Защо стомахът ни къркори, когато сме гладни

Всеки е изпадал в тази ситуация: тих момент, важна среща или пътуване в претъпкан автобус… и изведнъж коремът започва да „говори“ с бучене, тътени и бълбукане. Явлението е толкова познато, колкото и неизбежно, но какво всъщност стои зад тези звуци, известни с научното си, а и забавно име - борборигми?

Какво предизвиква къркоренето?

Основният виновник е перисталтиката - ритмичните съкращения на гладката мускулатура, която обгръща храносмилателния тракт. Тези вълнообразни движения придвижват храната, течностите и газовете през дългата „система от тръби“ в корема ни. Дори когато в стомаха няма нищо, перисталтиката не спира - тя прочиства пътя, премахва излишната слуз и предотвратява неприятни натрупвания.

Когато сме гладни, липсата на храна прави този „вътрешен шум“ по-отчетлив – просто защото няма нищо, което да го заглуши.

Ролята на хормоните

Тялото ни разполага с сложна хормонална система, която регулира глада и ситостта. Два ключови играча са грелинът - хормонът, който казва „време е за храна“, и лептинът - този, който сигнализира, че сме сити. Изследвания показват, че грелинът може да засили подвижността на стомаха и червата, което вероятно усилва и прочутите къркорещи звуци.

Къркоренето - денонощна дейност

Въпреки че го свързваме най-вече с глада, къркоренето не е запазено само за празния стомах. Перисталтиката работи денонощно, за да поддържа храносмилателната система в изправност. В редки случаи, когато се появят блокажи или усукване на червата (волвулус), шумовете могат да са сигнал за сериозен проблем, изискващ спешна медицинска намеса.