Името на значим за историята ни град произлиза от думата "кал"

Историята на името на един важен за историята ни български град е доста интересна. Градчето е свързано в нашето съзнание най-вече с драматичните събития разиграли се там по време на Априлското въстание. Въпреки това, той има много по-древна история и наименование с интересен произход. Днес ще говорим за историята на град Батак.

Околностите на града са обитавани от най-дълбока древност. Има запазени останки от времето на траките, римляните, българи и византийци. Смята се, че старото име на селището е било Батево, пише Poznanieto.bg. Неговият произход е доста спорен, но се смята, че там са се преселили бежанци от османските орди, които са започнали масово помохамеданчване в Родопите и най-вече в Чепинската котловина.

Въпреки това, селището бива присъединено към Османската империя. Тъй като се приема, че Батево е трудно за произнасяне и съответно за записване в регистрите на Османската империя, там е запазено името “Батак”. За този факт свидетелстват както османските регистри, така и запазен надпис върху чешма в Кричимския манастри от края на XVI век. Самото име Батак също е с доста спорен произход.

"Кал"

Коренът на думата Батак от турски е свързана с думата кал. Смята се, че причината за това е езерото, което се намира в северозападната част на града. Българите го наричали с думата блато, а османците “батак”, тъй като е било покрито с кал и много хора потъвали в тази местност.

Батак се превръща в селище, което съхранява българските си корени в рамките на империята. В това населено място се развива сериозен дърводобив, който е в основата на строежа на много кораби за нуждите на империята. По този начин, баташките търговци се превръщат във фактор и това спомага за съхраняването на българското население в региона. Тези процеси се усилват по време на Възраждането и Батак се свързва с лица като:

Йосиф Строителя – един от най-дългогодишните игумени на Рилския манастир, който успява да го съхрани в сегашния му вид.

Георги Бусилин – автор на един от първите български буквари. Най-известен е, разбира се, букварът на Петър Берон (Рибният буквар). Георги Бусилин е известен с факта и че е първият български персонален стипендиант на руски император.

Още като ученик в Гърция, той заедно с Иларион Макариополски основа “Славянобългарско дружество”, което подпомага формирането на българско самосъзнание чрез просвещение. През 1844 издава “Българският буквар”, като целта му е да замести старите буквари, които са ползвали децата. Издаден е в повече от 3000 бройки и добива широка популярност.

Баташкото клане

За съжаление, събитието с което се свързва най-често Батак, е Баташкото клане от 1876 година. Тук обаче няма да обърнем внимание на ужасяващите детайли от него. По-скоро е важно да разгледаме неговата роля. То се превръща в един от символите на Априлското въстание. Бива представено на европейската публика – както на Изток, така и на Запад от нас.

За него говори най-вече журналистът Макгахън, но то бива споменато в изказвания на личности от ранга на Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Чарлз Дарвин, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Димитрий Менделеев и много други. По този начин служи като символ на отношението на Османската империя към българското население. Превръща се в една от основните причини за започналата Освободителна война.