НАТО във времето и пространството

Известна е фразата на Васил Левски „Ние сме във времето и времето е в нас“. Човешката история има едно неотменимо правило. Всичко има начало и край. Няма значение дали това е отделен човек, държава или организация.

Този принцип е приложим и към една интересна по своето присъствие в международните отношения институция – Северноатлантическия пакт (НАТО). Създадена е през април 1949 г. и обединява държавите от т.нар. Западен блок, начело със суперсилата САЩ. Тази военна организация е контрапункт на Варшавския договор - идентичната организация в Източния блок със суперсилата Съюз на съветските социалистически републики (СССР).

В контекста на биполярното противоборство, тази конфигурация е актуална до 1991 г., когато с разпадането на социалистическата система и СССР се преминава към следващия етап от преструктурирането на глобалното и регионалното пространство. Политическата, икономическата и без нито един изстрел победа на западния свят предопределя логичните процеси в държавите от Източна Европа.

Налагането на демокрацията в тези страни преминава през разрушаване на икономиката, образованието, здравеопазването и сигурността, подчинени на основната цел – елиминиране на конкуренцията. До 2004 г. източноевропейските страни станаха членки на НАТО, но тяхното присъствие в Пакта е на принципа бедния роднина - зависим, контролиран и послушен.

До 2025 г. НАТО съществува като институция, ръководена военно от САЩ и политически от Европа. Инициативите и решенията се вземат и реализират под ръководството на Вашингтон. Самостоятелна роля Северноатлантическият пакт няма. Присъствието на военни от различните държави членки на Алианса се проявяват във военните операции на Вашингтон в Ирак и Афганистан през ХХI век.

Държавният преврат в Украйна и връщането на Кримския полуостров към Русия през първите месеци на 2014 г. повишават значението на НАТО. През следващото десетилетие процесите в Украйна, особено след специалната военна операция на Русия от февруари 2022 г. изпълват с цел и съдържание дейността на тази организация. Многобройните военни учения в съседните на Украйна държави са опит да се засили боеготовността на натовските армии на Стария континент.

През последните четири години основната дейност на Пакта преминава през изпращането на всички видове стара военна техника към Украйна и санкции спрямо Русия, ориентирани към отслабването на Федерацията и елиминирането ѝ като сериозен военен фактор в глобален и регионален план. Тази политика последователно и устойчиво се ръководи от Вашингтон. Това е предсказуем модел на решения и поведение, който приключва с мандата на американския президент Джо Байдън.

Началото на втория мандат на новия президент Доналд Тръмп януари 2025 г.) постави на сериозно изпитание съществуването на Северноатлантическия Пакт. Искането на американския президент за увеличаване на военните разходи на всяка една от държавите членки на НАТО на 5 % от БВП, ги постави пред сериозно предизвикателство. Друго предизвикателство са периодичните заплахи на Доналд Тръмп да изтегли САЩ от НАТО. През последните месеци той постоянно обвинява страните членки на Пакта, че не подкрепят Вашингтон във войната срещу Иран.

Разногласията между САЩ и останалите държави се прояви с пълна сила на срещата на високо равнище на НАТО в Анкара, Турция в началото на юли 2026 г. Тази среща се превърна в своеобразна еманация на изчерпалата своите възможности и цели организация. Противоречията се проявяват както в засилващото се несъгласие на отделни държави да увеличат военния си бюджет, така и в нежеланието за участие в „Коалицията на желаещите“, свързана с политиката на НАТО към Украйна.

Многобройните срещи в различен формат в рамките на Европейския съюз и НАТО разкриват непреодолими разногласия и отсъствие на устойчива програма за бъдещето на Пакта .

Прави впечатление, че за пореден път се утвърждава тезата за засилващата се опасност от предстояща война с Русия. Войнствената политическа риторика, както и противоречивите изявления по отношение мястото и ролята на Украйна в плановете на ЕС и НАТО, увеличават усещането не за сигурност и защита, а за многопосочни и противоречиви позиции, които са израз на слабост, а не на сила.

Не звучат убедително бодрите обещания за строителство на военни заводи, производство на военна техника и за изграждането на стабилен европейски военен фронт през следващите години, които успешно ще елиминират Русия като враг и агресор. Заплахите на американския президент за излизане на САЩ от НАТО се проявяват не само в заканите, но и в действията. Ориентир в тази посока е отказът на САЩ да подкрепя чрез финансиране и военна техника Украйна. Даже обещаните от Тръмп на Зеленски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ остават в сферата на добите пожелания.

Поредното доказателство за неустойчивостта и разногласията в Северноатлантическия пакт, е срещата на високо равнище на държавите от Югоизточна Европа в Киев в средата на юли 2026 г. Атлантическата фразеология и поредните обещания, представени чрез приетата от десет държави Декларация, увеличават усещането не за единство и сигурност, а за засилващи се противоречия, които не могат да бъдат заглушени от евроатлантическа политкоректна риторика.

36 години след разпадането на социалистическата система се наблюдава естествен процес на изчерпване на екзистенциалната същност на военния антипод на Варшавския договор. Законите на историята са неумолими. Трансформацията на формите и институциите неминуемо се променят, което е естествена крачка към следващото развитие на човечеството.