Притча за човешките сетива

Всеки ден ползвам обществения градски транспорт и виждам, че постоянно се увеличава броят на пътниците, които са със слушалки в ушите или са втренчили погледа си в екрана на някакво електронно устройство. Те вече са толкова много и това е съвсем нормална и обичайна гледка, но преди няколко седмици станах свидетел на една необичайна случка и реших, че ще е добре да я споделя с колкото се може повече хора.

На една от поредните спирки в препълнения автобус се качи млад човек, който слушаше техно музика със своите слушалки, но звукът им беше толкова силен, че го чуваха сигурно и половината от останалите пътници в автобуса. Една дама, която стоеше до самия младеж, не можа да издържи дразнещото монотонно звучене и го помоли да си намали силата на звука.

– Как го понася този силен звук? – въздъхна възмутената дама.

– Той не го чува толкова силно, сигурно вече е започнал да оглушава. – обади се жената до нея. – Моята дъщеря си лягаше и ставаше със слушалките, беше непрекъснато с тях и си повреди слуха. Вече почти нищо не чува. – добави доста притеснено тя.

– Наистина ли? И моята дъщеря много често ги използва. – учудено я погледна загрижената й спътничка. – Лекарите не могат ли да й помогнат?

– От една година ходим при най-различни специалисти, но няма положителен резултат и сега може да чува само с помощта на апарат.

– Ужас! Не мога да ги разбера тези деца! Защо им е толкова приятен и необходим този непрестанен шум?

– Защото са се отдалечили прекалено много от своя дух. – отговори, седналият до нея възрастен господин, който беше на доста преклонна възраст, но изглеждаше много жизнен и енергичен. – Страхуват се от тишината защото интуитивно усещат, че в нея ще чуят неговия глас и той ще им каже, че нито мислят, нито живеят правилно, а момичето може да си върне слуха, но това ще се случи само с Божията помощ на нейния дух.

– Но как? Какво трябва да направи? – погледна го учудената майка.

– То, трябва да си спомни за гласа на Бога и да поиска отново да го чуе! Нашите сетива са Божи дар и са ни дадени да търсим, да виждаме, да чуваме и да усещаме Божествената красота на този свят, и когато не ги използваме за това тяхно предназначение те започват да отслабват и постепенно ги изгубваме.

С ушите си е необходимо във всеки момент да чуваш песента на птиците, гласовете на хората и животните, шумът на вятъра или течащата вода. Казано накратко постоянно да чуваш гласът на природата около себе си! И всеки ден очите ни трябва да виждат синьото небе, огненото слънце, красивите и неповторими форми на облаците, величието на планините или уникалността на всяко живо същество.

Болшинството от хората си мислят и са убедени, че възрастните хора непременно трябва да са с намалено зрение и с увреден слух, но аз чувам перфектно и не използвам никакви очила.

Причината за загубата на сетивата не е във възрастта на човека, а в неговото отношение към света и живота. Слушам ги голяма част от моите познати и роднини, как от тридесетгодишна възраст са започнали да роптаят и да говорят, колко сбъркан и колко грешен е станал този свят и се чудят защо непрекъснато боледуват, а слухът и зрението им постепенно се изгубват. Това е основната причина!

Няма никакво значение, каква ти е календарната възраст. Ако си преобладаващо недоволен от този свят и по-точно от живот си, ти ще се разделиш с него. Това е.

Погледнете малките деца, за тях всеки ден е празник. Те постоянно се забавляват и за тях светът е безкрайно вълнуващ, интересен и красив, но после какво се случва. Идват големите амбиции. Родителите им казват, че трябва да станат някакви, велики хора. Казват им, че животът е състезание. Започва се едно голямо четене и след някоя година, детето е с увредено зрение, но какво от това, нали ще стане професор. Страдащ и недоволен от света и от живота си учен човек, но това е много престижно и няма никакво значение, че детето е искало и си е мечтало да стане готвач. Щастлив готвач!

Хората стават все по-алчни и амбициозни, но и по-неудовлетворени и нещастни. Животът им е скучен и нерадостен. Затова болшинството от днешните младежи са постоянно с тези слушалки и непрекъснато зяпат в някакви устройства.Това е причината! – каза накрая възрастният мъж и тръгна да слиза от спрелия притихнал автобус.

Аз видях, че съм пропуснал моята спирка и го последвах. Следвам го и в неговите разбирания и мъдрите му разсъждения за живота. Ще се радвам, ако и други хора го последват!

Из „Къде се ражда любовта?“ на Валентин Начев