Защо препоръката на МВФ за замяна на плоския данък в България с прогресивен данък е неподходяща

Международният валутен фонд (МВФ) многократно е препоръчвал България да се откаже от плоския си данък върху доходите в полза на прогресивна данъчна система. Икономическият контекст на България и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия обаче показват, че подобна препоръка е неподходяща. Анализът на икономическата структура, инвестиционния климат и фискалните баланси на България подчертава защо запазването на плоския данък е предимство.

Плоският данък в България, въведен през 2008 г., допринесе за период на висок икономически растеж в сравнение с регионалните конкуренти. Плоските данъци се свързват с простота, прозрачност и предвидимост, което минимизира изкривяванията на пазарите на труда и капитала. Чрез поддържането на ниска и единна данъчна ставка от 10%, България създаде стимули за предприемачество, инвестиции и формализиране на икономическата дейност. Преминаването към прогресивна система би могло да подкопае тези ползи.

Единната ставка намалява възможностите за укриване на данъци и опростява прилагането на закона. Въвеждането на многостепенна прогресивна данъчна система увеличава административната сложност, повишава разходите за съответствие и създава „вратички“, които могат да намалят реалното събиране на приходи. Анализи от държави, които са преминали от плоско към прогресивно данъчно облагане, често показват краткосрочно увеличение на номиналните приходи, но дългосрочен риск от загуба на приходи поради избягване на данъци и преместване на лицата с високи доходи.

България се конкурира с други икономики от Централна и Източна Европа за инвестиции. Плоският данък е ключов аргумент за инвеститорите, сигнализиращ за благоприятна за бизнеса среда. Прогресивното данъчно облагане ще доведе до изтичане на капитали, изтичане на мозъци и намаляване на вътрешните инвестиции във високодоходни сектори.

Препоръките на МВФ наблягат на преразпределението и намаляването на неравенството в доходите. Плоският данък в България, комбиниран със социални трансфери и целенасочени програми за социално подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията на прогресивното данъчно облагане.

МВФ твърди, че прогресивното данъчно облагане осигурява дългосрочна фискална устойчивост. Напротив, дестабилизирането на данъчната система би могло да намали спазването на данъчното законодателство и инвестициите, подкопавайки приходите и устойчивостта.

За България запазването на плоския данък, докато се усъвършенстват целенасочените социални политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивното данъчно предписание на МВФ. Въвеждането на прогресивно облагане би разместило цялата данъчна система – от промяна на пропорции между преки/косвени данъци до промяна в печалбата, различни ставки на ДДС и др.

Изграждането на социална политика през данъци е ниско ефективно, води до значителни изкривявания в структурата и в стимулите за плащане на данъци. Това е базисен принцип в публичните финанси. Основният проблем за преминаване към прогресивно облагане е за прехвърляне на тежестта на облагане. Защото основната тежест на тази реформа ще падне върху хората от средната класа с висококвалифициран труд за сметка на хората с ниска квалификация. Затова първостепенният проблем е не борбата с неравенствата, а каква икономика развиваме и стимулираме.

д-р Симеон Дянков, Любомир Дацов