Отлично запазен меч на 3300 години беше открит във вулканично езеро в Италия

На дъното на езерото Мецано в централна Италия е открит бронзов меч на около 3300 години, който все още има остър ръб. Оръжието датира от около 1300 г. пр.н.е. и е намерено по време на подводни археологически проучвания в кратера на древен вулкан.

Откритието е обявено от Управлението за археология, изящни изкуства и ландшафт за провинция Витербо и Южна Етрурия. Оттам определят находката като важен принос към познанията за общностите, посещавали езерния басейн преди повече от три хилядолетия.

„Артефактът, запазен в отлично състояние и все още с остър ръб, представлява важно допълнение към разбирането ни за общностите, които са обитавали езерния басейн преди повече от 3000 години“, посочват от управлението.

Новият предмет е третият меч, намерен на археологическия обект от началото на проучванията през 70-те години на XX век. Според археолозите това потвърждава значението на езерото Мецано като място с богат археологически потенциал.

В същата кампания са открити цели керамични съдове и множество бронзови предмети, сред които брадви, кинжали, върхове на стрели, върхове на копия, игли и бръснач. Находките са свързани с потънало наколно селище - селище, изградено върху дървени колове над или в близост до водата.

Особен интерес представлява близостта между меча и бронзовия бръснач. Подобни съчетания са известни от гробове и лични вещи на представители на елита от бронзовата епоха в други части на Европа.

Археолозите допускат, че мечът може да е бил преднамерено положен във водата като част от ритуална практика. В различни европейски обекти от бронзовата епоха оръжия, накити и други ценни предмети са били оставяни в езера и други водни места като дарове.

„В този контекст бронзовите оръжия не са били само средства за водене на бой, а и символи на престиж, идентичност и власт“, посочват специалистите.

Мечът принадлежи към традициите на оръжейното производство в централна Италия през Късната бронзова епоха. Тогава местните общности са били свързани чрез търговски и културни контакти, обхващащи Апенинския полуостров и по-широки части от Средиземноморието.

Новите изследвания ще продължат през следващите години, като целта е да се изяснят устройството на потъналото селище и начините, по които са били използвани и полагани откритите предмети.