Има кой да изяде глобалния ни проблем с пластмасата

Един от най-големите екологични проблеми на човечеството, свързан със замърсяването, е проблемът с пластмасовите отпадъци. Този, на практика вечен материал, се трупа на сушата и в океаните и заплашва да превърне планетата ни в огромно сметище в най-близко бъдеще.

Една от най-добрите характеристики на пластмасата е и нейният най-голям недостатък: тя е толкова издръжлива, че на практика е не разградима. На една средно голяма бутилка от минерална вода ѝ е необходимо около половин хилядолетие, за да се разпадне.

Именно това води до натрупването на все повече пластмасови отпадъци навсякъде по света. Според мозъчния тръст Worldwatch Institute всяка година, хората произвеждат около 300 милиона тона пластмасови отпадъци.

"Ако продължим да изхвърляме пластмасовите си отпадъци със същата скорост, до 2050 г. теглото на пластмасовите отпадъци в океана ще е равно на теглото на рибата в него", обясняват учени от израелския университет "Бен Гурион".

Ето защо, от години, учени от цял свят се опитват да открият начин, който да ни помогне да се освободим от тази екологична заплаха, която непрестанно расте. Дългогодишните проучвания доказали, че най-ефективните средства в борбата срещу пластмасовите отпадъци, са естествените.

И така, учените насочиха усилията си именно в тази посока — създаването на естествен враг на пластмасата, който да може да я разгради, въпреки изключителната ѝ устойчивост. Решението като че ли се появи от само себе си — генетично модифицирани бактерии, които се хранят с пластмаса. Такива бяха създадени от японски учени през 2016 г. Бактерията се наричаше Ideonella sakaiensis 201-F6. Нейната суперсила се проявяваше при среща с полиетилен-терефталат (PET) — полимер, който обикновено се използва за изработването на пластмасови продукти и е почти невъзможно да бъде биоразграден. При поставянето ѝ върху пластмасата, тя се свързва с полимера и го разгражда до междинно вещество, наречено моно (2-хидроксиетил) терефталова киселина. След това втори ензим, произвеждан от бактерията, прекъсва връзките на новото вещество, преобразувайки го в двата основни градивни елемента на PET. Този процес може да не звучи особено вълнуващо, но именно той даде надежда, че може и да има начин да се унищожат тоновете пластмасови отпадъци. Проблемът при японските бактерии беше, че макар да се хранеха с полиетиленовите частици, те нямаха кой знае какъв апетит.

Тази година, подобна бактерия създадоха и група израелски учени.

Изследователски екип от университета "Бен Гурион" създадоха генетично модифицирани бактерии, които също биха могли да изядат огромният пластмасов проблем на света, съобщи израелският научен сайт No camels. Разработени в лабораториите на израелския университет, тези бактерии, наречени Pseudomonas putida, са генетично модифицирани, за да "ядат" полиетиленовите отпадъци, които се трупат както в океаните, така и на сушата.

По време на опитите, учените разпръснали новосъздадените бактерии върху пластмасови частици и открили, че те бързо се справят с връзките на този не разградим материал. Но творението на израелските учени има и още едно предимство. Освен, че би могло да разгради пластмасовите отпадъци на планетата, като вторичен продукт, от процеса на разпад на връзките на PET, се отделя енергия, от която може да се произвежда електричество.

Използвайки усъвършенствани методи в генното инженерство и синтетичната биология, екипът израелски учени се е заел със задачата да увеличи производството на ензими, които са част от механизма, използван от бактерията, за да разгражда пластмасата.

И докато човечеството се мъчи да създава генетично мутирали бактерии в лаборатории, природата успешно е завършила този процес и вече сама унищожава полиетиленовите боклуци в океаните.

Микроорганизмите, непознати до сега на науката, съвсем сами са развили способността да се храни с пластмаса. Предположението за тяхното съществуване дошло от група испански учени, които изследвали степента на замърсяване на океаните. Те с изненада открили, че водата била в пъти по-честа от очакваното. Изследователският екип, воден от Рикардо Соли, предположил, че това разминаване в данните може да се дължи само на появата на морски микроорганизми, които имат способността да смилат и разграждат пластмаса.

Старанието на този неизвестен на науката вид било така голямо, че нивото на замърсяване на Световния океан се оказало много по-ниско, от това, което твърдяха до сега международните експерти.
Неизвестен за сега остава биохимичният процес, благодарение на който, естествено възникналите бактерии са се научили да ядат и унищожават не разградимия материал.