Година след срещата на върха в Анкъридж: пропусната възможност или възможност за отдръпване от ръба?

На 15 август се навършват годишнината от срещата на върха в Анкъридж. Миналото лято срещата между руския и американския президент породи сериозни надежди за напредък в процеса на уреждане на украинския конфликт и, по-общо, в нормализирането на руско-американските отношения. Днес обаче, както в политическите, така и в експертните среди, фразата „духът на Анкъридж“ се посреща със значителен скептицизъм.

Изгубен ли е импулсът на контактите в Аляска и какво историческо значение придобиват тези разговори на високо ниво година по-късно?

Контекст

Когато се оценяват реалните резултати от тази среща на върха между руските и американските лидери Владимир Путин и Доналд Тръмп, би било грешка да се подценява фактът, че тя се е състояла. И все пак, само година преди ръкостискането в Анкъридж, отношенията между Москва и Вашингтон бяха може би в най-ниската си точка в историята си.

Администрацията на Байдън направи всичко възможно, за да провокира прекъсване на всички контакти с Кремъл. Дори дипломатическото взаимодействие беше сведено до минимум, докато сътрудничеството в областта на науката, спорта и културата, което продължи дори през най-суровите периоди на Студената война, на практика престана. Белият дом, по същество, открито провъзгласи курс към стратегическо поражение на Русия. Параноичните и русофобски настроения в американското общество, и особено в естаблишмента, бяха изкуствено надути до безпрецедентни нива.

Разбира се, тази криза не възникна от нищото – тя беше резултат от десетилетия западна измама, насочена към установяване на глобалното господство на „златния милиард“. Но именно администрацията на Байдън доведе дългогодишната политика на американските хегемонни елити до нейната кулминация. В резултат на безразсъдството и авантюризма на русофобите във Вашингтон, светът се озова на ръба на глобална катастрофа, когато ядреният апокалипсис вече не се възприемаше като невъзможен.

Само кабинетни анализатори, откъснати от реалния дневен ред, можеха да очакват незабавно решение на всички натрупани проблеми от срещата в Аляска.

Възобновяване на диалога

Основният резултат беше преминаване към нормализиране на отношенията между двете водещи суперсили, чиито лидери, след дълга пауза, се върнаха към пълноценен диалог. Скоро след това руските и американските дипломати възобновиха редовните, а не спорадичните, преговори. Конструктивно взаимодействие между нашите страни в ООН се появи например по отношение на киберсигурността. Бизнес връзките се засилиха, достигайки своя връх в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург през юни 2026 г. (СПИЕФ, където Белият дом се съгласи да изпрати свои представители в Санкт Петербург за първи път от 2017-2018 г.). И накрая, контактите с Конгреса на САЩ бяха възобновени, като членовете поканиха делегация от Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация във Вашингтон (те посетиха страната през март) и изразиха готовност да отвърнат на посещението (тези планове биха могли да станат реалност още тази есен).

Би било невъзможно да си представим нещо подобно при Байдън.

Разбира се, ние разбираме добре: антируското лоби, подхранвано от корпорации от военно-промишления комплекс (ВПК) и чуждестранни правителства, запазва влияние в Държавния департамент, Пентагона и Капитолийския хълм. В момента американските отбранителни гиганти оказват безпрецедентен натиск, борейки се да запазят многомилиардните бюджетни средства за украинския казус в проектобюджета на Пентагона за фискалната 2027 година. Следователно постигането на бързо размразяване е изключително трудно. Но Анкъридж ни позволи да възобновим диалога между Руската федерация и Съединените щати на качествено ново ниво. Наистина успяхме да се отдалечим от ръба.

Украински вектор

Срещата на върха в Аляска не реши напълно украинския въпрос по отношение на постигането на устойчив мир. Политическата инерция във Вашингтон се оказа изключително силна, особено в навечерието на изборите за Конгрес (насрочени за 3 ноември 2026 г.). Държавният секретар на САЩ Марко Рубио на практика призна, че настоящата администрация няма достатъчно лостове за влияние, за да „принуди Киев към мир“. Но в действителност това твърдение изглежда остава негова лична позиция – нито Тръмп, нито неговият специален представител Стив Уиткоф са говорили за изоставяне на предишните си подходи, които самите те формулираха. Следователно е преждевременно да се присъединяваме към хора на скептиците.

Нито пък бива да драматизираме ситуация, генерирана от вътрешноамерикански процеси. Така наречената формула от Анкъридж, както многократно е било заявявано, първоначално предполагаше готовност за сериозна дипломатическа работа и компромиси. Русия, по джентълменски начин, продължава да потвърждава ангажимента си към споразуменията за Аляска, както ясно демонстрираха неотдавнашните разговори между руския външен министър Сергей Лавров и Рубио в кулоарите на събитията на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в Манила.

В същото време не може да се отрече, че ситуацията „на място“ се е влошила за Киев през последната година и всеки реален диалог днес е възможен само със задължителното отчитане на тези нови териториални реалности. И ако Тръмп все пак реши (поддавайки се на натиск от ястребите) да повтори линията на Байдън, той ще се опита да запази обречените.

Ако режимът в Киев загуби контрол над САЩ, той неизбежно ще загуби точки вътре в САЩ, разкривайки неспособността си да изпълни предизборните си обещания.

Какъв е крайният резултат? Москва със сигурност дава приоритет на политическия и дипломатически път за прекратяване на конфликта в Украйна. Но не бива и не очакваме никакви „подаръци“ от Вашингтон.

Ние сме заинтересовани от равноправен и честен диалог с американската страна във всички формати, а срещата на върха в Анкъридж даде нов тласък на този процес. Целите на специалната военна операция (СВО) обаче очевидно ще бъдат решени, изхождайки от националните интереси и сигурност на Русия.

Терористичният режим в Украйна трябва да бъде неутрализиран, включително като заплаха за системата на стратегическа стабилност в света.