Как туризмът по българското Черноморие се самоуби

Коментар на Емилия Милчева:

Не сме много далеч от времето, когато туристите по българското Черноморие ще гледат морето през дупка в бетона, а някой концесионер ще държи правата за гледката за следващите 35 години. Звучи абсурдно. Но ако стартът на лято’2026 е някакъв ориентир, тогава може и да няма кой да гледа през тази дупка.

"Курортите са готови, но туристи няма"

На българското Черноморие продължават да се строят хотели по-бързо, отколкото да се привличат желаещи да почиват в тях. В средата на юни министърът на туризма Илин Димитров обяви по БНТ, че “курортите са готови за туристи, но туристи няма”. По данни на Евростат, България е на последно място в Европейския съюз (EС) по ръст на туристите през периода януари-април 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Средно за ЕС е отчетено увеличение от 4.5%, но за България е регистриран спад от 4 на сто.

Част от обяснението е и чисто логистично. Това лято българското Черноморие губи близо 120 000 германски туристи заради спор между две авиокомпании. Резултатът е, че организираните чартъри от Германия няма да се състоят, а браншът очаква спад между 25 и 30% на германските туристи спрямо миналата година. Но отливът от германския пазар, eдин от най-важните за българския туризъм, не е от вчера и едва ли може да обясни сам по себе си проблемите на Черноморието.

Големият проблем обаче не е в едно лошо лято. По българското Черноморие има място за всеки вкус и джоб - от евтини квартири до луксозни комплекси. Но хотелиерите продължават да живеят от сезон до сезон и от надеждата, че два силни летни месеца ще оправят всичко. След десетилетия на строителен бум край морето въпросът не е колко легла има, а защо трудно се запълват.

Защо точно тук

Проблемът не е само в надутите цени и разминаването им с качеството на услугите, нито в бетонираните уникални места. По-големият проблем е, че България продължава да предлага море, но трудно убеждава защо човек трябва да избере точно нейното Черноморие.

А в региона конкуренцията не продава просто плаж. Освен история, разбира се, Гърция продава начин на живот - местна кухня, култура, емоция, контакт с мястото. Турция продава усещането, че гостът е цар. Хърватия прeвърна Адриатическото си крайбрежие в марка с островите, яхтения туризъм, вековните градове, владени от венецианците. Албания пък се продава като откритие - място, което още не е превзето от масовия туризъм.

Каква история отнася със себе си туристът от българското Черноморие, която да разказва после на близки и приятели? Евтината почивка не е конкурентно предимство, щом и по-скъпите дестинации са пълни. Туристите не купуват само пакет. Купуват преживяване, спомен, който да отнесат със себе си.

Презастрояването уби уникалността

Междувременно самото Черноморие изгуби онова, което го отличаваше. Презастрояването не само загрозява, но произвежда еднаквост, а това означава самоубийство за туристическия бизнес. Когато всяко свободно пространство се превръща в хотел, апартаментен комплекс или поредна атракция, дестинацията започва да прилича на всички останали. Освен че променя естествения ландшафт, строителството е безогледно, тъй като се застрояват защитени зони, дюни и дерета и след това природата си отмъщава с наводнения, свлачища и ерозия.

Незаконно построените сгради по Черноморието се множат. Узаконяват се (хотел “Дюн”), влизат в съдебни процедури (“подпорната” стена на Алепу) или просто остават на мястото си (хотел “Негреско” в Елените), докато скандалът бъде забравен. Но към бетона се прибавя и липсата на концепция как точно да изглежда един курорт. Затова сме свидетели на урбанизиране без градоустройство и на строителство без архитектурна визия. Всяка нова сграда е проектирана сама за себе си - без връзка със съседната, без отношение към околната среда и без ни най-малка представа как трябва да изглежда мястото след десет или двадесет години.

Хотели, апартаментни комплекси, заведения и търговски площи се появяват едно до друго единствено благодарение на стихийната сила на парите. И крайбрежието постепенно изгуби усещането за място, докато инвеститори изнамираха как да строят, а местната и централната власт гледаха на морето като на терен за усвояване, не и като на национален ресурс. А след такава загуба естествено следва и загуба на туристи.

Какъв да е брандът

Но какъв бранд всъщност може да има българското Черноморие? Това е въпросът, на който още никой не е дал убедителен отговор. На малко повече от 300 километра крайбрежие са събрани всички възможни туристически модели - от шумните купони и евтиния алкохол в Слънчев бряг до семейната почивка в Албена, от къмпингарите и сърфистите край Шабла до любителите на луксозните комплекси и затворените ваканционни селища.

Гърция има десетки различни туристически продукти, но зад тях стои една обща представа за страната. Българското Черноморие предлага всичко за всички, но няма лице, което да се разпознава. От над десетилетие се пишат стратегии за туризма, разработват се брандове, рекламни концепции и слогани. Правени са проучвания на туристи и туроператори, създавани са концепции за позициониране на страната и Черноморието. Проблемът е, че докато се пишат стратегии за идентичност, на терен често се случва точно обратното - идентичността се унищожава. Залива я хищническото застрояване.

И така бавно се приближаваме към дупката в бетона.