Route 66 навършва 100 години: историята на „Пътя майка“

На картата той изглежда като дълга линия между Средния запад и Тихия океан. В американската памет Route 66 е много повече от път. На 11 ноември 1926 г. маршрутът официално свързва Чикаго със Санта Моника, преминавайки през осем щата и около 2400 мили, или приблизително 3940 километра.

Така започва историята на един от най-разпознаваемите символи на Съединените щати. Пътят е известен като „Пътят майка“ – название, популяризирано от Джон Стайнбек в романа „Гроздовете на гнева“.

Пътят, който отвежда хората на запад

Route 66 не е построен изцяло от нулата. Той събира в един маршрут вече съществуващи местни, щатски и национални пътища, много от които в началото са били в лошо състояние. Идеята е да се създаде практична връзка между индустриалния Чикаго и бързо растящите градове в Калифорния.

До края на 30-те години пътят все още не е напълно асфалтиран. Въпреки това той бързо се превръща в икономическа артерия за малките населени места по трасето. По него се появяват бензиностанции, крайпътни ресторанти, мотели и необичайни атракции, създадени, за да спират пътуващите.

През Голямата депресия Route 66 става път за семейства, напускащи засегнатите от суша и прашни бури райони на Средния запад. По време на Втората световна война маршрутът има значение и за придвижването на военни конвои и работна сила. След войната той вече е свързан с масовия автомобилен туризъм и представата за пътуване без предварително начертан край.

От песента до неоновите табели

Образът на Route 66 се утвърждава чрез литературата, музиката, киното и телевизията. Песента „Get Your Kicks on Route 66“, написана от Боби Труп през 1946 г., е изпълнявана от Нат Кинг Коул, Чък Бери, „Ролинг Стоунс“ и други известни музиканти.

По-късно неоновите табели, ретро мотелите, закусвалните и крайпътните забележителности превръщат маршрута в своеобразен музей на американската автомобилна епоха. Фотографът Дейвид Дж. Шварц, който е пътувал по Route 66 42 пъти за две десетилетия, го описва с кратка формула: „Пътувания, големи автомобили, неонови знаци.“

В интервю за Асошиейтед прес той казва:

„По този път усещаш самата земя, докато пътуваш.“

Краят на официалния маршрут

Междущатската пътна мрежа, започната през 50-те години, постепенно отнема трафика от стария път. Новите магистрали са по-бързи и по-преки, но отклоняват автомобилите от градовете и търговските обекти по Route 66. Част от малките населени места западат, а някои крайпътни бизнеси затварят.

През 1984 г. междущатският път замества последния участък от историческия маршрут. Година по-късно Route 66 е официално изваден от федералната пътна система. Това обаче не слага край на историята му. Оцелелите участъци, мостове, бензиностанции, мотели и ресторанти започват да се съхраняват като част от американското културно наследство.

За 100-годишнината Пощенската служба на САЩ издава осем марки – по една за всеки щат по трасето. В Тълса, Оклахома, е предвидено централно честване с парад, улични събития, концерти и специален момент, посветен на рождения ден на маршрута.

Route 66 вече не е федерална магистрала, но продължава да съществува като пътуване през различни лица на Америка – от прериите на Илинойс до пустините на Аризона и брега на Тихия океан.

Източници: apnews.com, history.com