Почитаме света Варвара

Днес се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара. Тази светица е закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка.

В народните представи Варвара е сестра на Свети Сава -почитан на следващия ден, и на Св. Никола на 6 декември.

За този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: „Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“

Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб.

Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна.

Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: „Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде.“

За света Варвара легендата разказва че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че света Варвара пази от светкавици.