Решението за временно разполагане на американски цистерни в авиобазата в Безмер, предназначена за споделено ползване между България и нашите стратегически партньори от САЩ и приведена в съвременен вид с пари на американските данъкоплатци, е правилно и необходимо.
Правилно е от гледна точка на националната сигурност, на съюзните ни задължения и на онова елементарно национално и държавно достойнство, което изисква България да има самочувствието, което следва да има един пълноправен член на най-могъщите военно-политически и икономически съюзи на планетата - НАТО и ЕС, и като стратегически съюзник на световния колос - САЩ.
А не да трепери като геополитическа шушумига, която очаква закрила от съюзниците, но изпада в паника, колчем трябва да допринесе дори с нещо дребно за общата отбрана и сигурност. Повече от необходимо е това решение, защото неутрализирането на фанатизирания ислямистки режим в Техеран, което е предприел президентът Доналд Тръмп, е в интерес на сигурността на Свободния свят, а това означава и на България, която е част от него.
Истинска патология е този ирационален страх, който демонстрират мнозина, че Иран щял бил „да ни удари“ и „ставаме мишена“. Страх от един примитивен и обречен ислямистки режим от прашасалите коптори на Азия, сякаш сме някой безпомощен бантустан, а не част от ЕС и НАТО, на които Техеран никога не би дръзнал да посегне реално, не само защото няма необходимия капацитет, а и защото, ако дръзне, това би означавало след него да остане само сиво петно на картата, за което да се разказва, че някога е имало хилядолетна история.
Присъствието на нашите съюзници от САЩ и НАТО прави вероятността от каквото и да е нападение по-малка, а не по-голяма. Възпирането действа, когато противникът знае, че цената на агресията ще бъде непоносима, и се обезсмисля, когато отделни съюзници сигнализират, че при първата заплаха ще преклонят глава. Ако всяко предупреждение на фанатизиран авторитарен режим е достатъчно, за да парализира решенията на нашата държава, това значи, че не сме държава, а нечия нефелна провинция, и не сме достойна европейска нация, а разпасано и страхливо евразийско племе.
Страхът не може да бъде държавна доктрина на България. Не може да искаме американска военна защита, съюзно планиране, разузнавателен обмен, противовъздушна отбрана и ядрено възпиране наготово и в интерес на нашата безопасност, а когато същият съюзник поиска нещо елементарно - временно да използва и то по силата на сключен договор съоръжение за разполагане на осем цистерни, да надаваме истерични вопли от страх и псевдозагриженост. Осем цистерни! Съюзническите отношения не са застрахователна полица, по която плащат другите, а ние ползваме облагите без да допринасяме за създаването им.
И тук е големият грях на Румен Радев, заради който беше (като президент) и си остава (като премиер) в международна изолация. Не може в понеделник да се внушава, че западната политика носи само рискове, в сряда да се ретранслират от държавната трибуна „на живо“ руските великодържавни интереси, а в петък да се правят бодряшки снимки пред американското знаме като образцов съюзник.
Така не се изгражда доверие, а напротив - България започва да изглежда като „лъжливото овчарче“ и дори още по-жалко. До онзи ден Радев и неговото обкръжение словообразуваха досущ като онази протестираща група пред базата в Безмер, която вчера вееше съветски знамена и кълнеше Америка и „империализъма“ сякаш сме на партийно събрание през 1950-те години. И това се знае добре в централите на нашите съюзници, поради което няма особени илюзии за някакво внезапно „пробуждане“ на настоящите управляващи от хипнозата на руската пропаганда и прокремълските зависимости.
Тази геополитическа шизофрения обаче със сигурност създава за днешните управляващи друг проблем - за тяхната политическа идентичност. Няма нищо по-естествено и разбираемо от това носталгичните и проруски избиратели, които Радев с желание мобилизира за спечелване на изборите, сега да се чувстват излъгани и предадени от него. И това чувство тепърва ще се задълбочава до болка. Защото лъжата може да помогне да бъдат спечелени гласовете на лековерните, но с лъжа не може да се управлява дълго - нито с пагони, нито без пагони.
Наивните опити на все-още-вярващите да обясняват, че ръцете на Радев били вързани за „Безмер“, защото имало споразумение от 2006 година, са реакция от типа: „Пенсионерка хвърля пенсията от балкона, защото вярва, че от МВР-то искат парична гаранция за щерката на зълвата“.
Извън персоналните политически проблеми трябва да е ясно едно. Има един надмощен национален интерес - България да е силна и уважавана държава със свободно общество и свободна икономика. Нищо друго не може да спомогне за защитата и реализацията на този национален интерес, освен това, което с огромно национално усилие, политическа мъдрост, управленска компетентност и дипломатическа далновидност нашите политически и експертни поколения постигнахме в десетилетието 1997-2007 г. - членството в ЕС и НАТО.
Днешните управляващи нямат заслуги за този най-голям исторически успех на България след Съединението. Но това не ги освобождава от националния дълг да го поддържат и развиват. Защото никога преди това България не е имала такъв исторически шанс и такъв простор за развитие. И извън тези съюзи никога и никъде не би ги имала. Затова се изисква отново политическа мъдрост, управленска компетентност и дипломатическа далновидност, за да действа България като реален, предвидим и полезен партньор. Къде са днес тези качества и този капацитет? Пълен регрес.
Не трябва да се забравя също, че на международната арена никой никому не дължи нищо едностранно. Солидарност има само при споделени отговорности и реципрочни ангажименти. Няма как да говориш с езика на Путин в България, а навън да се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал. Освен всичко друго, е безмерно недостойно и обидно елементарно. Бедата е, че българската външна политика днес се движи между формалната принадлежност към НАТО и реалното обслужване на руските национални интереси. Това е най-неизгодната възможна позиция.
На този фон особено нелепи са опитите една рутинна благодарност на президента Доналд Тръмп към премиера Радев да бъде представена като геополитическо свидетелство за благонадеждност: Тръмп благодарил, следователно Радев е „човек на Тръмп“. В действителност американският президент благодари на едно правителство, което е изпълнило едно конкретно американско искане. Нищо повече.
В Белия дом разполагат с достатъчно информация, за да различават конюнктурното решение от устойчивата ориентация на един политик и неговата кохорта. Там следят действията, гласуванията, енергийните и други зависимости и реалния принос към общата сигурност. Радев по-скоро трябва да се замисли дали тази благодарност не носи доста по-неудобно за него послание от типа: „благодарим, че поне този път постъпихте като политик от държава-съюзник“.
Истинският въпрос днес е кога България ще започне да води кохерентна и единна външна политика пред собствените си граждани и пред съюзниците си. Защото една държава може да е малка, но не трябва да е малодушна. А България съвсем не е малка, противно на целенасочено насажданото през социализма сателитно мислене за „малка България“, която трябвало да кротува в краката на „дядо Иван“. Нейният хроничен проблем обаче е, че някои непременно искат да бъде малодушна. И на това трябва да се сложи край!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Мич
09:37 29.07.2026
2 Питам
09:39 29.07.2026
3 Последния Софиянец
09:42 29.07.2026
4 СВО 1 616 дни РЕЗИЛ
Остава и гласоподавателите на Радев да поваярват за какво са самолетите в авиобаза "Безмер".
Целокупният български народ пък иска да разбере какво мисли нашият премиер и за ЯО на Иран.
09:44 29.07.2026
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Объркано Атлантиче
Не спорете за колко време пътува ракета да България!
Спорете редно ли е да ставаме съучастници в агресията на Израел, на Нятаняху, признат от международен съд за военнопрестъпник. И на агресията на неговия инструмент – САЩ. Че САЩ е инструмент на Израел в тази война, вече го казват и в Конгреса им.
Спорете за лъжата, „няма как да не подкрепим стратегическия си партньор”. Лъжа е, защото няма задължение да участваме в нападателни операции дори в унизителното за нас споразумение от 2006 г, подписано от Станишев и продължено от Борисов през 2016 г. Няма! Вижте, прочетете и спорете върху това!
Прочетете и точка Е от член 3 на резолюция 3314 на ООН:
“Чл.3: Всеки от следните актове, независимо от обявяването на война и в съответствие на разпоредбите на чл. 2, се квалифицира като акт на агресия:
е ) ДЕЙСТВИЕТО НА ЕДНА ДЪРЖАВА ДА ПОЗВОЛИ НА НЕЙНА ТЕРИТОРИЯ, КОЯТО ТЯ Е ПОСТАВИЛА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ДРУГА ДЪРЖАВА, ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНА ОТ ТАЗИ ДРУГА ДЪРЖАВА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АКТ НА АГРЕСИЯ СРЕЩУ ТРЕТА ДЪРЖАВА.”
България стана агресор на 23 юли 2026 г. по всички правила на международното право и нормите на ООН. Коментирайте това!"
09:48 29.07.2026
7 Д-р Марин Белчев
Що се отнася до това дали Иран може да удари Безмер: технически може, но реалността да го направи е много малка в проценти. Защо? Защото ракетите, които стигат от Иран до България са скъпи и малко на брой. В никой случай не биха използвали хиперзвукови ракети, които са още по-скъпи и още по-малко на брай и се пазят за някакви супер важни цели.
Другото е едно говорене.
09:49 29.07.2026
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Ти си
10:09 29.07.2026