9 истории, които доказват, че да правиш добро е лесно

Вярвам, че добрите дела не струват скъпо и не отнемат много усилия. Да правиш добро е по-лесно отколкото звучи. Тези 9 дочути истории са най-доброто доказателство за това. Внимавайте! След като ги прочетете, може да ви се прииска и на вас да направите нещо добро за някого. И не ви спираме!

***

Моя приятелка отишла на кино със сина си. По пътя натам, детето събирало всички брошури и флайери, които му подавали разни дистрибутори. Той сам отивал до тях сякаш е най-важното нещо на света. „Миличък, за какво са ти всички тези флайери?“ го попитала майка му. Детето отврънало: „Не ми трябват, мамо. Тези момичета изглеждат толкова тъжни. Никой не им взима брошурите. А като ги взимам, те стават малко по-щастливи.“

***

Аз бях на 18. Зима. Късно вечер. Вън е много тъмно. Бързах да се прибера и се качих в едно такси. Когато се качих на предната седалка, на задната се качиха две момчета. Те ме попитаха в коя посока съм и ми казаха, че също трябват да стигнат до там. Нямах много пари, затова ми изглеждаше сякаш съм изкарала късмет. Когато стигнахме, аз започнах да излизам от колата. Същото направиха и двете момчета. Изведнъж шофьорът ме дръпна за ръката. Момчетата излязоха, но колата потегли в друга посока веднага след това. Уплаших се първоначално, но направихме едно кръгче и се върнахме пак на същото място. Момчетата си бяха тръгнали. Шофьорът ми обясни, че те са му изглеждали твърде съмнителни.

***

Всяка сутрин, когато отивах на работа, си купувах кафе от едно магазинче наблизо. Наскоро, започнах да минавам по нов път и така видях един възрастен мъж, който свири на акордеон на улицата и пее военни песни. Сега вече не пия кафе сутрин. Вместо това, давам парите си за кафе на мъжа. Скоро отново го доближих, за да му оставя пари, но той спря, подаде ми един шоколад и ми каза: „Този е магически. Затова си помисли добре, преди да си пожелаеш нещо.“ Аз си пожелах. Сега очаквам желанието ми да се сбъдне и вярвам, че това ще се случи.

***

Возих се в едно такси късно вечер. Изведнъж, шофьорът спря и излезе от колата. Стреснах се, но тогава видях, че на пътя пред нас има два таралежа. Той излезе от колата, за да ги махне от пътя и да не ги сгази. Скоро не бях виждала толкова мило нещо.

***

Обичам да виждам хора, които вършат работата си с удоволствие, без значение каква е. Понякога, когато навън е студено, ходя да си купувам кафе от едно павильонче. Хората, които работят там правят кафето ми с усмивка, поръсват канела и шоколад отгоре му и ми пожелават приятен и успешен ден със същите огромни усмивки. Това е толкова очарователно и зареждащо!

***

Отидох до магазина, за да си купя хляб. Докато чаках на касата, едно момче със счупен нос влезе в магазина и помоли за шомощ. Оказа се, че няколко човека са го нападнали, взели са му телефона и са го пребили. Затова се е скрил в магазина.

***

Бях приятно изненадана от реакциите на магазинерите: Всички мъже напуснаха магазина моментално, събраха се на входа на магазина и зачакаха, а охраната застана на вратата. Жените повикаха полиция и помогнаха на момчето с раните му. Дадоха му вода и мобилен телефон. Някои от клиентите на магазина на момента заявиха, че ще свидетелстват в полза на момчето. Не бях виждала толкова много хора да се обединят, за да защитят един единствен човек.

***

Преди няколко дни се качих в автобуса. Млад мъж на около 20-25 се качи след мен. Седна и започна да разплита слушалките си с една ръка, защото другата беше счупена. Той се опитваше да го направи преди автобуса да спре на следващата спирка. Тогава, 2 минути преди да дойде моята спирка, докато автобусът беше спрял на червен светофар, отидох до него и му помогнах. Докато аз ги разплитах, момчето се усмихваше. Когато слязох от автобуса, коленете ми трепереха. За пръв път посмях да помогна на някой непознат.

***

Веднъж, докато се возих в автобуса, видях една възрастна жена, която изглеждаше полу-жива, да се смъква бавно от седалката си. Останалите хора в автобуса започнаха да се питат какво се случва, но жената дори не можеше да образува изречение. Всички излязоха от автобуса, а аз и шофьорът решихме да заведем жената до най-близката болница. Опитах се да намеря телефонните номера на нейните близки, а тя ми каза, че има само съпруг, който наскоро е получил удар. Докато пътувахме, я държах, за да не падне. Когато стигнахме до болницата, лекарите ни казаха, че е получила удар. Аз и шофьорът и бяхме спасили живота.

***

Един ден спасих два живота. Отивах на училище и гледах през прозореца на автобуса. Навън температурата беше +1 градуса, а предния ден тя беше паднала до -9. По средата на едно замръзнало езеро видях двама мъже, които се готвеха да ловят риба. Знаейки каква е температурата отвън, се сетих, че ледът може да се разтопи и се обадих на приятел, който работеше в спасителната служба с молба да изпратят екип на мястото. На следващата сутрин, едно 14-годишно момиченце и майка й дойдоха до дома ми, за да ми благодарят, че съм спасила животите на баща й и брат й. Оказа се, че спасителният екип е дошъл точно на време, когато лодката е пропаднала в езерото.