Пандемията и изолацията промениха мозъка на тийнейджърите

Ново изследване от Университета на Вашингтон в Сиатъл разкри тревожна тенденция: социалните ограничения по време на изолацията, причинена от пандемията COVID-19, са довели до значителни промени в мозъците на тийнейджърите. С помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) учените установили, че естественото изтъняване на мозъчната кора – процес, характерен за юношеството – се е ускорило след карантината. Този ефект бил по-силно изразен при момичетата, отколкото при момчетата.

Какво означават тези данни?

Науката отдавна подчертава значимостта на юношеството като критичен период за развитието на мозъка. Поведението, което често свързваме с тази възраст, до голяма степен е резултат от незрелостта на мозъчната кора. През този период се случват съществени промени, които подготвят мозъка за зрелост. Една от ключовите трансформации е именно изтъняването на кората – процес, който играе важна роля за развитието на мисленето, вземането на решения и контрола на социалното поведение.

През 2022 година изследователи за първи път представиха доказателства, че в юношеска възраст фронталният дял на мозъка преминава през критичен период на „пластичност“ – способност за адаптиране, която е жизненоважна за развитието на когнитивни и социални умения.

Ускорено стареене или нарушено развитие?

Въпросът е: наистина ли карантините са ускорили вредното стареене на мозъка при тийнейджърите? И ако е така, доколко доказателствата сочат, че изолациите са основната причина, а не друг фактор?

Отговорът на първия въпрос изисква разбиране, че стареенето и развитието са две страни на една и съща монета – те са взаимосвързани. Стареенето представлява постепенен спад във функциите на клетките, тъканите и системите в тялото, докато развитието е процесът на достигане до зрялост. Неблагоприятните условия в критични моменти от живота – особено в юношеството – могат сериозно да повлияят на траекторията на стареене.

В този контекст „ускореното узряване“ на мозъчната кора на тийнейджърите изглежда като промяна, която може да има дългосрочни последици за процеса на стареене на мозъка. Възможно е този ускорен процес да не е еднократна аномалия, а началото на негативна траектория, която да продължи и след юношеството.

Какво е ролята на изолацията?

Социалното взаимодействие е фундаментален елемент от здравето на мозъка. Способността на мозъка да общува и да се свързва с други хора е еволюционно вградена и жизненоважна за развитието на когнитивните функции. Намесата в този процес – особено в юношеството – може да има сериозни последици за здравето, включително засилване на риска от тревожност, депресия и други неврологични разстройства.

Юношеството е и период, когато много невропсихиатрични разстройства започват да се проявяват. Момичетата са особено уязвими, тъй като са по-предразположени към тревожност и нарушения на настроението в сравнение с момчетата. Ограниченията върху социалния живот по време на локдауните вероятно са допринесли за влошаване на психичното здраве, особено сред младите жени. Новото изследване предоставя биологично обяснение на този феномен, като свързва социалната изолация с ускореното изтъняване на мозъчната кора.

Карантините несъмнено са имали опустошителни последици за много хора. Към този дълъг списък от негативи сега можем да добавим и още едно тревожно откритие – биологията на мозъка на нашето подрастващо поколение е била увредена.

Това изследване ни напомня за необходимостта от по-внимателно обмисляне на здравните политики, които се съсредоточават върху една-единствена заплаха, без да се отчитат дългосрочните последици. Влиянието на социалната изолация върху здравето на мозъка не е новост. Доказателствата за тези вреди бяха налични и преди пандемията, но сега те са потвърдени с още по-голяма яснота.

Ето защо е от решаващо значение бъдещите политики да отчитат не само непосредствените ползи, но и потенциалните дългосрочни рискове за здравето и развитието на хората.