Спомняте ли си закона на Архимед? Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност. Когато стигнал до въпросната истина, древният математик така се вдъхновил, че извикал "Еврика!", изскочил от ваната и хукнал гол по улиците на Сиракуза. Елинският мислител има последователки и сред родните любителки на водната аеробика.
Шампионката по синхронно плуване Мария Шпицер, която преди повече от 10 години поставя у нас основите на тази атрактивна дисциплина за тонус и релакс, си припомни пред Факти.бг случай, когато дама я помолила да махне „горното“. Сертифицираната инструкторка първо помислила, че иде реч за уреда, който стои над водата, а когато разбрала, че става въпрос за банския, решила, че приятел й е изпратил чешитката за майтап. Жената обаче съвсем сериозно настоявала да се съблече и когато станало ясно, че не може да играе гола в басейна на столична клиника, се зарекла повече да не стъпи там. Други отказали се обаче не се помнят, защото всички пробвали това занимание се чувстват така, сякаш летят. В басейна по време на сеанса по аквафитнес законът на Архимед действа далеч по-приятно, отколкото в учебниците по алгебра...
Водната аеробика е плод на американската мания за здравословно спортуване през 80-те
Тази приятна атракция с 60-минутна стандартна продължителност по-късно акостира и у нас и вече се предлага в редица СПА центрове, басейни на елитни хотели, плувни комплекси, болнични заведения в страната. Като лечебна физкултура при определени заболявания или при следоперативни състояния всъщност упражненията във вода се прилагат отдавна, но специалната система, която се изпълнява в басейните на клуба на Шпицер, е нейно новаторско решение след дългите състезателни години в басейна.
В нея са въведени много елементи от всички водни спортове, а други, от „сухоземните“, са “потопени“, така че има по малко от синхронното и стандартното плуване, водната топка, йога и тае-бо, джогинг, пилатес, каланетика... Идеята за специфичната водна гимнастика се ражда заедно с първата дъщеря на Мария Шпицер – в началото като програма за бременни, а после - и за всички останали. Школата на шампионката залага най-вече на типичната водна аеробика без скъпи уреди, която е по-натоварваща, но дава повече сигурност на начинаещите.
За разлика от тази с уредите, тя се изпълнява на дъно, тоест има малко по-голяма тежина на тялото, защото част от него е извън водата, докато при варианта с уреди дъното не се докосва, тялото изцяло се поема от водата и става около 10 пъти по-леко. Както казахме, първият вариант е по-натоварващ и сваля повече сантиметри от обиколките, но хора с костни и ставни проблеми, дископатии и дискови хернии, не е добре да го практикуват, ако нивото на водата не покрива раменния пояс, за да се поеме по-голяма част от теглото.
Любителите на лятното разхлаждане, които не могат да плуват и изпитват известен страх от водата, сами си търсят дъно и искат да имат опора отдолу с „едно наум“, че така е по-безопасно. Всъщност, и двете версии са безопасни дори за хора, които не са на „ти“ с плувните спортове, затова след няколко опита и те се пускат в заниманията без дъно.
Кои са козовете на аквафитнеса в сравнение с обикновеното плуване и обикновения фитнес?
„Може би 80% от жените, които посещават водна аеробика, не умеят да плуват или не умеят да плуват добре. Тоест, за да се натовари тялото ефикасно, да се тонизират добре мускулите, да се свалят килограми, трябва да се практикуват активно поне два плувни стила. А при водната аеробика дори неопитните могат да изпълнят всичко, което се показва, и си вършат работата по отношение на телата си, без да са добри плувкини. Фитнесът пък е само за абсолютно здрави хора, а не с костно-ставни проблеми, гръбначни изкривявания, разширени вени, наднормено тегло и т.н. Аз самата заради стара травма в коляното не мога да правя много от нещата във фитнес залата“, обяснява Мария Шпицер. Водата обаче е щадяща материя и там контузиите са почти изключени.
Най-много, ако сте съвсем новаци, в началото леко да ви се схванат пръстчетата на краката, защото повечето упражнения се правят в шпиц или контрашпиц, но това не е болка за умирачка. Още по-хубавото е, че освен болките по тялото и напрежението от душата този "подводен масаж в движение" сваля и сантиметри от обиколките - ще го усетите по дрехите си. А най-хубавото е, че е групов спорт - с него не само ваете снага, но и се забавлявате сред приятели.
Все пак дебнат ли някакви рискове в басейна? По-скоро са край него... „Веднъж видях бременна с близнаци, в 8-ия месеца, с огромен корем, да слиза по стълбичките към басейна с чехли с токчета и пухче отгоре... Просто не можех да повярвам на очите си“, разказва шампионката. Така че бъдещите майки, а и всички останали, нека се чувстват предупредени да идват на сеансите с джапанки, а не с високи токчета, за да не стане беля...
Господата са далеч по-практични в екипировката си. Групите по водна аеробика всъщност са смесени и в тях често се интегрират и мъже. Щом се осмелят да нарушат женската хегемония в басейна, виждат колко е приятно и се пристрастяват. Онези, които се престрашават, са най-вече джентълмени със спортен дух, но със стари травми, които не им позволяват да тичат в парка или да се потят във фитнеса.
Мария Шпицер е национална състезателка по синхронно плуване в продължение на 20 години. 10 поредни години е републиканска шампионка. Представяла е България на европейски и световни първенства. Медалистка е от европейски купи и международни турнири. Тя е единствената българка, играла като аквабалерина в най-големия воден цирк в света в парижкия „Дисниленд“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА