СССР тества Р-13 с ядрена глава от подводница

На 20 октомври 1961 г. Съветският съюз извършва изпитателен пуск, който променя историята на подводните ядрени оръжия. От подводницата К-102, известна преди като Б-121 и построена по проект 629, е изстреляна балистична ракета Р-13 с действаща термоядрена бойна глава. Взривът е регистриран на полигона на Нова земя като част от операция „Радуга“.

Р-13 е едностепенна ракета с течно гориво, разработена за комплекса Д-2. Обсегът ѝ е около 600 километра, а бойната глава е оценявана на приблизително 1 мегатон. Федерацията на американските учени посочва, че системата е предназначена за подводници от проект 629 и за атомните подводници от проект 658.

Дата̀та често се представя като начало на изстрелванията на балистични ракети от подводници. Първият такъв пуск обаче е извършен от СССР още на 16 септември 1955 г., когато от подводницата Б-67 е изстреляна ракета Р-11ФМ. Изстрелването е станало от надводно положение.

Същото важи и за Р-13. Подводниците от проект 629 е трябвало да изплуват, а ракетата да бъде издигната в стартова позиция преди изстрелването. В историческия обзор на НАСА е отбелязано: „Ракетите Р-13 се изстрелват от надводно положение.“

Първата ядрена бойна глава от подводница

Значението на 20 октомври 1961 г. е друго. Тогава СССР за първи път изпитва от подводница балистична ракета с реална термоядрена бойна глава. Р-13 е насочена към полигон на Нова земя, а операцията демонстрира, че подводен носител може да достави ядрено оръжие до отдалечена цел.

Пускът е извършен в разгара на Студената война и само десет дни преди изпитанието на съветската „Цар-бомба“ на 30 октомври 1961 г. Така през есента на същата година Москва показва две различни възможности на ядрения си арсенал: огромна мощност при атмосферно изпитание и мобилен морски носител, способен да се приближи до целта извън обсега на наземното наблюдение.

Преходът към изстрелване под вода

Р-13 остава важна, но междинна стъпка в развитието на съветските подводни ракети. Истинското предимство на подводния носител е възможността да остане скрит под водата, докато изстрелва ракетата. То е постигнато с комплекса Д-4 и ракетата Р-21. Първият успешен съветски пуск от потопена подводница е извършен на 10 септември 1960 г., а системата Д-4 влиза в експлоатация през май 1963 г.

Така изпитанието на Р-13 от 20 октомври 1961 г. не е първият пуск на балистична ракета от подводница, но е първият съветски тест на подводно базирана балистична ракета с действаща термоядрена бойна глава. Именно това го превръща в ключов епизод от надпреварата във въоръжаването.

Източници: nuke.fas.org, nasa.gov