Американската демокрация не е в състояние да озапти алчността на Доналд Тръмп

Вашингтон, както и останалият свят, за пореден път бяха изправени пред изпитание доколко могат да се възмущават от пренебрежението на Доналд Тръмп към правилата, институциите и разбирането за политиката като обществена служба. Повод за това стана публикуването във вторник на годишния доклад за финансовото състояние на президента на Съединените щати, пише в своя коментарна статия испанското издание "Паис".

Отбелязва се, че през първата му година в Белия дом приходите на Тръмп са скочили до над 1 милиард долара, като по-голямата част от тях идват от сделки с криптовалути.

"Това се случва, след като Тръмп активно насърчаваше инвестициите в криптовалути и открито постави правителството, прокуратурата и борсовия регулатор в подкрепа на криптоиндустрията, която от своя страна наля милиони долари в предизборната му кампания и в церемонията по встъпването му в длъжност.

Колосалните приходи на Тръмп и неговото семейство от криптобизнеса се прибавят към многомилионните дарения от компании, средствата, получени по съдебни споразумения за избягване на дела по преценка на президента, както и към други бизнес начинания, включително продажбата на продукти с неговото име. Новите разкрития идват и в деня, в който Тръмп възнамеряваше да извърши първи полет с президентски самолет, подарен от Катар и оценяван на 400 милиона долара. Това не е подарък за Белия дом, а за самия Тръмп - той вече обяви, че възнамерява да вземе самолета със себе си, след като напусне поста.

През януари "Ню Йорк Таймс" публикува оценка на приходите на Тръмп през първата година след завръщането му във Вашингтон. Според нея те възлизат на най-малко 1,4 милиарда долара - многократно повече от приходите на неговата имотна империя, преди към нея да се добави властта на президентския пост. Нищо от това не се случва тайно. Бизнесът на синовете и зетя на Тръмп, свързан с външната политика на президента, се развива пред очите на целия свят. Твърдението, че компаниите са в ръцете на децата му и че той не оказва влияние върху тях, просто не е убедително.

Подобно поведение не би трябвало да изненадва никого. Съединените щати избраха за президент бизнесмен, чийто морален кодекс може да бъде обобщен с думите, които самият той изрече преди години, когато се хвалеше, че като известна личност и телевизионна звезда може да си позволи да посяга на жени. Днес същият принцип се прилага и към президентската институция. Тръмп смята, че като президент може да използва институциите така, както намери за добре. От собствените му изявления знаем, че той не вижда нищо нередно в това да използва поста си, за да трупа богатство. Когато преди години беше упрекнат за данъчни схеми, чрез които е избягвал плащането на данъци, той отвърна, че това го прави "умен човек". Възможно е дори да не разбира защо всичко това предизвиква толкова голямо възмущение.

Една от най-завидните характеристики на американската демокрация е дълбокото ѝ уважение към институциите и най-вече към президентската институция. Макар че този култ към ритуала, традицията и достойнството на президентския пост никога не е бил напълно лишен от лицемерие, той е също толкова важен за функционирането на системата, колкото и самите закони. Днес обаче тази демократична култура е заменена от култура на корупцията, която извира от Белия дом и, благодарение на пасивността на републиканските мнозинства в Конгреса, отказали се да изпълняват ролята си на институционален коректив, постепенно разяжда останалата част от държавната архитектура.

Алчността на Тръмп няма граници, а понякога изглежда, че дори демокрацията не е в състояние да ѝ наложи такива".