Големият проект на Путин: Руска хегемония над цяла Европа

Докато преговорите за прекратяване на войната в Украйна набират скорост, Владимир Путин изглежда по-решен от всякога да се бори. В новогодишното си обръщение лидерът на Кремъл демонстрира нестихващ оптимизъм относно шансовете си за "победа" в навечерието на четвъртата годишнина от конфликта. Два дни по-рано, без да предостави никакви доказателства, Москва обвини Киев, че е извършил удар с дрон срещу двореца на руския президент в Новгородска област.

Това отново хвърли съмнение върху намерението му да провали дипломатическите преговори - особено след като доклад на ЦРУ опроверга руските твърдения малко след това. "Всеки признак на слабост от страна на Запада само тласка Кремъл да окаже още по-голям натиск", анализира историкът Франсоаз Том в интервю за френския вестник L'Express.

"Когато западните лидери казват, че искат да започнат диалог с Русия, Путин интерпретира това от гледна точка на баланса на силите. Неговата логика? Ако противниците му искат да преговарят, това е защото са в слаба позиция и това е идеалният момент да се възползва от предимството си."

В новата си книга "Тоталната война на Владимир Путин" този специалист по СССР и постсъветска Русия анализира подробно адската машина, ръководеща руския режим, неговия начин на мислене и амбициите му отвъд Украйна.

L'EXPRESS: В книгата си пишете, че Путин действа "в същата ментална вселена" като други руски тирани преди него. Какво имате предвид с това?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Руската история е уникална с това, че е белязана от епизоди на саморазрушителна лудост от страна на нейните лидери. Един от първите такива примери е Иван Грозни. Той доведе до разрухата на страната като създаде опричнината - част от държавната територия, присвоена от царя, докато останалата част от страната беше оставена за разграбване. Това беше последвано от период на пълна анархия, от който на страната ѝ отне години, за да се възстанови.

Векове по-късно същият този процес се повтори, когато Ленин създаде тоталитарна държава, организирана около хищническа каста, което доведе до безпрецедентно ограбване на руското население - практика, която продължи и при Сталин. Владимир Путин е част от същото това наследство. С нахлуването в Украйна, той потопи страната в опустошение, което става все по-трудно за скриване.

Той се стреми към власт, която не е ограничена от нищо и никого, действайки в рамките на пълната безнаказаност, където може да прави каквото си поиска. Това доведе до установяването на уж всемогъща властова структура. Тези, които ѝ служат, имат достъп до привилегии като високи позиции в режима или доходоносни обществени поръчки. И обратно, тези, които изпаднат в немилост пред лидера, биват елиминирани или падат неволно от прозорци - добре познат проблем в Русия.

L'EXPRESS: На кой от всички тирани най-много прилича Путин?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Въпреки че има редица прилики с няколко от тях, според мен той е много по-близък до Сталин. Подобно на Сталин, той се възприема като "обединител на руските земи", чиято мисия е да възстанови империята. Виждаме, че Путин е възприел много от методите на Сталин. Това е особено очевидно в Украйна, в опитите му да подчини завладяното население.

Разполагането на ФСБ, използването на терор и елиминирането на местните елити са все методи, които Сталин е използвал в Полша, Чехословакия и други страни, уж освободени от Червената армия. А Росгвардия, руската национална гвардия, създадена от Путин през 2016 г., се е превърнала в инструмент за контрол на окупираните територии, подобно на сталинския СМЕРШ.

L'EXPRESS: Докато Путин смяташе, че ще спечели войната срещу Украйна за броени дни, тя вече навлиза в четвъртата си година. Ако се е отклонил толкова много от пътя, обяснявате Вие, това е защото е бил "жертва на механизмите на системата, която самият той е създал, точно както други автократи на руския трон преди него". Кои са те?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Вертикалната структура на властта, установена от Путин, го е довела до това да бъде заобиколен само от придворни, които му казват това, което иска да чуе. И това е голямата слабост на този тип режим, който живее в балон, далеч от реалността. В случая с Украйна, неговите разузнавателни служби го увериха, че 70% от населението подкрепя Москва. Затова Путин вярваше, че танковете му ще бъдат посрещнати с цветя от народа и че бързо ще последва проруско въстание.

А реалността е беше съвсем различна. И това явление далеч не е изчезнало. Много индикатори сочат, че докладите, които той получава от армията, са до голяма степен преувеличени. Съвсем наскоро, през ноември, началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов триумфално заяви, че Русия е превзела град Купянск. И все пак, малко повече от две седмици по-късно, президентът Зеленски беше видян там да посещава войските си. Това несъответствие с реалността е истинска слабост на руското правителство.

Тя обаче бива компенсирана с изключителна упоритост в постигането на целите си. Въпреки огромните загуби в Украйна, Москва не е намалила амбициите си. Това произтича от самата природа на режима, установен от Путин, който притежава безпрецедентен опит в поддържането на властта. За тази цел той прилага дословно уроците, научени в КГБ.

L'EXPRESS: Какво означава това?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Путин превръща методите на КГБ в начин на управление. Подобно на името, което даде на нахлуването си в Украйна, политика му се свежда до поредица от специални операции. И това е така от самото начало. Три години след встъпването си в длъжност, той вече беше неутрализирал най-големите олигарси от ерата на Борис Елцин - като Березовски и Гусински, ако трябва да назовем само няколко.

По подобен начин Ходорковски, чийто контрол върху медиите той смяташе за проблематичен за консолидирането на властта си, падна малко след това. Всички тези чистки са безупречно организирани и прикрити като законови процедури.

L'EXPRESS: Извън Русия, както отбелязвате в книгата си, Москва умело експлоатира алчността на своите партньори, за да постигне целите си. Как точно?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Начинът, по който Путин използва специалния пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, е, според мен, доста показателен. Ако има една константа в руската външна политика след болшевизма, това е търсенето на полезни идиоти в западния лагер, които могат обслужват целите ѝ. Като се възползва от алчността, а понякога дори от чистата глупост на своите събеседници, Москва избира послушен партньор. И точно това се случва.

Първоначално Тръмп назначи генерал Кийт Келог да отговаря за руско-украинските отношения. Путин обаче не го искаше и предпочете Стив Уиткоф, предприемач в областта на недвижимите имоти, чието разбиране на проблемите е повече от ограничено и който предимно гледа много благосклонно на възможността за правене на бизнес в Русия.

Всъщност, възможността за правене на бизнес с Москва изглежда е в центъра на вниманието на САЩ днес. В това отношение маневрите на Кремъл са в съответствие с най-чистата съветска традиция. Точно това направи Ленин през пролетта на 1918 г., като представи на германците "фантастичните" възможности, предлагани от икономическото сътрудничество с Русия.

В замяна на отстъпки за експлоатация на суровини на руска земя, Москва поиска от Берлин - който беше съюзник на турците - да попречи на Анкара да завземе нефтените кладенци в Баку, върху които Русия искаше да запази контрол. И германците се хванаха на въдицата. Западът греши, като вярва, че руснаците преследват икономически цели. В действителност икономическите инструменти се използват предимно като оръжие за постигане на политически цели.

L'EXPRESS: Според Вас катастрофалното изтегляне на американските войки от Афганистан е допринесло пряко за решението на Путин да нахлуе в Украйна. Защо?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Когато Путин стана свидетел на демонстрацията на слабост и некомпетентност, демонстрирани от Съединените щати по време на изтеглянето от Афганистан, той реши, че е време да разтури мравуняка. Всеки признак на слабост от Запада само насърчава Кремъл да натисне още повече. По подобен начин, когато западните лидери казват, че искат да започнат диалог с Русия, Путин интерпретира това от гледна точка на баланса на силите.

Неговата логика е следната: ако противниците му искат да преговарят, това е защото са в слаба позиция и че това е моментът да се възползва от предимството си. По този начин, вместо да облекчат напрежението с Москва, те само го подхранват. Колкото повече отстъпки показваме, че сме готови да направим на Кремъл, толкова повече може да изисква той от нас.

L'EXPRESS: Всъщност Русия не изглежда истински заинтересована от продължаващите преговори, насочени към мирно споразумение за Украйна...

ФРАНСОАЗ ТОМ: Путин абсолютно не се интересува от тези мирни преговори. Той просто подвежда Тръмп, за да попречи на американците да наложат по-строги санкции срещу Русия. Целта му е да продължи да изгражда военното си влияние, като същевременно избягва ответните мерки от Запада. В този контекст тези разговори са прост начин, за да спечели време. Целта им е също така да подкопаят украинския морал, като демонстрират, че американският им съюзник ги е предал.

Дори и да се постигне споразумение за прекратяване на огъня, то няма да има шанс за трайно съществуване. Руснаците няма да се откажат от целта си. Единственото, което наистина би могло да ги спре, е колапс на режима, както през 1917 г. Това може да бъде причинено от нарастващи вътрешноикономически трудности или значителни неуспехи на фронтовата линия.

L'EXPRESS: Наистина ли руският режим е по-малко стабилен, отколкото си мислим?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Историята показва, че една от характеристиките на руската власт е, че под привидната си солидност тя е по-крехка, отколкото вярваме, и може бързо да се срине. Видяхме проблясък на това през 2023 г. по време на бунта на бившия ръководител на групата Вагнер, Евгений Пригожин, когато той започна офанзива към Москва, но спря в последния момент.

Факт е, че този тип авторитарен режим се държи заедно само благодарение на вертикалната структура на властта, създадена от лидера. Но ако нещо му се случи, той ще бъде парализиран.

L'EXPRESS: В книгата си отхвърляте опасенията, че колапсът на руския режим ще доведе до още по-голям хаос. Защо?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Мисля, че това е погрешно тълкуване от някои западни страни. Отчасти е резултат от дезинформацията на режима. По време на разпадането на СССР американците бяха ужасени от идеята, че руските ядрени оръжия ще се окажат разпръснати по целия свят. Но това беше руска тактика за психологическа война, целяща да насърчи Запада да предотврати разпадането на Съветския съюз.

През 1991 г., от страх от хаос, Западът се опита да разубеди някои съветски републики да обявят независимостта си. Виждаме същия този страх и днес и той има много реални последици. Военната помощ за Украйна се предоставяше много поетапно и често с ограничения върху условията за използване на доставеното оборудване, сякаш дълбоко в себе си някои страни се страхуваха от последствията от руско поражение.

В действителност, този страх от хаос в Русия е от пряка полза за поддържането на руската автокрация.

L'EXPRESS: Много европейци, особено балтийските държави, се страхуват да не станат следващите цели на Русия. Дали Украйна е само първата стъпка?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Путин иска цяла Украйна, но амбициите му не се ограничават само до тази отделна страна. Неговият грандиозен проект зад това нахлуване е руската хегемония над цяла Европа. Украйна трябва преди всичко да служи като трамплин, преди да продължи напред. В този контекст, поемането на контрол над страната би му позволило да завземе множество активи, като например нейната отбранителна промишленост, военните ѝ възможности и човешките ѝ ресурси.

Руските хегемонистични амбиции на европейския континент датират от съветската епоха. Още през 1947 г. Сталин признава на френския комунист Морис Торез, че Червената армия е щяла да достигне Ламанша, ако американците не бяха дебаркирали. И Сталин се е вкопчил в тази идея. Първоначално той разчита, че Съединените щати ще напуснат Европа в рамките на шест месеца след края на войната и че тогава той може да приложи този план.

В съзнанието на Сталин Европа е просто малък полуостров, предопределен да попадне в руската сфера на влияние веднага щом американците си тръгнат. Аргументите, които Сталин използва по това време срещу плана "Маршал" и създаването на НАТО, са абсолютно същите като тези, използвани днес срещу общата отбрана на континента. Руските маневри и техните цели остават непроменени.

L'EXPRESS: За да постигне тази хегемония в Европа, Москва трябва да разруши "трансатлантическата връзка", защото, както пишете, "откъснати от Съединените щати, европейските страни могат да бъдат обрани една след друга, като узрели плодове". Не е ли президентството на Тръмп неочакван подарък?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Абсолютно, руските лидери са във възторг от завръщането на Доналд Тръмп. Те го виждат като перфектната разрушителна топка срещу американската сила - самата сила, която досега им е пречела на пътя. Доналд Тръмп разрушава либералния ред и съюзите на Америка. Сега той е слабото звено в западния лагер.

Интересно е също да се отбележи неговата удивителна последователност в полза на Москва. Тръмп повтаря руската реторика като папагал; Путин не би могъл да мечтае за нещо по-добро.

L'EXPRESS: В книгата си ни напомняте, че Владислав Сурков, един от водещите идеолози на Кремъл, "твърди, че путинизмът е напълно експортен" и че Съединените щати "изглежда са на път към самопутинизация". Какво е общото между Тръмп и Путин?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Те споделят общо презрение към международното право и това, което аз наричам социален дарвинизъм. Това е идеята, че само силата има значение и че тя е над всички други съображения, като например върховенството на закона. Паралелите между втория мандат на Доналд Тръмп и ранните години на власт на Путин са поразителни.

Подобно на руския си колега преди него, американският президент изглежда е решен да подчини съдебната система и да увеличи контрола си върху медиите. Той проявява същото изкушение да установи вертикалната структура на властта, която съществува днес в Русия.

L'EXPRESS: Как Русия проправи пътя за възхода на Тръмп на власт?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Тя насърчи поляризацията на американското общество в най-голяма степен. Това започна със социалните медии, където Русия инвестира сериозно във ферми за тролове, предназначени да разпалят обществения дебат чрез дезинформация. Това допринесе за радикализацията на групи от хора, които сега са част от движението MAGA (Make America Great Again).

Междувременно руски медии като Russia Today, които установиха присъствие в Съединените щати през 2005 г., насърчиха появата на фигури, симпатизиращи на Москва, някои от които впоследствие бяха поканени в американски канали като Fox News.

По този начин руснаците "работят" върху американското общество както отгоре надолу, така и отдолу нагоре от години. Партийното напрежение се разпали толкова много, че Тръмп успя открито да поиска от руснаците да намерят компрометираща информация за Хилари Клинтън през 2016 г., без да предизвика голям шум.

L' EXPRESS: Казвате, че Европа също е засегната от същите тези сили, "които виждаме да действат отвъд Атлантика". Как може да се защити от този риск от "самопутинизация"?

ФРАНСОАЗ ТОМ: Русия се стреми да разруши нашите институции, като свежда политическия живот на нашите страни до екстремизъм. Невъзможно е обаче да управляваме страна, поляризирана по този начин. За да се предпазим от това, първо трябва да разпознаем симптомите.

Например, когато Москва организира операции като свински глави, открити пред джамия във Франция, или антисемитските графити, изобразяващи звездите на Давид по фасадите на сгради през 2024 и 2025 г., изглежда необходимо да се образова населението, за да може да разпознава тези опити за манипулация.