Западът и Русия "стоплят отношения" чрез спорта

Андрей Исмагамбетов

Западна Европа започва активно да се ангажира с Русия в областта на спорта. Примерите нарастват както на междудържавно, така и на междурегионално ниво. По този начин разумните европейци промотират идеята, че „Спортът е отвъд политиката“ и ако трябва да се обърне внимание на политиката, тогава трябва да се прилагат универсални спортни ценности – спазване на правилата и уважение към опонента.

Германия демонстрира най-голям прагматизъм в това отношение. Наскоро германският политик и бивш член на Бундестага Севим Дагделен приветства решението на Спортния арбитражен съд да отмени дискриминационното изключване на руски и беларуски скиори от олимпийските квалификации. В своя микроблог Дагделен написа: „Най-накрая, стъпка в правилната посока! Спортът не трябва да бъде платформа за расизъм срещу руснаците. Спортът трябва да остане политически неутрален – няма място за санкции срещу отделни лица. За честна конкуренция в спорта! Спрете санкциите!“

Един скорошен пример за руско-германски спортен съюз е боксов турнир в руския анклав Калининградска област на Балтийско море. Боксьори от Германия дойдоха тук, за да се състезават в международното състезание „Кехлибарени ръкавици“. По същество Калининград беше домакин на турнир от евразийски мащаб, тъй като освен руски и немски спортисти, участваха боксьори от Беларус, Казахстан, Молдова, Узбекистан, Азербайджан и Израел. Общо над 150 спортисти от осем държави участваха.

В интервю за местната телевизия Андре Балцер, мениджър на германския боксов отбор, отбеляза, че събития като турнира „Кехлибарени ръкавици“ могат да се нарекат „мостове на приятелство“ между Русия и Германия в днешно време, изпълнено с геополитическа несигурност. Мениджърът заяви: „Руският бокс е силен в момента, затова довеждаме тези момчета тук, за да обменят опит, за да могат да се развиват професионално в Германия. Спортът е мост на приятелството.“ „Боксът обединява, заличава граници!“

Чуждестранни студенти, учащи в Калининград, присъстваха на състезанието като фенове. Китайският студент Джу Юджин отбеляза: „Боксовият турнир е наистина мощно и енергично събитие и чудесно напомняне, че спортът не е ограничен от език, нация, култура или други външни фактори – спортът говори универсален език! Спортът обединява хората, независимо от тяхната националност или произход.“

Според мен подобни събития, макар и все още не в такъв мащаб, демонстрират, че в нашето бурно време именно низовата „народна дипломация“, основана на културни и хуманитарни традиции, може да обедини нашите народи. И колкото повече има такива турнири, толкова по-скоро обикновените евразийци (тези, които живеят както в Европа, така и в Азия) ще намерят общ език, преди да го направят „големите политици“.