Падна! Но не спирайте, за да не падне върху нас.

Коментар на Александър Детев:

През 2013 година правителството на Орешарски не падна въпреки мащабните протести и хаштага "КОЙ?", обиколил медиите по целия свят. През 2020 година Борисов изневери на себе си и не подаде оставка въпреки хилядите по улиците на София и големите градове. Но сега е различно. Сега гражданското общество в България постигна историческа победа с падането на кабинета "Желязков" .

"Такова нещо не сме виждали"

Победа, водена от неописуемата енергия на младите, но и победа на най-смелите. Например този представител на ромската общност, който вчера на площада заяви: "30 години Делян Пеевски и Бойко Борисов моето семейство го купуват като домати на пазара". Победа на българските турци, които извикаха в лицето на Пеевски: "Ти не си ми брат". Победа на хората в Кърджали, които се осмелиха да излязат на протест. На тези в Стара Загора, Бургас, Смолян… На всички, които се почувстваха окрилени и рискуваха работните си места, сигурността си, за да кажат, че повече така не може.

"Такова нещо не сме виждали", коментираха колеги журналисти вчера на площада. Мащабът на недоволството премина границите между големите градове и подчинените партийни бастиони в по-малките, между етноси, между идеологии и разбирания за геополитика.

Не спирайте, за да не падне върху нас

Никой не допринесе повече за масовизацията на протестите от "ДПС-Ново начало" . Арогантното и отблъскващо поведение на Байрам Байрам и Йордан Цонев изкараха хиляди на площадите. "Контрапротестите", които показаха в какъв феодален строй живеят наши съграждани, мобилизираха още хора. А оценката за Делян Пеевски е може би най-близкото, което имаме до единодушие.

Но нека не забравяме хората от контрапротестите . Както написа Веселина Седларска: "Горките хора! Гледах непроницаемите им лица, все едно казваха: Не стреляйте по нас, ние сме заложниците".

Да, те са заложници. И да, на следващите избори те отново ще бъдат изведени под строй да гласуват, както Господарят е наредил. Защото в противен случай ще останат без работа, без дърва, без поминък.

Не забравяйте съдебната система. Борислав Сарафов продължава да е главен прокурор, а българският съд и прокуратурата са все така опорочени от тежки зависимости. Мартин Божанов-Нотариуса е мъртъв, Пепи Еврото е в неизвесност, но техните наследници все още бродят из сенките и дърпат конците.

Не забравяйте овладените институции, регулатори, правораздавателни органи. Там работят хора, които вече са научени, че за да оцелеят, трябва безропотно да изпълняват. И да оставят съвестта си пред вратата.

"Кой не скача, е дебел"

Разочарованието е най-болезненото чувство. За да не сте разочаровани, не бива да спирате . Мобилизирайте се. Настоявайте за служебен кабинет, който да гарантира честното провеждане на избори. Доброволствайте. Кажете на приятелите си да гласуват. Убедете ги. Говорете с баба си, ако мислите, че по навик ще направи грешен избор. Следете изкъсо всички политици, включително и тези, които ви обещават, че са от вашата страна. Бъдете безмилостни, ако тръгнат да ви лъжат. Политизирайте се.

Да свалиш правителство е много готино. Но да направиш държавата си наистина демократична, правова и чиста е топ. Не спирайте да скачате.