Законът „Магнитски“ – огледалото, в което се оглежда Борисов, но се вижда Горанов

Законът „Магнитски“ – огледалото, в което се оглежда Борисов, но се вижда Горанов… Или може и друг, но не и Борисов. Историята около Бойко Борисов и закона „Магнитски“ не е от вчера. Историята е дълга, защото в списъка са много хора. С най-голям стаж е Делян Пеевски, а физическите лица, които бяха санкционирани през 2023 година, са бившият главен изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов, бившият финансов министър Владислав Горанов, лидерът на партията "Русофили за възраждане на Отечеството" Николай Малинов, бившият главен изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов и бившият енергиен министър Румен Овчаров. И всичко около закона „Магнитски“ не е просто поредна политическа буря. Тя е симптом на дългогодишния проблем – смесването на власт, бизнес и безнаказаност.

Санкциите по „Магнитски“ не се налагат лекомислено. Те са резултат от дълги проверки, международни разузнавателни данни и ясна оценка, че дадени лица са облагодетелствали себе си или други чрез корупционни практики. Когато имената на Пеевски и Горанов се появиха в списъка, реакцията в България беше двуполюсна – шок от едната страна, и пълно отричане от другата.

Днес, когато Бойко Борисов уверява, че „тече процес“ за изваждане на българи от санкционния списък, обществото се пита: наистина ли тези хора са се променили – или просто политическата конюнктура го изисква?

Проблемът не е в това дали санкциите ще бъдат отменени, а дали България е показала реални резултати в борбата с корупцията. Отстраняването на някого от списъка „Магнитски“ не е административен акт – то е морална оценка на системата, която го е родила.

Парадоксът е, че и след толкова сигнали, обществени скандали и прокурорски проверки, нито един от санкционираните не е осъден в България. Това е най-силният аргумент, че държавата продължава да живее с двоен стандарт – един за „обикновените“, друг за „силните“.

Политическите маневри на Борисов – разговори с чужди представители, уверения, че „всичко е под контрол“, – показват едно: вместо катарзис, имаме пиар стратегия. А когато пиарът замества справедливостта, доверието в институциите изчезва.

Докато България не покаже, че може сама да се изправи срещу своите зависимости, законът „Магнитски“ ще продължава да бъде не американска заплаха, а мярка за нашата собствена безпомощност.