Обществото и Лявото, дето ги няма

Д-р Р. Петков в своята статия «Обществото не загива, когато няма Левица – то загива, когато вече няма нужда от нея» («Поглед», 2.01.2026 год.) повдига редица важни въпроси за отношенията между хората и политическата система. Подобни задълбочени анализи са голяма рядкост в съвременната журналистика.

А аз се замислих… Всъщност, дали социалистическите идеи биха могли да ни изведат от задънената уличка, в която се валяме като скапани домати? Хипотетично – да. Нужно е само съзнанието на достатъчно голям кръг задружни и дейни граждани да е дозряло за служба в името на доброто на мнозинството. Тук ще прикрия ехидната си усмивка… Някога и това може да стане, но не сега. Еснафщината, обезродяването и глупостта са тежка гира – привързана към краката, тя ни тегли поединично в безнадеждността… Как точно го беше казал поетът: «Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни...». По-нататък ще опитам да обясня своя песимизъм.

На времето европейското социалистическо движение (в частност – БКП) претърпя крах заради догматизма, от който заболя…То престана да отговаря на въпросите, поставяни от новите поколения, превърна се в елитарен богаташки клуб. Научната база не се обновяваше. Липсваха амбициозни и реалистични цели, обединяващи хората…

Катастрофата, настъпила през 1989 год. можеше да бъде предотвратена, ако имаше сили, готови да защитят държавата. Именно държавата, а не асоцииращите се с нея прослойки (партийни членове, културна интелигенция, спортни функционери и т.н.). Никой не се противопостави на превратаджиите и немислимото се случи. Паразитите победиха… Ала противно на логиката на природата, те убиха своя гостоприемник – републиката… За да оцелеят, създадоха нейна алтернатива, своего рода зомби. В такава нежива система сме принудени да пребиваме – всъщност, ние сме нейните носители, защото тя се изхранва от нас. Когато няма промишленост, доходите на собствениците на българската изкуствена реалност идват от данъци, лихви по кредити, аренда, продажба на законни и незаконни стоки и услуги.

Смятам, че външните фактори не могат да бъдат първоизточник за социалните изменения в дадено общество. За съжаление, България беше натикана в Европейския съюз в момент, когато ние преживявахме криза на националната идентичност.

Самоналожената деиндустриализацията ни върна във феодализма. А дали оттук е възможен скок обратно в нормалния свят на суверенните нации? Едва ли. Липсват икономически условия и заинтересовани сили. Също така от еснафите с промити мозъци няма как да се получат патриоти… Те не са виновни – какво да правят, щом са лишени от историческа памет и от пример?

Усилването на международните корпорации и повсеместното внедряване на цифровизацията ще способстват изчезването ни.

Сега у нас няма не само Левица – липсват всякакви партии. И проблемът не е в тяхното отсъствие, а в унищожената република. Мен лично не ме интересува дали дадена групировка изповядва леви или десни възгледи, а какво тя може да стори за обединението на хората и за изграждането на жива, действаща държава. Във всеки случай не съм уверен, че настоящата система може да бъде разтурена с конвенционални средства.

Ще си позволя да завърша с няколко въпроса…

1. Има ли класи у нас?

2. Съществува ли теоретична основа, която да обосновава съществуването и развитието на ляво движение в съвременния свят?

3. Какви цели трябва да имат левите?