Молдова: защо това са най-важните избори за страната

Изходът от предстоящите избори не може да бъде предсказан лесно: допитванията свидетелстват за оспорвана надпревара между проевропейската Партия на действието и солидарността (ПДС) на президентката Мая Санду и проруските сили. Затова борбата се води за всеки глас – активистите и на двете партии разговарят с хора по улиците и им раздават материали с предизборни обещания.

Един от тях е Кристиан, поддръжник на ПДС. „Надявам се, че страната ни ще реши да стане част от ЕС – като демократична държава, която съблюдава човешките права. Хората трябва да поемат отговорността за своите гласове, тъй като те решават какво ще е нашето бъдеще и бъдещето на следващите поколения“, казва той пред ДВ. За него няма съмнение, че това бъдеще трябва да е в ЕС. „Чрез ЕС ще се увеличат заплатите. Общността ще ни помогне да станем по-независими и да реализираме различни проекти, като например дигитализацията.“

Виталe, който е от противниковия лагер – от партията на оспорвания бизнесмен Ренато Усатъй „Нашата партия“ - пък смята, че пътят към ЕС е грешен. „През последните четири години страната ни много обедня. Т.нар. европейска мечта е голяма лъжа. ЕС няма да бъде готов да приеме Молдова – независимо дали след две, три, четири или десет години. Трябва да се вгледаме внимателно и да не вярваме на европейските лъжи.“

Телевизията и ТикТок

Кристиан, Витале и техните колеги разговарят всеки ден със стотици хора, за да ги убедят в позициите си. По телевизията вървят рекламни клипове на партиите, политиците се опитват да спечелят младите избиратели в ТикТок. Непосредствено преди изборите не се пестят големи думи за тяхната значимост, президентката Санду ги нарича най-важните избори в историята на страната.

ЕС или Русия, Западът или Изтокът – за много молдовци това е най-важният въпрос сега. Непосредствено преди руското нахлуване в Украйна през 2022 година малката държава подаде молба за членство в ЕС и малко по-късно получи статут на кандидатка. Целта на актуалното правителство е присъединяване към Общността до 2030 година – източник на недоволство за Русия, която отдавна се стреми да постави страната под свое икономическо и политическо влияние. Това се вижда и по политическите лозунгите по сградите в Кишинев - „Руснаците вън от Молдова“ е написано на една от стените, отдолу някой с малки червени букви е добавил „Санду е овца“.

Докато мнозина вече са намерили отговора за себе си, 26-годишната Алина вижда нещата другояче. „Ние сме загубени, независимо от изхода от изборите.“ Младата жена се бои, че ЕС ще се отвърне от Молдова, ако проруските партии получат надмощие в парламента, както и че тогава финансирането по линия на Общността може да спре. Но и евентуалният успех на проевропейската партия безпокои Алина – и по-конкретно реакцията на Русия. „Кишинев е малък, а и Молдова като цяло не е голяма – няма нужда от огромна армия, за да бъде превзета страната ни.“

Война при съседите

Границата с Украйна е само на 50 км от Кишинев. След нахлуването на Русия през февруари 2022 година, в Молдова са пристигнали над 1,3 милиона украински бежанци. Около 100 000 са останали, а това е сериозна икономическа тежест за страната с 2,4 милиона население.

Но войната в Украйна е и психическо натоварване – над Молдова постоянно прелитат дронове. „Войната се усеща“, споделя пред ДВ 22-годишната продавачка Мишел. „Усещаме натиска. Междувременно вече не толкова силно – вероятно защото просто сме свикнали.“

Мнозина се страхуват, че и Молдова може да се окаже във война с Русия. И сега в страната има около 1 500 руски войници - в Приднестровието. Отцепническият регион е един вид държава в държавата - със собствена армия, валута и правителство и напълно зависима от Русия икономически и военно. В миналото отцепниците са отправяли искане районът да бъде присъединен към Руската федерация.

Сегашното молдовско правителство на Партията на действието и солидарността постоянно изтъква своята солидарност с Украйна - за разлика от проруския „Патриотичен блок“, който заема второ място в актуалните допитвания. „Наша емблема е неутралитетът. Република Молдова трябва да бъде мост между Изтока и Запада, а не бойно поле“, заявяват от „Патриотичния блок“, които подклаждат страхове от възможна руска инвазия в случай на по-нататъшно сближаване с ЕС.

Тези страхове се разпространяват и в мрежата. Анастасия Нани от Центъра за независима журналистика – организация, която внимателно следи социалните медии – споделя, че в тях се усеща огромното руско влияние. Един от най-често срещаните наративи там гласи „НАТО и Украйна искат да ни вкарат във войната и мъжете ни ще трябва да отидат на фронта“, обяснява Нани. Освен това се разпространяват съмнения по отношение на легитимността на изборите – по този начин Русия иска да подкопае доверието на молдовското население в гласуването като цяло и в правовата държава.

Храни и жилища са поскъпнали

Водеща тема в предизборната кампания обаче е не само войната, но и инфлацията. Алина разказва: „Вчера купих за 70 молдовски леи (3,50 евро) няколко домата и един хляб – това просто е безсрамно“.

След нападението на Русия срещу Украйна през 2022 г. инфлацията в Молдова стигна 29 процента. Междувременно тя е спаднала, но през август все още беше далеч над средните за Европа равнища – 7,3 процента.

„Не харча много и много внимавам с парите“, казва Мишел. „Не ходя в отпуска, почти не купувам дрехи, а само наистина необходимото – храна, домашни потреби и толкова.“

Всички обществени слоеве са засегнати от ръста в цените, но особено потърпевши са по-бедните, например пенсионерите. Междувременно почти една трета от молдовците живее под границата на бедността, особено в селските региони.

През тази година голям ръст отбелязаха и цените на жилищата. Наемът за едностаен апартамент в Кишинев вече често достига 500 евро - при средна месечна заплата от около 800 евро.

„Аз съм на 26 и с удоволствие бих искала да си купя в бъдеще жилище. Но как? Цените са прекомерно високи“, отбелязва Алина. Нейната надежда и надеждата на повечето молдовци е ясна: край на ценовата спирала. В неделя ще се разбере на коя от политическите партии разчитат повече молдовците в това отношениe.

Автори: Астрид Беньолкен | Тобиас Цутман