Кеворк Кеворкян: Конфуз с US посланик

Предполагам, че малцина все още помнят откровението на американската посланичка в София Нанси Макълдауни: "Един боклук излиза, друг боклук влиза" - и този комплимент се отнасяше до депутатите от българския Парламент.

Нито тогава, нито по-късно никой от "боклуците" не посмя да опровергае думите ѝ. С това се изчерпва нашата гордост - да забравяме ругателствата, а накрая да придобием и способността да не ги приемаме като такива.

Сетих се тия дни за "боклуците" заради Х.Мартин Макдауъл, който изпълнява длъжността посланик на САЩ временно, от близо година и половина. Една негова скорошна акция няма нищо общо с арогантната безтактност на Нанси, но все пак е достатъчно конфузна и заслужава да ѝ обърнем внимание.

Мартин Макдауъл със сигурност е наясно с особеностите на тукашната Хавра, поне с най-видимите от тях. Затова е повече от странно, че се намеси в един толкова мащабен корупционен скандал - незаконното селище край Варна, и то в защита на един от главните му герои - кметът на Варна.

И това, нека го кажем направо, изглежда като предизвикателство към правосъдието на една държава.

Каквото и да твърдят привържениците и опекуните на кмета, безспорен факт е, че въпросното селище е строено по време на неговия мандат.

И сега, тъкмо в разгара на тази безподобна афера, американският посланик го навестява - и никой няма да повярва, че визитата е плод на някаква несъобразителност.

Със сигурност ще бъдат подхранени и доста конспиративни теории - и с основание, след като американски дипломат не е безразличен към незаконен украински проект.

Повечето от тукашните медии обаче останаха равнодушни към непремерената инициатива на посланика, може би не виждат нищо укоримо в нея...

Като изключим посланиците, непосредствено преди и след Промяната/ноември 1989-а - и най-вече Полански, Хил, Боулън - останалите пратеници на Велика Америка винаги намираха начин да ни предизвикат да приемаме редица техни странности, а дори и някои изблици на очевидна "карнавализация", любезно казано, която би трябвало да няма нищо общо с деликатната природа на дипломацията.

Особено настойчив и даже талантлив в това отношение бе посланик Уорлик. Но неговите изпълнения все пак бяха за предпочитане пред грубиянщините на един Пардю, чийто език бе пределно рязък, думите в него сякаш трябваше да наподобяват тропота на войнишки кубинки.

Приличаше на старшината-изверг от комедията "Полицейска академия", изобщо не си поплюваше и щеше смъртно да се обиди, ако узнаеше, че от него се очаква поне някаква бегла деликатност.

И спокойно отиваше да поощрява студентите, които бяха окупирали Университета, без изобщо да си дава сметка, че така компрометира мисията, на която е ръководител.

Сякаш за него бе съчинена добре познатата фраза: "Посланието не носи

никакъв смисъл, ако не си избрал правилният посланик".

Сега не мога да се въздържа и да не цитирам един от любимите лафове на президента Рейгън: едно момченце се натъкнало на купчина конски фъшкии, но радостно възкликнало - "О, значи наблизо има кон!"

Ами ние, "аборигените", какво да очакваме, че ще срещнем, след като се натъкнем на такива като Пардю?

Фразата пък за посланието и посланика, която цитирах, би трябвало направо да ни отчая: отдавна вече никой не се интересува, какви послания очакваме, за да реанимираме поне част от надеждите си.

Във всеки случай, най-малко сме се надявали да получим някакъв знак от похожденията на Уорлик в софийската дискотека "Ялта", заедно с известни естрадни певици, или от неприкритото му желание да го запомним като актьор от телевизионния сериал "Стъклен дом".

Той беше някакъв странник и със сигурност би се изумил, ако някой му подскажеше, че сме очаквали да го виждаме в роля, която дори в някаква незначителна степен да следва прозренията на "онази", истинската Ялта.

Това вероятно вече окончателно щеше да затвърди убеждението му, че си има работа със завършени глупаци - или, по-ясно казано, с боклуци, които се чувстват добре с други боклуци...

Да не ставаме прекалено меланхолични, обаче изглежда, че час по-скоро трябва да свикваме с факта, че сме разлъчени - или отвлечени - от собствените си представи за политиката, също и за дипломацията.

Получаваме послания, които равнодушно ни подхвърлят - най-често неясни или дори инфантилни, а може би дори и това не заслужаваме.

Прислугата сама трябва да разчита неясните знаци на Опекуните си.

Сол Полански обаче беше наистина сериозна класа и това му даваше право да се интересува, примерно, от какво са "направени" нашите политици - Алексения Димитрова споменава тия му думи в разследването си "Секретните доклади на Сол Полански за 10-и Ноември".

И аз съм ги чувал от него, в малко по-друга версия: защо злословят толкова упорито един срещу друг нашите хора.

Алексения е чудесен изследовател, тя може да се добере до всеки документ, който я интересува, колкото и невероятно да изглежда това, може да получи достъп дори до Божията канцелария...

Между другото, Полански и докрай не беше убеден, кои са същинските автори на Преврата на 10-и Ноември.

И още нещо: от докладите става ясно, колко безпомощни са били медиите ни преди "Промяната", те изглеждат така, дори и когато със задна дата са разкрасени от някои късни хвалипръцковци...

Преди малко използвах думата "отвличане" - това е опасна дума, особено ако се замислим върху онова, което се случва с нас.

Ето и най-прясната история: пътнически самолет, който лети от Варшава за Израел, подава сигнал, че е отвлечен. Израелски и турски изтребители, също и два наши, го пресрещат, ескортират и, в крайна сметка, изтласкват към България - Турция, Израел и Кипър не искат да го приемат. И той чучва в Бургас.

Пилотът на уж похитения самолет бил натиснал случайно бутона за "незаконна намеса на борда" - край на комедията.

Отвлеченият самолет каца при едно население, което, ако му е останало и капка разум, отдавна би трябвало да се усеща като отвлечено.