Как се пази „семейството“!

Случаят около Емилия Русинова, Борислав Сарафов, „Осемте джуджета“ и изявленията на европрокурорката Теодора Георгиева не е изолиран скандал, а симптом на по-дълбок структурен проблем – съмненията за „завладяна държава“ и паралелни центрове на влияние в българската съдебна система.

За „семейството“ първа заговори прокурор Невена Зартова, която при изслушване в парламента посочи, че „Осемте джуджета“ е „най-голямата корупционна схема в тази система“, която районната прокуратура се е опитала да разследва. В крайна сметка обаче делото е било иззето от градската прокуратура и прекратено. Срещу Зартова по тази линия през февруари 2024 г. беше образувано дисциплинарно производство.

В края на май 2023 г. Софийската районна прокуратура привлече Петьо Петров – Еврото като обвиняем за принуда и за използване на специални технически средства за събиране на информация. От прокуратурата съобщиха, че са се самосезирали по медийни публикации и са започнали разследване за това, че в периода от 2018 г. до 29 май 2023 г. различни лица са били принуждавани да извършват действия против волята си, включително чрез заплахи, както и че са използвани незаконни средства за наблюдение.

Тъй като Петров не беше открит, за да му бъде предявено обвинението, той беше обявен за издирване. През август същата година делото е било иззето от Софийската градска прокуратура, която е отменила като незаконосъобразно постановлението за привличането му като обвиняем за принуда. Остава обаче разследването срещу него във връзка с казуса „Осемте джуджета“ по линия на присвояване на веществени доказателства.

„Нещата в съдебната система са зловещи. Тази система е далеч от чистотата като сълза“, заяви тогава пред депутатите Зартова.

По думите ѝ магистрати, свързани с Петьо Петров, са наричали себе си „семейство“ с гордост. „Беше ми предложено да стана част от това семейство и аз отказах“, каза тя, но отказа да посочи конкретни имена, за да избегне съдебни последствия. Тя подчерта, че е готова да даде показания, ако бъде образувано официално разследване.

Разследването „Осемте джуджета“ още през 2020 г. очерта модел, при който чрез неформални мрежи се оказва влияние върху прокуратурата, бизнес конфликти и дори собствеността на компании. В този модел фигури като Петьо Петров – Еврото се явяват посредници между бизнес интереси и държавното обвинение.

В последно време случаят придоби ново развитие. Стана ясно, че по разпореждане на градския прокурор на София Емилия Русинова, Софийската градска прокуратура е иззела преписката, образувана в ГДБОП по сигнал на европрокурора Теодора Георгиева, в който се споменава самата Русинова.

Министърът на вътрешните работи съобщи, че всички оперативни служители, работили по преписката, са били разпитани в рамките на образувано следствено дело, ръководено от следовател от Следствения отдел към СГП.

Допълнителен пласт към казуса добавят и данни, според които Русинова е пътувала многократно в чужбина в една и съща компания с Петьо Петров, включително след публичното избухване на скандала „Осемте джуджета“. Това поражда сериозни въпроси за устойчивостта на тези връзки въпреки общественото им разобличаване.

Показанията на Теодора Георгиева – представител на България в Европейската прокуратура – допълнително изострят ситуацията. Тя твърди, че е била въвлечена в срещи с Петьо Петров чрез Русинова, както и че съществуват връзки между нея, Борислав Сарафов и политически фактори. Според Георгиева, разпространеният запис е бил използван като инструмент за натиск.

Всичко това очертава модел на т.нар. „семейство“ – неформални кръгове в прокуратурата, които поддържат устойчиви зависимости между магистрати, бизнес и политика. В подобна среда формалните институции функционират, но реалните решения се вземат извън тях – чрез влияние, компромати и икономически интереси.

Темата за „пликовете с пари“, макар и трудно доказуема, също е част от този контекст. Още в разследването „Осемте джуджета“ се съдържат твърдения за натиск, изнудване и преразпределяне на активи чрез прокуратурата. Това подсказва, че рискът от корупция не е изолиран, а системен.

Ключовият въпрос остава: как тези мрежи се съхраняват във времето? Отговорът вероятно се крие в комбинация от институционална инерция, липса на ефективен контрол и вътрешна солидарност. Въпреки множеството скандали, рядко има реални последици за ключови фигури, а проверките често приключват без ясни резултати. Това създава усещане за безнаказаност.

Съществен е и политическият фактор. Когато представители на съдебната власт, изпълнителната власт и политическия елит се споменават в едни и същи контексти, границите между властите се размиват. Така съдебната система рискува да се превърне не в независим арбитър, а в част от по-широка мрежа за влияние.

В този смисъл казусът не е просто за конкретни личности. Той е тест за устойчивостта на българската правова държава. Ако тези твърдения не доведат до прозрачни и независими разследвания, ще се затвърди усещането, че институциите са превзети и че реалната власт се упражнява неформално.

В крайна сметка, всички обвинения подлежат на доказване. Но дори тяхното натрупване – особено когато идват от различни източници, включително действащ европрокурор – вече подкопава общественото доверие. А именно доверието е фундаментът, без който нито една правосъдна система не може да функционира ефективно.