Вижте комуните за жени без мъже в Белгия (СНИМКИ)

Във фламандската част на Белгия има едни особено красиви места, които напомнят на същински оазиси на тишината и старинната архитектура. Когато прекрачите прага им, имате чувството, че сте се върнали векове назад в историята.

Тези места представляват комплекси от жилищни и стопански сгради, приютявали самотни жени в продължение на векове. Въпреки че религията има влияние в създаването и функционирането им, те не са манастири.

Тук жените, изгубили съпрузите си във война, идвали, за да заживеят самостоятелно и да не изпаднат в бедност. До края на живота си те не се омъжвали, но и не полагали никакви клетви към Бога.

Тези особени институции се наричат бегинажи. Смята се, че думата произтича от името на Ламбер льо Бег („заекващият“) – ранен поддръжник на движението, умрял около 1180 г.

Бегинажите възникват по време на Кръстоносните походи, когато мнозина мъже тръгнали, но така и не се завърнали от мисията си да освободят Божи гроб. Жените им започнали да се събират в общности без да полагат клетви и без изцяло да се оттеглят от обществото. Те живели под ръководството на „господарка“ или „приор“, информира pochivka.blitz.bg.

Първоначално тези общности започнали да функционират като женски манастири, но постепенно там започнали да действат по-либерални правила.

В тези домове живеели заедно малък брой жени. Те били нещо като град в града. Жените си имали собствена пекарна, пивоварна, занималня и църква. Те се посвещавали на християнството, но без да полагат клетви.

Докато през 12-и век бегинажите, които започнали да никнат на различни места в Европа, били по-скромни, помещавали се в малки и непретенциозни къщи, а жените вътре живеели почти бедно, през 13-и век започнали да се създават много по-големи и стабилни общности. Големият им двор се оформял от няколко къщи, построени около параклис или църква. Към тях започнали да се строят стопански постройки и дори болници.

Макар през 13 век бегинажите да се разпространяват и в други части на Западна Европа (особено на север), в северните части на днешна Белгия те достигат особен разцвет. В тази област бегинажите разполагат с достатъчни средства, за да изграждат обособени архитектурни комплекси и да просъществуват в продължение на столетия. С изключение на 3 бегинажа в Нидерландия, единствените подобни комплекси, добре запазени до наши дни, се намират във Фламандския регион на Белгия. В страната сега има 23 бегинажа. 13 от тях са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.