Притча: Намери своята уникална цел в живота

Живяла някога пчела с прозрачни крила. Живяла в прекрасна гора, където имало красиви дървета и прохладна река.

Живяла някога и една муха с прозрачни крила. И тя живяла в прекрасната гора, където имало красиви дървета и прохладна река.

Нещата стояли така, че дори и къщите на пчелата и мухата били на едно и също място – едно голямо старо дърво. Обаче мухата живеела до корените на дървото, където гниели падналите листа, а пчелата живеела там, където то се разклонявало – в суха хралупа.

Всеки ден и мухата, и пчелата летели из цялата гора, за да намерят храна. Но те никога не летели заедно, защото мухата винаги търсела в гората гнили места и изпражнения, а пчелата ходела да събира нектар. Веднъж се случило така, че пътищата на пчелата и мухата се пресекли, но едната изобщо не забелязала другата, защото мухата не се интересувала от пчелата, в която няма нищо вонящо, а пчелата не забелязвала мухата, която нямала нектар.

Но веднъж, сред гнусните изпражнения се родило и израснало прекрасно, ухаещо цвете. И неговият аромат се смесвал с вонята на изпражненията, в които растяло това прекрасно цвете. От време на време тези аромати се преплитали един друг и сякаш настойчиво привличали вниманието. Така тук понякога идвала мухата и кацала долу, в изпражненията, а понякога идвала пчелата и събирала опияняващия нектар на прекрасното цвете.

Но веднъж едновременно долетели и мухата, и пчелата. И нищо не би се случило, но след като се нахранили до насита и пчелата, и мухата започнали да се оглеждат наоколо: пчелата погледнала надолу, а мухата вдигнала поглед нагоре. И всяка от тях видяла ужасяващо зрелище – съвършено непривично и гадно. Пчелата видяла как нещо подобно на пчела се рови в изпражненията, а мухата се възмутила на това, че нещо подобно на муха яде толкова непригодна за храна като нектара на цветята. Техният външен вид ги привлякло една към друга и те започнали да летят една около друга с надежда да намерят по-голямо родство освен външната прилика. Всяка от тях искала да каже нещо, но за съжаление, не се разбирали една друга. Те доста дълго летели една около друга. Привличало ги външното сходство, но ги отблъсквала миризмата, която и двете излъчвали.

Без да се уговарят, те полетели в гората към стария и мъдър Филин, който се родил заедно с гората. Филин знаел и разбирал абсолютно всичко. Той разбирал езика на всички жители на гората и бил страшно мъдър. Прелитайки край него пчелата зажужала:

- Тя толкова много прилича на мен, лети като мен и се храни като мен. Защо тя се храни с противните изпражнения? Та това е толкова глусно. Наоколо има толкова много нектар!“

Мухата, на своя език зажужала на Филин:

- Лети и жужи като мене, а виждаш ли с какви неща се храни! Тези цветя са родени от изпражненията, а тя лети само високо, високо и каца само на цветята. Така горда е! С какво е по-добра от мен? Всички цветя се раждат на земята, а тя дори не иска да погледне към нея?!

Филин внимателно изслушал тяхното жужене и отговорил:

- Така е било и така ще бъде. Във всяка гора има мухи и пчели. И това, че мухите намират в гората изпражнения, не означава, че гората е пълна с тях. А това, че пчелите правят мед в същата тази гора, не прави гората сладка.

Гората е такава, каквато е, и тя винаги ще храни и мухите, и пчелите. И всяка минута за мухите гората ще е пълна с изпражнения, а за пчелите винаги тя ще бъде пълна само с нектар. Такава е природата на пчелите. Такава е природата на мухите. Такава е природата на гората.

Никой от нас не е по-добър или по-лош. Просто един е роден за едно, а друг – за друго. И всеки от нас е най-добре да се занимава със своите дела – така ще е най-добре за всички. Само така в „гората“ на живота ще има баланс.