Лолита e самият Набоков в едноименния роман на автора

Владимир Набоков е човек, който завинаги ще остане в историята със своята популярна "Лолита". Историята на нимфетката, която успява да покори сърцето на своя по-възрастен пастрок, разделя американската публика. Мнозина са шокирани от творбата, броят на недоволните също е голям, а една не малка част от читателите са на мнение, че тази книга трябва да бъде забранена, пише dir.bg.

През следващите години, когато Набоков прави фурор, мнозина започват да го подозират в педофилски наклонности. Авторът е принуден да разказва много пъти как се е вдъхновил и откъде е събирал информация.

Вера Набокова също споделя, че Владимир се е возил в автобус с ученички, твърдейки, че е изпращал дъщеря си, а докато е бил на задната седалка, записвал всички разговори с подробности. По-късно се ориентирал към детските площадки, а в някакви по-късни интервюта е твърдял, че се е срещал с педофили, за да запише тяхната история и да създаде съвършения "антагонист".

Моника Згутсова проследява живота на Набоков и неговата съпруга, но докато има планове да създаде биографична книга, попада на един особено интересен елемент - Набоков може би разказва своята лична история в "Лолита".

Сред всички конспирации около "Лолита", тази също е подкрепяна от много читатели. Той никога не говори за семейството си и отказва да прелиства спомените. Дяволът се крие в детайлите, а детството на малкия Владимир идва с една особено любопитна история.

Семейството на Набоков прекарва голяма част от летата във Вяра. Лятната вила с огромен двор разкрива уникална гледка към покрайнините на Санкт Петербург. След поредния обилен обяд, руското семейство решава да излезе на верандата, за да пие кафе - стара руска традиция, продължила до революцията.

Владимир също е в компанията на семейството си през далечната 1907 г., тогава на едва 8 години. Грижата за него е поверена на вуйчо Василий Рукавишников - дипломат с особено сериозни богатства и впечатляваща екстравагантност. Малкият Владимир го нарича "вуйчо Рука" и го помни като много елегантен мъж, който винаги носи своята цигулка и скъпо сиво палто. От време на време чете поеми, а когато е в настроение - свири.

Вуйчо Рука предлага на Владимир да останат в слънчевата трапезария, докато възрастните излизат на терасата. Малкият Набоков е настанен в скута на вуйчо си и започнал да получава особено внимание. Владимир си спомня, че вуйчо Рука шептял разни думи в ухото му, а той се изчервявал, макар и да не разбирал всичко.

Спомените са крехки, но Набоков разказва, че се почуствал много облекчен, когато баща му влиза в стаята. Владимир Дмитриевич винаги се е стремял да държи сина си далече от Рукавишников, въпреки огромната му щедрост и внимание. Владимир е изпратен в стаята си, а вуйчо Рука отива при възрастните.

Вечерта за малкия Владимир не е лека. Вуйчото се завръща и проявява интерес към колекцията от пеперуди на малкия Владимир. Двамата разглеждат експонатите, а Рукавишников не спира да целува племенника си по бузките. Историята звучи скандално, но е записана в биографията на писателя.

Освен целувки, писателят си спомня, че е бил докосван и усещането комбинирало изненада, срам и напрежение. Никой не може да бъде категоричен за събитията след това, а и Набоков не е бил толкова откровен в своята собствена биография. Това далеч няма да е последната среща между двамата.

След публикуването на "Лолита", повечето читатели винаги са имали особен интерес към героинята, която вдъхновява този интригуващ писател, способен да обърне обществото с хастара навън. Моника Згутсова забелязва впечатляващи прилики между детството на писателя и неговата нимфетка.

Странно е, че никой не е обърнал внимание на тях и сега, след малко повече изследвания, авторката представя най-важната и интересна конспирация от света на литературата, както и от личния живот на Набоков.

Достатъчно е да проследите личната история в книгата "Памет, говори" и ще откриете следния текст в 3-та глава:

"Вуйчо Рука се появи в детството ми, той принадлежеше в света на играчките, книгите с гей снимки и черешовите дървета с черни плодове. Когато бях на 8-9 години, той често ме слагаше на колене, след като обядвахме. Подрусваше ме на коляно, пипаше ме, а аз се притеснявах много от факта, че слугите разчистваха масата и аз оставах невидим за тях. Почувствах се облекчен, когато баща ми го извика от терасата."

Набоков говори за това "топло" отношение в продължение на 3-4 години и ясно подчертава, че е имало странно и дори плашещо поведение. На 11-12 години, Владимир посреща вуйчо си на гарата, гостът изявил желание да почива в своята лятна резиденция - съседна на семейство Набокови. Вуйчо Василий бил силно разочарован, че неговият любимец е станал блед и обикновен. На 15-годишна възраст Владимир разбира, че ще наследи имението на вуйчо си, както и неговите богатства.

Нещо подобно се случва и с Лолита. В края на книгата става ясно, че Хъмбърт открива своята пораснала нимфетка, която е на около 17 години, омъжена и бременна. Хъмбърт също я вижда бледа, смазана от темпото на живота и ѝ предоставя огромна сума пари за сватбата ѝ. Лолита не успява да се наслади на богатството, защото умира по време на раждането.

Нещо подобно се случва и с наследството на Владимир Набоков. Той никога не успява да се възползва от него и често се шегува, че вуйчо му остава капитал от няколко милиона долара. Имотите загиват заедно с руската аристокрацията. Болшевишката революция е безмилостна и конфискува всички имоти.

Семейството бяга зад граница и използва последните средства от богатия роднина за нормален живот. Парите на Василий Рукавишников плащат за по-добър живот, както и образованието на Владимир.

Преживяното с вуйчо Рука се превръща в мания и това може да се проследи в ранното творчество на писателя. Първо пише "Магьосникът" - ранна и неуспешна версия на бъдещия литературен хит. След невероятния успех на "Лолита", темата не се сменя и Набоков продължава да пише за малтретирането на деца, този път в друга творба "Блед огън".

Има подозрителни прилики в заглавието на повечето книги на Набоков, както и на описанието в собствената му биографична книга. Вуйчо Рука също нарича своя любимец - обикновен и блед. Във всяка една от трите книги, Набоков излива своя негативизъм и омраза към онези, които смеят да посегнат на деца.

Моника Згутсова подозира, че само Вера Набокова знае болезнената истина, грижовно крита от нейния съпруг. Биографията му дава много бегли детайли и е написана скромно, почти подминавайки този момент от живота. Спомените на Катерина Рийс Пебълс са малко по-различни. Тя е имала кратка връзка с руснака и си спомня, че Владимир е има силно привличане към млади жени, но остава на светлинни години от Хъмбърт.

Писателят започва да търси трескаво информация и за случая "Сали Хорнър". Отвличането на малкото момиче е едно от най-тежките престъпления през 40-те години. Набоков купува всеки вестник, където може да открие повече информация за случая. Търсел е още информация, за да направи следващия си хит относно педофилята, но не успява, той ще се роди от ръцете на Сара Уайнман, която ще направи реверанс и ще кръсти книгата си - "Истинската Лолита".

Набоков много добре играе с думите и оставя скрити послания. Достатъчно е да се познава и неговия личен творчески път, за да се открият сигналите. Всяка нова глава на "Лолита" започва с:

"Дами и господа от съдебното жури"

Владимир ясно посочва, че читателите ще бъдат хората, които ще определят присъдата. Вярваме или не, Набоков оставя достатъчно сигнали, за да накара всеки негов читател да чете между редовете.

Вуйчо Василий прилича много на Хъмбърт, той е начетен, с остро чувство за хумор, в нито един момент не се превръща в злодей, както мнозина са очаквали. Набоков ясно обяснява, че повечето сексуални насилници не изглеждат като чудовища, а много често са хора, с които може да се разминете на улицата и никога да не заподозрете тяхната тъмна страна.

Вуйчо Рука е на 37 години, когато Набоков е на 12 години, Хъмбърт и Лолита са на същата възраст, когато се срещат във въпросната творба. Хъмбърт е описан като начетен и космополитен човек, привличан най-често от френската култура. Вуйчото на Набоков не владее толкова перфектно френски, но винаги се опитва да го включи и използва в своята реч.

Твърдението, че Набоков е скрит педофил е малко пресилена, Згутсова вижда твърде много прилики между двата случая, а странните интимни отношения между Набокови са пословични. Дядото на Владимир Набоков се жени за дъщерята на своя любовник, за да може така да запази връзката си и да не се налага да се оправдава пред обществото.

Тайната никога няма да бъде разгадана, мнозина продължават да вярват, че Набоков не е педофилът, а жертвата в своя най-добър роман. За съжаление няма как да знаем истината, Василий Рукавишников умира много преди своя племенник. Владимир Набоков също приключва своя творчески път и през целия си живот не говори чак толкова за Русия и своето лично семейство. Остава само този странен шифър в биографията му, изрезки на стари интервюта и думи, подсказващи често за втори смисъл.