Войната в Иран: Краят на международното право?

С нападението на САЩ и Израел срещу Иран светът отново стана свидетел на явно нарушение на международното право. Означават ли това, че войните на 21-вия век слагат край на класическото международно право?

Преобладаващата част от експертите смятат нападенията на САЩ и Израел срещу Иран за нарушение на международното право. Това мнение застъпва и директорката на Института „Макс Планк“ за международно право в Хайделберг Ане Петерс. Тя е и член на научния съвет по международно право към германското правителство.

Но не трябва ли все пак да е възможно с военни средства да бъдат спирани деспотични режими, като този в Иран, които грубо погазват човешките права? Може ли една интервенция, водена от хуманитарни съображения, да бъде оправдана, пита в тази връзка германската обществена медия АРД?

За хуманитарна интервенция ли става дума?

Идеята за хуманитарна интервенция се обсъжда в международното право от десетилетия. Един от случаите, в които тя беше изтъкната като оправдание, беше интервенцията на НАТО в Косово през 1999 година. Там сръбските войски бяха извършили тежки нарушения на човешките права спрямо албанското цивилно население. Тогава НАТО нанесе тежки въздушни удари, без да има мандат от ООН. Редом с други държави, в тях тогава се включи и Германия.

Ане Петерс твърди обаче, че с тезата за интервенция по хуманитарни причини лесно може да се злоупотребява. В случая с Косово, например, тя беше силно оспорвана и в крайна сметка не успя да се наложи, припомня АРД. В правната практика по-скоро се наложи виждането, че такива едностранни действия са неоправдани и биха били допустими, само ако са под егидата на ООН и след разрешение на Съвета за сигурност.

А по отношение на Иран, САЩ и Израел не се позоваха на идеята за хуманитарна интервенция, когато иранското правителство потушаваше протестите с кръв. „Тогава Тръмп наистина заяви, че помощта е вече на път, но когато бе атакуван Иран военно, вече не бе казано нищо по този въпрос“, подчертава специалистката по международно право, цитирана от АРД.

Основен проблем: блокадите в Съвета за сигурност

Според Петерс международното право има потенциал да се доразвие – както често става след тежки кризи. Така стана например след кризата в Руанда през 1994 година, когато се роди идеята, че съществува задължение за защита. Според това разбиране международната общност е длъжна да се намеси, ако „има опасност от наистина тежки престъпления като геноцид, масови убийства, престъпления срещу човечеството“.

Но и в този случай важи, че за военна интервенция е необходим мандат от Съвета за сигурност на ООН. Съветът за сигурност обаче редовно е блокиран, когато големите сили с право на вето – САЩ, Русия и Китай – имат различни интереси. В случая с Иран нещата стоят точно по този начин. Петерс изразява съжаление, че блокадата на Съвета за сигурност е осуетила „идеалния сценарий“. Тя смята, че Съветът за сигурност е можел да приеме, че дори „самото „натрупване на оръжия за масово унищожение, дори и без да е налице непосредствена опасност от нападение“, е вече заплаха за мира, поради което да разреши военна интервенция.

Въпреки че през последните десетилетия международното право многократно е било нарушавано от силни във военно отношение държави, често за тях са произтичали и правни последици. Такъв е например случаят с Обединеното кралство след войната в Ирак през 2003 г., която също беше в нарушение на международното право. Това показва, че международното право не е изгубило своето значение, казва Петерс пред АРД.

Опасност от двойни стандарти

Според нея основен проблем на международното право е, че в глобалния Юг то се възприема предимно като проект на Запада, а проблемите на Юга често се третират като второстепенни. АРД дава пример със Судан: комисия от експерти на ООН наскоро констатира, че там се извършват тежки нарушения на човешките права. „Но международната общност не прави нищо по този въпрос. Оттук и упрекът, че международното право често се прилага избирателно“, казва Петерс.

Фактът, че Западът реагира само на определени нарушения на международното право, води до това, че „държавите от глобалния Юг се чувстват измамени – те остават с убеждението, че международното право е много по-полезно за западните държави, отколкото за тях“. Дори и да е малко преувеличено, в това има нещо вярно, казва Петерс. Тя отбелязва, че особено икономическите интереси на тези държави да се вземат много по-сериозно под внимание. Темата за глобалния юг в момента обаче изглежда напълно изключена от дневния ред, цитира думите ѝ АРД.

Експертката все пак не гледа песимистично на ролята, която играе международното право. Факт е, че то винаги се е развивало след големи катастрофи – например след Втората световна война и Холокоста, също както и след разпадането на Съветския съюз и падането на Берлинската стена. Тогава се създават много нови международни организации, като Световната търговска организация през 1994 г. или Международният наказателен съд през 1998 година.