Питър Бота: наследството на последния твърд лидер на апартейда

На 31 октомври 2006 г. в дома си край Уайлдърнес умира Питър Вилем Бота – човекът, който ръководи Южна Африка в един от най-напрегнатите периоди от историята на апартейда. Той е на 90 години. Десетилетия по-късно името му остава свързано не с прехода към демокрация, а с опита на стария режим да оцелее чрез ограничени реформи и силови мерки.

Бота е министър-председател от 1978 до 1984 г., а след това става първият изпълнителен държавен президент на страната и остава на поста до 1989 г. Той наследява система, изградена върху расово разделение, в която чернокожото мнозинство е лишено от политически права. Бота не създава апартейда, но го ръководи в момент, когато вътрешната съпротива, международните санкции и икономическият натиск вече правят стария модел все по-труден за поддържане.

Реформа без политическо равенство

През 1983 г. правителството му приема нова конституция, с която е създаден трикамерен парламент. В него ограничено представителство получават цветнокожите и южноафриканците от индийски произход, но чернокожото мнозинство остава извън националната политическа система. Така Бота предлага промяна на конструкцията, без да поставя под въпрос нейния основен принцип – политическото превъзходство на бялото малцинство.

Управлението му е белязано и от извънредни положения, масови задържания и действия на силите за сигурност срещу противници на режима. Комисията за истина и помирение по-късно установява, че през годините, в които Бота оглавява правителството, са извършвани тежки нарушения на човешките права и незаконни действия от полицията и армията.

Речта „Рубикон“ и пропуснатият завой

На 15 август 1985 г. светът очаква от Бота да обяви освобождаването на Нелсън Мандела и по-дълбоки политически промени. Вместо това речта му „Рубикон“ не предлага конкретна програма за край на апартейда. Посланието е възприето като отказ от решителен завой, а последвалата международна реакция допринася за още по-голямата изолация на Южна Африка.

Бота напуска президентския пост през август 1989 г. след конфликт с Фредерик Вилем де Клерк. Именно де Клерк по-късно легализира Африканския национален конгрес, освобождава Мандела и започва преговорите, довели до първите демократични избори през 1994 г.

Отказът да даде показания

След края на апартейда Бота отказва да се яви пред Комисията за истина и помирение, която разследва политическото насилие и нарушенията на човешките права. Председателят на комисията, архиепископ Дезмънд Туту, заявява: „Писмените отговори никога не могат да заменят личното явяване, за да отговори на въпросите ни.“

През 1998 г. Бота е осъден за неуважение към съда, но присъдата е отменена при обжалването. До края на живота си той не приема ролята, която комисията му отрежда в разследването на насилието, извършено от държавния апарат.

Затова историческото наследство на П. У. Бота остава противоречиво, но не и неясно: той е едновременно представител на опита за контролирана промяна и един от последните защитници на система, която вече не може да бъде запазена.

Източници: rte.ie, cbsnews.com, news24.com