Глупавите хора се издават по една черта от поведението

Замисляли ли сте се някога как, докато опознавате някого, изведнъж откривате, че не блести с особена проницателност? В идеалния свят бихме разполагали с лесен тест, преди да се впуснем в дълбоки отношения или да изградим прекомерни очаквания към нов приятел.

Безспорно универсално решение няма. Но съществува един принцип, предложен от философа Джулиан де Медеирос – преподавател по политическа теория в Университета в Кент, Великобритания, който добива популярност и с анализите си в социалните мрежи. Наскоро той коментира темата за интелигентността и как тя може да бъде разпозната – или липсата ѝ – още в началото на всяка връзка.

"Друг е виновен"

Де Медеирос цитира британския синдикалист и политик Ърнест Бевин, според когото „неинтелигентните хора винаги търсят изкупителна жертва“. По думите на де Медеирос, ясен признак за ниска интелигентност е склонността да се обвиняват другите за собствените неуспехи: „Винаги проблемите са заради някой друг, никога заради тях самите.“

Този модел на поведение не е нов – виждаме го навсякъде: от политическия климат, в който вината за обществените проблеми се прехвърля на малцинствата, до родители, които се отчуждават от вече порасналите си деца заради нежелание да поемат отговорност за собствените си грешки.

Избягването на отговорността, както подчертава де Медеирос, води и до стагнация в личностното развитие. „Интелигентният човек е интроспективен, самокритичен и търси възможности за израстване. Неинтелигентният винаги има нужда от виновник, винаги посочва враг или антагонист“, пояснява той.

Този подход провокира нов поглед към актуалните дебати около образованието – например премахването на обучението по социално-емоционални умения, които всъщност развиват именно липсващата емоционална интелигентност.

Аргументът на де Медеирос може да изглежда опростен – има хора, които избягват саморефлексия поради травми, но това не ги прави непременно неинтелигентни. Въпреки това, неговата теза намира опора в психологическите изследвания.

Психологията определя самосъзнанието и интроспекцията като белези на висока интелигентност. Склонността към самокритичност, както и нуждата от уединение, за да се анализират собствени мисли и мотиви, са част от модела на множествената интелигентност – теория, която разглежда интелигентността в различни измерения: езикова, математическа, визуално-пространствена и др. Сред тях са и вътрешноличностната (интраперсонална) и междуличностната (интерперсонална) интелигентност – и двете пряко свързани с емоционална зрялост, поемане на отговорност и самонаблюдение.

В този контекст изглежда, че философът и политикът са разкрили фундаментален механизъм на социалното поведение. Времето, в което живеем – белязано от недостиг на емоционална интелигентност и лична отговорност – придобива повече логика през тази призма.