Защо е време Западът да смаже военната икономика на Путин

Смъртта на сенатор Линдзи Греъм е опустошителен удар за неговото семейство, избирателите му и колегите му в управлението, но също така представлява и сериозна пречка за разрешаването на глобалните конфликти между Украйна и Русия и между Израел и Иран. Непоколебимата позиция на Греъм в подкрепа на военната помощ за Украйна и Израел изигра решаваща роля при вземането на решения във висшите политически кръгове на САЩ. Греъм внесе през 2025 г. законопроекта "Закон за санкциониране на Русия", целящ да засили санкциите срещу Русия. Той получи широка двупартийна подкрепа и очевидната благословия на президента Доналд Тръмп.

Това пишат в материал за американското списание TIME водещият американски икономист Джефри Зоненфелд, бившият министър на икономическото развитие Робърт Хорматс, анализаторът и бивш посланик на САЩ в Украйна Джон Хербст и Александър Браудър - изследовател на каналите за заобикаляне на санкциите срещу Русия.

Безспорно САЩ разполагат с най-силния инструмент за натиск, но постоянната подкрепа на Европейския съюз също допринесе за укрепване на морала и бойните способности на Украйна. Въпреки това ЕС би могъл да направи много повече. Предложеният от Греъм закон предвижда въвеждането на 500% вторични мита, блокиране на имущество и активи на всяка финансова институция, собственост на Русия или на представители на руското правителство, както и допълнителни банкови санкции. Този "Закон за санкциониране на Русия", който вероятно скоро ще бъде преименуван на "Закона на Линдзи Греъм" в негова памет, би нанесъл сериозен удар по режима на Владимир Путин и би могъл най-после да сложи край на неговата кървавата и империалистическа инвазия в Украйна.

Миналата седмица в Анкара лидерите на НАТО се събраха за традиционната обща снимка и отново обещаха непоколебима подкрепа за Украйна. Това беше израз както на принципната им ангажираност към оцеляването на една суверенна и мирна съседна държава, така и на осъзнатия им общ интерес пред лицето на империалистическите амбиции на Путин. Заключителната декларация беше категорична: разходите за отбрана на страните от НАТО най-сетне нарастват, а щедрата хуманитарна подкрепа за Украйна беше приветствана с топли и единодушни аплодисменти. И все пак, въпреки цялата тази критична подкрепа, Западът имаше силата да сложи край на тази война отдавна - и то на сравнително скромна цена - ако беше проявил последователност и беше подкрепил заявените си принципи с реални действия.

Как частният сектор се опълчи на Путин?

Освен военното си превъзходство и единната дипломатическа позиция, Западът разполага и с огромна икономическа мощ. Срещата в Анкара създаде успокояващото впечатление за съвместни действия, но прикри една неудобна истина: частният сектор водеше тази икономическа битка с по-голяма последователност и смелост от много правителства, които днес взаимно се поздравяват.

Ние не сме нито странични наблюдатели, нито участници във военните действия, но сме активни в тази борба. В рамките на няколко дни след руската инвазия, нашият екип от Йейл мобилизира близо 200 доброволци-изследователи, които денонощно проследяваха дейността на всички големи международни компании, останали в Русия и съседните страни. Изследвахме митнически регистри, транспортни документи и корпоративни отчети и публично оценявахме всяка компания по скала от А до F. Тази кампания за прозрачност помогна на повече от 1200 компании доброволно да прекратят или значително да намалят дейността си в Русия - най-голямото доброволно корпоративно изтегляне в историята. Тези фирми представляваха приблизително 40% от предвоенния БВП на Русия. Напускането им заличи за броени месеци три десетилетия чуждестранни инвестиции и надхвърли значително изискванията на международните санкции. Това разграничение е по-важно, отколкото много коментатори оценяват. Санкциите и корпоративното оттегляне са допълващи се, но фундаментално различни инструменти.

Икономическите санкции са принудителни мерки, чрез които правителствата принуждават компаниите да спазват правилата под заплаха от правна санкция. Доброволното изтегляне на бизнес, за разлика от това, носи морална тежест и реална пазарна сила. Когато бордовете и изпълнителни директори сами стигнаха до извода, че Русия на Путин е станала едновременно правно неприемлива и икономически непривлекателна, това нанесе тежък удар върху пропагандата на Путин, неговия международен авторитет и икономическите позиции на Кремъл.

Тези два подхода - държавните санкции и доброволните действия на частния сектор - трябва да действат като единен удар, подобно на кампанията срещу режима на апартейда в Южна Африка. Санкциите не позволяват принципните компании да бъдат изместени от по-безскупулни конкуренти. Корпоративното оттегляне лишава Кремъл от това, до което само законодателството не може да достигне: технологии, капитал и легитимност. През последните четири години именно корпоративният натиск беше последователен. За съжаление много западни правителства многократно отслабваха санкциите в момент, когато трябваше да ги затягат.

Например през март, април и май Министерството на финансите на САЩ многократно издаваше или удължаваше общи лицензи, позволяващи руски петрол, който вече е бил натоварен на кораби, да бъде продаван и разтоварван. Длъжностните лица защитаваха дерогациите като мерки за стабилизиране на енергийните пазари. Но моментът едва ли можеше да бъде по-неподходящ: натискът беше на ръба да унищожи икономическото влияние на Путин. До декември 2025 г. суровият петрол Urals падна под 40 долара за барел.

Приходите от петрол и газ паднаха до най-малкия си дял от руския бюджет за две десетилетия. Международният валутен фонд прогнозира ръст от само 0,8 процента. След това дойдоха дерогациите. Износът на руски суров петрол се покачи от 4,9 милиона барела на ден през февруари до 6 милиона през май, а невъзможността за прилагане на руските енергийни санкции оттогава позволи на Путин да продължи да реализира неочаквани печалби от повишените цени на петрола.

Как Европа провали Украйна?

Докато Вашингтон беше непоследователен, голяма част от Европа беше откровено противоречива. Да вземем например Франция. Въпреки публичните протести срещу Путин, Total Energies отписа 14,8 милиарда долара, като същевременно тихомълком запази основните си активи: 19,4% дял в Новатек, най-големият производител на втечнен природен газ (LNG) в Русия, и 20% дял в проекта Ямал LNG, чиито товари продължават да пристигат във френските пристанища по дългосрочни договори.

До 2024 г. Франция стана най-големият вносител на руски LNG в Европа, помагайки на Русия да изгради експортни съоръжения, които преди това не е имала, дори когато президентът Еманюел Макрон настояваше за по-голяма стратегическа решителност в противопоставянето си на Русия. Вестник Le Monde съобщи, че газов кондензат от съвместно предприятие на Total Energies е бил преработван в авиационно гориво, използвано от руски самолети при атаките срещу украински градове. Компанията отрече да е извършила неправомерни действия, продаде един от засегнатите си дялове, но запази останалите.

Подобна е и историята с титана. Boeing се отказа от руския титан в рамките на няколко седмици след инвазията и успешно преструктурира веригата си за доставки чрез съюзническите страни. За разлика от това, Airbus - тогава снабдяваща се с приблизително половината от титана си от VSMPO-AVISMA - компания, свързана с руската държавна отбранителна корпорация Rostec - се противопостави на санкциите върху руския титан. Главният изпълнителен директор на Airbus предупреди, че санкционирането на руския титан би означавало "да санкционираме самите себе си", а компанията избра безсрамния опортюнизъм и запълни празнотата, оставена от Boeing.

Австрийското правителство не успя да обуздае Raiffeisen Bank, която остана най-голямата западна банка, оперираща в Русия. В определени моменти тя генерираше приблизително половината от печалбите на банковата група, като същевременно внасяше стотици милиони евро годишно в руската хазна. Супермаркетите Auchan на френското милиардерско семейство Mulliez никога не напуснаха Русия, настоявайки, че мисията им е просто да изхранват цивилното население.

Германия също представлява показателен пример. Германският износ за Киргизстан - държава с едва 7 млн. души население - се е увеличил приблизително десетократно след инвазията. Киргизстан просто се превърна в основен транзитен маршрут за реекспорт към Русия. Страната се превърна и в център за престъпна дейност с криптовалути, улеснявайки незаконния обмен на криптовалути и служейки като дом за A7A5, подкрепената от Русия стабилна криптовалута. Финансовите регулатори в страната позволяват на санкционираните от Запада компании за криптовалути да работят свободно.

И все пак Европа предостави на Киргизстан изключително благоприятни търговски условия чрез Общата схема за преференции плюс (GSP+), която позволява на страната да изнася над 6200 категории стоки на пазара на ЕС без мита. Междувременно, нерегулираните гръцки корабособственици печелят от продажбата на десетки остарели танкери на руския сенчест флот, което подпомага заобикалянето на санкциите и увеличава риска от екологични катастрофи.

Провалът не се ограничава само до Европа. Индийските рафинерии, които почти не купуваха руски суров петрол преди войната, сега доставят до 40% от вноса си от Русия, преди да изнесат преработените нефтопродукти обратно на западните пазари на завишени цени. На този фон, последователността на корпоративния отлив, воден предимно от американски фирми, е още по-поразителна. От над 1500 компании, които продължаваме да наблюдаваме, над 1000 са ограничили или прекратили дейността си в Русия в много по-голяма степен, отколкото законът изисква.

Най-значимите свивания са настъпили непропорционално сред германски, френски, индийски, китайски и узбекски фирми, всички публично идентифицирани и оценени в нашата база данни. Дори Путин предупреди, че западните компании, които "затръшнаха вратата", не трябва да очакват лесно завръщане. Американските компании като цяло спазиха думата си. Твърде много правителства обаче не го направиха.

Как да спрем Кремъл да избягва санкции?

Въпросът, висящ над Анкара, вече не беше дали икономическият натиск работи. Истинският въпрос беше дали демократично избраните правителства могат да проявят същата решителност, която толкова много частни компании вече демонстрираха. Засега те се провалят с гръм и трясък.

Още по-лошото е, че, Русия намира все по-сложни начини да заобикаля съществуващите санкции, а съществуващият режим на санкции очевидно не успява да се справи с тях. Както Александър Браудър установи в своето новаторско изследване, така наречената мрежа A7 - частна руска платформа за плащания, която е свързана с руското правителство и е изправена пред санкции - обработва приблизително 90 милиарда долара годишно, което представлява повече от половината от целия военен бюджет на Русия.

И все пак мрежата A7 е била обект само на една правителствена санкция, която самата Банкова комисия на Сената определи като "очевидно недостатъчна". Нейният водещ финансов инструмент, стейбълкойнът A7A5, е подкрепен от санкционирана руска отбранителна банка. И въпреки това, той необяснимо остава извън обсега на правителствените санкции.

Рецептата е проста: налагане на далеч по-пълен и всеобхватен набор от икономически санкции срещу Русия; демонтиране на нейната сенчеста финансова мрежа, начело с A7A5 чрез прекратяване на дейността на посредниците в Киргизстан и други транзитни държави; санкциониране поотделно на корабите от сенчестия флот, за да се спре незаконният поток от руски петрол; налагане на значителни вторични тарифи; прекратяване на толерирането на европейски компании като Total Energies, Airbus и Raiffeisen, чието поведение активно е помогнало на Русия да възстанови икономическия си капацитет.

Историческият прецедент е показателен. През 1992 г. архиепископ Дезмънд Туту, виден активист срещу апартейда в Южна Африка, каза, че правителствените санкции срещу Претория са били широко отхвърляни от белия южноафрикански елит като неоколониализъм, докато частният сектор не се е присъединил, предизвиквайки масово напускане на около 200 компании от страната, водени от General Motors, IBM и Coca-Cola.

Урокът беше ясен тогава и остава ясен и сега: координацията между лявата ръка на правителството и дясната ръка на бизнеса е от решаващо значение. Изследователи, изучаващи механиката на гръбначния стълб, са доказали, че повдигането на 22-килограмов предмет с две ръце е биомеханично и неврологично по-малко натоварващо от повдигането на две отделни тежести от по 11 килограма - всяка ръка, работеща самостоятелно, създава товар, с който двете ръце заедно биха могли да се справят с лекота.

Повече от 1200 компании изпълниха своята роля. Те удържаха фронта през изтощителните години на войната, устоявайки както на изкушението за печалби, така и на натиска на репресиите на Кремъл. Сега е ред на правителствата да покажат същата решителност и смелост, като наложат по-всеобхватни санкции срещу Русия.