За кого ще гласува поколението Z?

Коментар на Георги Лозанов:

Протестната вълна беше очаквана, но внушителното присъствие в нея на поколението Z (Gen Z) беше „черен лебед“ (невъзможно за предвиждане събитие), чиито „неизвестни“ остават: какво накара младите да излязат на улицата и за кого биха гласували? За да отговорим на тези два свързани въпроса, първо трябва да си зададем трети: кои са Gen Z?

Първото поколение българи, родени в западна държава

Те са първото „дигитално поколение“ (между 16 и 28 години горе-долу), което стана свидетел на постепенното навлизане на смартфоните, таблетите, социалните мрежи и стрийминга, за разлика от следващото Gen Alpha , формирано изцяло от тях - от най-ранно детство. Културната ситуация на Gen Z е донякъде гранична: могат бързо да обработват информация от много източници, предпочитат визуалните ѝ форми, чувстват се свойски във виртуалното пространство и заедно с това ценят автентичността, прямата комуникация, естествените хора, реалните истории. Правят прагматични избори с ясно измерими резултати, говорят откровено за собствените си несгоди и предизвикателства, дразнят се от шикалкавене, задни мисли и ласкателства. Гледат на живота от веселата страна, търсят забавление и влагат в него артистична енергия (с мемета, тиктоци, флашмопове и пр.). Не обичат дългите формати, предпочитат ТЕД лекциите, но проявяват чувствителност към големите проблеми на 21 век: климатичните промени , социалните неравенства, етническата и половата дискриминация, психическото здраве… Използват социалните мрежи, за да изказват мнения по тях и да стигат до поколенчески консенсуси.

Всичко това е валидно въобще за Gen Z, а у нас специално то е и първото поколение българи, родени след Виденовата зима в западна държава, за които правото на свободно движение - да пътуваш, пребиваваш, работиш и учиш извън родината - се разбира от само себе си, а националните граници са условност. Те са граждани на света, следвали са и са живели из Европа и Америка и са видели „на живо“ какво е истинска демокрация и граждански активизъм – да излезеш и сам да я защитиш, когато е необходимо. И ми се струва, че точно такава необходимост са усетили напоследък, защото Gen Z са носители на един, лишен от кресливост, модерен патриотизъм. Той ги е накарал да се включат в протеста, за да не позволят България да се превърне в място, което ще са принудени да напуснат завинаги.

В такъв смисъл протестът им е пряко продължение на протестите от 2020 година , когато пак младите протестираха срещу наложилия се като статукво модел на управление, при който зад фасадата на демокрацията общественият интерес се подменя с частен. И нямаше съмнения, че 5 години по-късно протестната вълна ще се вдигне отново, защото не само тече ускорена реставрация на същия модел, но и той се пропагандира под етикета „стабилност“ като единствения възможен за България . Новото е, че във връзка с поколенческия натюрел на Gen Z, с присъщата му прямота и прагматичност, във фокуса на площадния гняв е демагогията – „повеждането на народа“ в обратната посока на истината. Нетърпимостта на днешните млади е към казването на черното бяло, към омотаването с пространни обяснения на обикновени безобразия, докато престанат да се забелязват и дори се провъзгласят за геройства. Не напразно репликата на Асен Василев „Кой разпореди това безобразие“ стана един от протестните шлагери. А един от протестните говорители – Мими Шишкова, казва: „Когато ти влизаш необременен от навика да търпиш корупция, злоупотреби с публични средства, хвърляне на прах в очите, тогава ти всъщност се питаш „как по дяволите това е възможно“.

Корупция с публични средства

Всичко, разбира се, започна от бюджета – „черната кутия“ на властта, чието обсъждане и главно опитите да не бъде обсъден нагнетиха подозрението, че зад гърба на експертното умуване се готви голяма кражба, подобна на КТБ или Булгартабак . Въпросът беше дали тази роля ще изиграе Лукойл, Тотото или нещо все още неидентифицирано. Подозрението се нагнети от претупването на парламентарните комисии – за Лукойл за 26 секунди, а за бюджета трябваше да е в обедната почивка преди опозицията да се усети. И най-вече от ползването на Асен Василев за алиби със стара дата – понеже той бил взел дълг, за да увеличи пенсиите и заплатите, това нямало как да не продължи. Нищо че тогава, за да ги увеличи с пъти повече от сега, беше взел с пъти по-малък дълг (който се интересува от точните числа, може да сравни в проценти съотношенията между дълг и БВП). Хората, уморени с годините от обсъждането на безнаказани злоупотреби, можеше и да „пуснат метър“ поредната оправдателна опорка, но не и младите и необременените. А и пенсиите, заплатите и социалните осигуровки, така или иначе, са корупционно несподелими публични средства, по-важно е какво е предвидено за корупционно споделимите – тези, които на „порции“ могат да отидат към „обръчи“ от приближени фирми , както споделяше бившият лидер на ДПС.

Подозрението за риск от корупционно разпределяне на публични средства се нагнетяваше и от това, че пък настоящият лидер на ДПС заемаше все по-централно място в упражняването на властта и не се притесняваше да го демонстрира. Въпреки че беше санкциониран точно за корупция от международни партньори на страната. И искаше от българското общество негласно да го оправдае като покаже, че тук санкциите нямат значение. Но в лицето на протеста срещна категоричен отказ, изразен в десетките осмиващи го карикатури, лозунги, артефакти и с песента „Когато па -, когато па-, когато падне Пеевски…". Парадоксалността на положението му личи по това, че той самият се ползва като автокомпромат – обвинява опонентите си, че са били свързани с него.

Присъствието му във властта засилваше подозренията и по друга линия – на влияние върху съдебната система с цел употребата на репресивния апарат на държавата за разправа с нежеланите в политиката и бизнеса (трябва да прибавим и свръхувеличението на възнагражденията само в силовите структури). Пример, плашещ със заявената си безпардонност, се оказа задържането под стража на варненския кмет , от което тръгна протестната вълна. То беше като случка от „Алиса в страната на чудесата“ – първо се изпълнява присъдата, а после се произнася. Едва след като арестуваха кмета за постоянно, успяха да намерят отнякъде свидетел срещу него, чиято неубедителност беше обидна за здравия разум.

Не са загубили вярата си

Най-устойчивата проява на демагогия е, за да скриеш един проблем, да го заместиш с друг. Или в този случай - който критикува властта заради лошите ѝ практики, значи е против еврозоната. Сякаш тъкмо влизането в нея не е изискване и надежда за прекъсването на тези практики. Белите конци на опорката се виждат отвсякъде и особено от Gen Z , които щом са излезли на софийските улици, значи не са загубили вярата си, че България е западна държава, но добре разбират кой ѝ пречи и отвън, и отвътре. Така че пощаден от протеста им не може да бъде никой от тримата, генерирали най-много власт за момента – Пеевски, Борисов и Радев. Още повече, ако те продължават да се сближават в „миролюбивата“ си подкрепа за Тръмп и всеки да се вижда в огледалото като българския Обран.

Предвидимо за когато стигнем до избори Gen Z ще гласуват извън този „триъгълник на властта“, а за кого е рано да се каже. Дали за ПП -ДБ , с които са заедно на улицата, и дали тя няма да роди и нови политически герои.