НАТО и Тръмп на люлката

В нощта на 4 юли по инициатива на американската страна Тръмп разговаря по телефон с Путин. Продължителност 1 час и 25 минути. Поздравителната телеграма на руския президент за 250-годишнината на САЩ е изпратена предишния ден.

Според Ушаков този разговор е имал "много значения". Първи разговор след 14 юни, деня на 80-годишнината на Тръмп. Обсъждана е кризата в Украйна и двустранните отношения. Путин е информирал за "реалната ситуация на фронта". Руските войски напредвали по цялата контактна линия.Москва предпочитала политически и дипломатически методи за разрешаване на кризата, но да се правят като се вземат предвид "принципните подходи на Русия".

Тръмп потвърдил готовността си да подкрепи мирното разрешаване на конфликта. Представители на САЩ, Уиткоф и Къшнър, са готови да посетят Москва. Имало нови перспективи за сътрудничество след края на войната. Двамата лидери засегнали и "споделената история на двете страни", особено значението на съюза Москва-Вашингтон през Второта световна война. Путин напомнил за приноса на Русия за основаването на САЩ, а после потвърдил намерението си за подкрепа в процес за стабилизация на Близкия изток.

Преговорите на САЩ и Иран се надявал да донесат дългосрочни решения. И поканил Тръмп да посети Русия. Това на фона на дадена "зелена светлина" от Иран за Китай и приятелски настроени страни за "специални привилегии" при транзитните такси през Ормуз.После, след доста осакатените заради климатични проблеми чествания на 250-тия рожден ден на САЩ, Тръмп ще пътува за среща на върха на НАТО в Турция, "заради Ердоган", и то с делегация от 1000 души.

Пътува с подарения от Катар нов самолет и носи със себе си разглобени хеликоптер, Marine One, и автомобил, президентският "Звярът", за ползване при престоя в Анкара. Първо ще посети Анаткабир, мавзолея на Ататюрк и след това ще бъде официално посрещнат от Ердоган в Бештепе, президентския комплекс. Ще бъде екскортиран от конски церемониални части. Първа е срещата на 4 очи. Следват работни срещи между делегациите.

Обещаният "подарък от Тръмп", завръщането на Турция в програмата на F-35, не предизвиква възторг в Анкара. Защото този самолет няма да може турците да го управляват самостоятелно, а само чрез американски експерти. Но ще се договорят за стратегическия коридор за сигурност и военна координация в Северна Сирия и за търсене на траен мир в регионалната сигурност, включително по темата Газа.

Заслужава да се отбележи, че в Анкара са предприети такива мерки за сигурност, които най-малкото озадачават. 40 хил военни и полицаи като охрана са най-малкото. Покриват се улици и булеварди с брезенти, билбордове, табели и визуални материали под предлог за сигурност. Цели алеи и улици са покрити с брезенти. Дали не се прикриват бедност, безредие и грозота по този начин, питат опозиционни медии. От 15 дни са забранени демонстрации и шествия преди срещата на върха на НАТО, 7-8 юли. Има контролно-пропусквателни пунктове по пътища и квартали в Анкара.

Граждани смятат, че "охраната с брезенти" е проблематична ситуация и въпреки забраните протестират. Стотици хора са задържани. Отказва се акредитация на журналисти за отразяване на срещата на върха на НАТО. Като на "Джумхуриет", който най-често пише за външната политика, НАТО, ЕС и САЩ. Общество, ислямистки медии, интелектуалци, партии, журналисти са отново разделени по въпроса. Задават се въпроси, отговори няма. Позната ситуация. В тази връзка буди интерес и представен доклад за НАТО от Националната разузнавателна академия.

В него се разкрива възходът на Китай, насочването на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион и дълбоките разногласия в НАТО, но се посочва отредената нова роля на Турция в рамките на т.н. НАТО 3.0. Докладът е озаглавен "Среща на върха в Анкара, дискусии за НАТО 3.0 и Турция". Признава се, че балансът на силите в международната система се е променил, че американоцентричният ред е загубил предишното си господство и че възходът на Китай е тласнал Запада към ново стратегическо търсене.

Пише се, че "споделянето на отговорностите между двете страни на Атлантика е станало неустойчиво", особено след Афганистан и Либия. Посочва се разпад на Атлантическата система и възхода на Азия, но същевременно се призовава Турция да поеме повече отговорности за поддържане на НАТО на повърхността. Не се крие кризата на доверие в НАТО. Едни виждат опасност от Русия, а за други по-опасни са тероризмът, миграцията, енергийната сигурност и нестабилността в Близкия изток. Кризи в НАТО, но се предлагат нови зони на отговорности като НАТО 3.0.

НАТО да се трансформира в по-широк механизъм за надзор, не само военно, но и в икономическа, технологична, социална и интелектуални области. Един вид "провалът се използва за по-нататъшно разширяване". Това е именно прехвърлянето на тежестта от САЩ под името "споделяне на тежестта" или "прехвърляне на тежестта". Изместването на фокуса на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион се използва все повече за прехвърляне на финансовата и военна тежест на европейската сигурност върху европейските съюзници.

Вашингтон запазва контрола си върху ключови области като ядрено възпиране, стратегическо разузнаване и гробално проектиране на силата, докато разходите за конвенционална война, производство на боеприпаси, военна мобилност и тежест на фронтови линии ще бъдат оставени на други членове на НАТО. Разделение на труда между равни? Или нова йерархия? Командване и взимане на решения са при САЩ, а разходите за война се поемат от Европа, особено от страни със силна армия. Е, в Турция са убедени, че тяхната армия е силна.

С това си обясняват отредената на Турция роля.Щяла да запълва празнотата в Черно море, Балканите, Кавказ, Източното Средиземноморие и Западна Азия. Всичко съобразено с регионалните нужди на Атлантическата система. Анкара като "силен и изключителен пример за профила на съюзник, необходим на НАТО 3.0". Остава да се видят и решенията от срещата на върха на НАТО в Анкара. Защото е известно, че "всичко тече, всичко се изменя". Не е ясно и накъде ще се залюлее натовската люлка или люлката на Тръмп. А дали това ще засили възпиращата сила на Алианса е въпрос на бъдеще. Люлеене обаче ще има.