Ще стане ли Украйна за Русия новият Афганистан

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

Дали Украйна ще стане новият Афганистан? Путиновата държава се крепи на военните разходи и иска да стане нов СССР. Но след новите петролни санкции е възможно да се провали икономически по подобие на съветската империя. С други думи, с вече почти четиригодишната война срещу Украйна Владимир Путин може да торпилира и доубие съветското имперско "наследство", вместо да го възроди, както си мисли, подтикван от целия там сонм неосталинистки "фуражки", включително и с тяхното безкритично съгласие с всеки негов ход.

Още новини от Украйна

Върви ли Русия към колапса на СССР от 1980-те

Това едва ли ще ви изненада. Преди известно време изпадналият в немилост режисьор дисидент Кирил Серебренников подхвърли нещо в подобен смисъл: че Путин, гласно или не, се смята се за новия Сталин/Рюрик/Александър II etc. - и паралелите с късната "империя на злото" не са далеч от ума.

Само с уговорката, че все пак контекстът и времената са различни - Горбачов и по-късно Елцин смятаха, че пътят трябва да е среден (между "Западът не ни е враг" и "Да запазим руското величие"), т.е. да мине през един вид специфичния "ремонтен участък" на либерализацията и работещата пазарна икономика.

Но днешният царь-батюшка в Кремъл изгражда мрачна реакционно-консервативна полусатрапия с обсадно мислене, в която споменатите лидери са обявени за предатели. Помните: авторитаризмът, граничещ с диктатура, не може да съществува без няколко вида врагове - от вътрешни "с партиен билет", през опозиционната емигрантска общност, до геополитическата истерия спрямо колективния Запад (и без капчица благодарност към същия този англосаксонски Запад за решителната му помощ от всякакво естество по време на Отечествената).

Струва ми се също, че Путин сам си постави националистко-експанзионистичен капан, от който не може да излезе, дори и да иска, освен с краката напред и траурни маршове. Концепцията "да запазиш лице пред света" е конфуцианска, т.е. китайска (каква ирония!); днес Владимир Владимирович може да прожектира платонови пещерни СССР-сенки на вкамененото от страх пред режима политически крепостно мнозинство, но няма как да излезе от военната ситуация, запазвайки лице (не че иска, де, прелитаме над антропологичния анализ на базата на сравнително оскъдна информация).

Впрочем, по повод запазването на лице: не се ли сещате за една друга трагическа ситуация в историята, в която циклофренията и "запазването на лице" на лидера хвърли в подстъпите към Берлин срещу победната Червена армия на Жуков старците и децата, почти без оръжие? Контекстът е друг, не правя паралел, но манията на едноличния лидер да запази лице е донесла какви ли не ужасии. Спомнете си и не по-малко трагическия цар Пир от Епир, който воюва с Римската република, едва побеждава при Аскулум и ни завещава израза "пирова победа" - само и само да запази лице, т.е. някакво достойнство, макар да е наясно, че е въпрос на време Магна Греция да падне под римско владичество.

Тези бързи препратки обаче не бива да ни отклоняват от държавата на Путин, която си иска своето в повече от един смисъл - де факто обожествява Невски и Суворов, за Сталин вече казах. Доскоро беше така: знаем, че източната хитряшкост се възползва от западното преклонение пред правилата, т.е. Путин с намигане оставя впечатлението, че може да седне на масата за преговори. И тук се намесва вековната, властово-източна антропология - ще си правим каквото искаме във външен план, докато тупаме топката пред Запада, защото от Изтока, като цяло, произлиза мисловността, а пък онези там с техните глупости за права и свободи рано или късно ще ни "кацнат".

Това, естествено, е само част от путиновото мислене. Да, ще се възползва максимално от новия нерешителен тръмпизъм и милите очи към Китай, бавейки топката, но максимум до края на десетилетието това може да рухне от само себе си.

Защото почива на wrong premise, т.е. на сгрешен априорен аргумент - че Русия може да бъде автаркийна, самодостатъчна (въпреки вече 19-те вида санкции), докато всъщност напредва към икономическия колапс на СССР през 1980-те, когато войната в Афганистан де факто събори системата основно заради непосилните военни разходи.

Ще добавя и още малко антропологични щрихи - любовта и стремежът на руските маси към бюрокрацията (да не припомням Чехов или Гогол), страхът от помешчичеството и т.н. И че опитът на СССР, макар и в различен контекст, ни учи, че днешната украинска война е тип "афганска", т.е. път заникъде.

Много важно уточнение и паралел: в Русия, точно както навремето с Афганистан, само майките и военното министерство знаят за войнишките жертви. Всичко официално е като в техния виц за избухналата китайска АЕЦ - жертв, грубо говоря, нет. Т.е. всички са "паднали за родината", а средният руснак, облъчен от обеднения уран на официалните медии, не знае и няма да научи броя на жертвите в Украйна.

Путин си е поставил свръхзадача

Да напомня: за всеки обективен наблюдател на процесите в Русия на Путин отдавна е безпощадно ясно, че днешният батюшка, закърмен с недомасленото мляко на КГБ при разпада на съветската империя, си е поставил нещо като свръхзадача - да възстанови военната и геополитическа мощ на СССР, както той я сънува. И да придобие - доколкото е възможно - части от територията му, които смята за "изконни" (сред тях и България, говорителят Соловьов вече веднъж го каза).

Обаче: това е и недоосъзната проекция и на по-стар вид гео-носталгия, към по-предишни имперски времена, превръщайки и православието във вид пневматичен културен чук, за да може това, по моему, етатистко и "Трети Рим"-бълнуване да се осъществи и в реалността. Едва ли, но е хубаво да разбираме.

Днешната руска вътрешна пропаганда се обляга на почти всеобщата вменена травма в руското "психе" заради разпада на мултинационалната съветска "мега-базилея" (проекция на всецарска власт над народите); Путинова Русия, както казахме, не се свени да обявява Горбачов и Елцин за предатели и агенти на априорния враг (Запада), ерго - бъдещ нов СССР. Но без отчитане на онези, които един вид вероломно са съборили големия конструкт, за да помогнат да се установи еднополюсен, америкоцентричен свят.

И сега тук е Той, Путин - "правоприемникът" на Рюрикови, Александър II "Освободителя" и най-вече Сталин, който отново ще превърне този свят в руски.

Няма да стане, дори той го знае. Дребните детайли, че днес контекстът е съвсем различен (има такива "реалии" като Китай, БРИКС, Индия и ЕС, защо не и Япония), се пропускат или пък се насажда масовото мнение, че онези на югоизточната граница (които на свой ред бълнуват за нова Поднебесна империя) могат да са ни военно-икономически приятели (все пак през 1949 помогнахме на бъдещия кръволок Мао и китайските другари да победят в гражданската война и на практика да вземат властта и до днес), а пък ЕС са някакви слабаци, които спазват непонятни самоналожени протоколи и дърдорят за хоризонтална власт и върховенство на закона.

Докато "законът" в Русия, както знаем, е един и той е написан на чист руски - оттук до ей оная ограда си е наше и ни се полага исторически, съответно имаме и властовата задача да си го приберем.

Естествено, никой официално в днешна Русия не разглежда войната в Афганистан като чиста къснокомунистическа авантюра и де факто провал, за който мислители като Акунин отдавна напомниха, че е сред основните фактори за рухването на СССР.

Ето ви и един мой забавен културологичен паралел - докато Западът, с всичките му там социални и всякакви проблеми, след Втората световна война искаше да се развива като едни вид Атина (с приоритет демокрацията, културата и едва след това щит и меч), СССР сякаш избра да е Спарта - всичко отиваше за военно-промишления комплекс и космическата надпревара, за сметка на малкия човек в "широка страна родная", който едва сглобяваше някакъв невидим личен бюджет за водка, мек "докторски" салам и огурци. И когато невъзможната за спечелване война срещу въоръжаваните от Запада муджахидини се срина като кула от карти, съвсем логично я последва и съветската система. В този смисъл (за трети път подчертавам, в различен контекст) и инвазията на Путин в Украйна по нещо прилича на онова в късните 1980-те.

Разбира се, едно от най-шокиращите неща днес е, че липсва верският елемент с афганците, но пък жестокостите не са по-малко, въпреки че номинално става въпрос за "православни братовчеди" (или иманентно свои, още по-отвратително). Тук е един от най-перфидните аспекти на путиновата проекто-империя - украинецът хем исторически е "наш", "малоруский" (в момента в руските медии едва ли ще откриете словосъчетанието "Киевская Русь"), хем е дехуманизираният враг номер едно.

Защо? Ами просто защото се защитава. Т.е. имаме и колективно несъзнаван квази-юнгиански елемент при непослушното дете Украйна, избрало да избяга от къщи и да се опълчи на руския патернализъм.

Нищо ново под руското слънце

Въпреки днешния повсеместен достъп до информация (пришпорен и от изкуствения интелект), да отчетем, че ние не живеем там, в руското чехово или гоголово село, слава на Бога, и някой би се усъмнил в обективността ни. Все пак в Русия, въпреки всъщност смехотворните и неработещи санкции, включително новите, в по-големите градове се живее добре, а на село просто се оцелява, както при уж отмененото крепостничество; режийните и храната са относително достъпни, за разлика от услугите и възможностите да се целиш в добре принадена стойност. Но като цяло широката бедна маса отдавна е индоктринирана и някак обезчувствена от ежедневната водка и неспирната пропаганда. Т.е. нищо ново под бледото руско слънце.

Все пак свободата в Русия никога не е била част от основната им (мисловна) потребителска кошница.

Да, не живеем там, но за щастие можем да четем задълбочено, поне някои от нас. И ето, чета и чета най-различни умни руски де факто емигранти като историка Владислав Зубок, професор в London School of Economics. И той в една от последните си книги ("Collapse: The Fall Of The Soviet Union") сякаш се съгласява задочно с мен - на мнозинството днес се прожектира съветската мечта, защото не са живели по опашките за елементарни неща като лоша бира и чаршафи от хасе (когато ги има изобщо), и путиновата власт извлича максимума в медиите, включително възстановявайки култа към Сталин и победата в Отечествената война.

Зубок е прав и за друго: Русия, ментално, културно, "софтуерно" и всякак, не беше готова за опита за демокрация през 1990-те; това, логично, се превърна в нещо като "латино"-обречен опит, в който пазарните сили пометоха и доходите, и постсъветското пространство. Ерго, фалстарт на лелеяната руска демокрация.

Има ли там днес чудесно образовано малцинство? Велика нация ли е това, въпреки всичко? Разбира се, че да. Но държаното в бедност мнозинство все така има усещането, че социално-икономическият килим е издърпан изпод партенките. Представете си към 100 милиона човека, дори без да сте гледали филмите на Звягинцев, които се чувстват незащитени, уязвими и унижени. И ми кажете дали е трудно да им продадеш чрез националната пропаганда путиновата идея.

Икономическата катастрофа и социалните травми от разпадането на Съветския съюз не обясняват, а още по-малко оправдават това, което се случва сега. Те обаче сочат възможността за голям обрат и исторически изненади. Една от тях е идеята за преврат - било то от отхвърлените олигарси или пък "военен дворцов". Честно казано обаче, не разчитам на това. Историята на превратите в Русия по традиция води до хаос и разруха: от про-полския срещу Василий през 1610, през Бялата гвардия на Лавър Корнилов 1917, та до "пуча" срещу Горбачов 1991.

Т.е. не знам, не съм гадател, даже Ванга мълчи от гроба по въпроса. Дали Украйна ще стане новият Афганистан и Путин ще рухне под напора на изумителните военни разходи? Дали Китай и БРИКС ще му бъдат "приятели" в обречения поход срещу все пак демократичния Запад?

И какво правят или не правят Тръмп и Ванс, които наскоро отказаха среща в Унгария с "Волдемор"? Моето обяснение: дори те се светват, че Путин, съвсем благо и цинично, ги разиграва; той по някак славянскому смята, че американците са тъпи и е лесно да ги подведеш.

Предстои му обаче да научи, че преговаря с човек, който по ред културологични причини се прави на идиот, докато тества всякакви демократични граници, включително пращайки "качулки" на протестиращите в собствената си държава. И е труден за гадаене психологически, защото е непредвидим.

Путин прави огромна грешка, която вероятно ще му струва много - че смята другаря Си за приятел. А иначе е пределно ясен - докато уж нещо ще преговаряме с Тръмп, войната си върви, ще си взема всичко от Донбас до Мариупол.

Докато, намигвам, все още всички купуват руски петрол и газ, заобикаляйки санкциите. Надеждата, без особена надежда, е, че това трябва да спре, но няма как да спре; както и тръмписткото "ще му дадем Източна Украйна да се успокои".

За финал, ако изобщо има нещо забавно тук: путиновата е "хамская власть" ("груба", "просташка"), дет викаше бившият дворянски камериер Хворобьов в "Златният телец", сънувайки комунистите.

Фактът, че на украински "хвороба" значи "болест" (с тогавашното намигане от Илф и Петров), днес го прави някак още по-знаково.

А ние и вие седим и се надяваме, че следващата няма да е примерно бившата СССР-република Молдова.