Защо Москва изведнъж взе да подкрепя войната на Путин

Според данните от проучването на „Левада-Център“ от август 2026 г., който руските власти считат за „чуждестранен агент“, 28% от руснаците подкрепят продължаването на военните действия в Украйна, а 62% - започването на мирни преговори. В Москва тези показатели са съответно 49% и 40%.

На въпроса какво да стане, ако не бъде постигнат мир – да се направят отстъпки пред Украйна и Запада или да се засилят ударите срещу Украйна – 56% от всички анкетирани и 66% от московчани се обявяват за втория вариант. 50% от всички анкетирани и 64% от жителите на столицата смятат, че войната се развива "много успешно“ или "по-скоро успешно" за Русия.

Още новини от Украйна

Не така изглеждаха настроенията в Москва през март 2022 г. След началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна отношението на московчани към войната беше значително по-негативно, отколкото средно за Русия.

За по-малко от 5 години Москва се превърна в най-провоенния регион на Русия, ако вярваме на социолозите. Какво направи такава трансформация възможна и какви последствия може да има от това?

Комфорт, но не и ясна подкрепа за властта

На 14 август 2026 г. „Левада-Център“ публикува още едно проучване, в което разкрива как руснаците оценяват политическата ситуация в страната. Като цяло 70% от тях я определят като „напрегната“ или „критична и взривоопасна“, а сред московчани делът на тези, които мислят така, е със 17% по-малък.

За социоложката Анна Кулешова тези данни не показват подкрепа за курса на властите, а са признак за адаптиране: „В Москва са вложени много средства в инфраструктурата, за да се чувстват гражданите спокойни и щастливи в обновената столица;загубите на глава от населението в Москва и Санкт Петербург, според независими изчисления, са по-ниски, отколкото в повечето други региони. В този контекст е по-логично да се предполага, че няма нито отричане, нито пълна подкрепа на властите. По-скоро анкетираните констатират, че за тях лично ситуацията изглежда стабилна и спокойна“, обяснява тя.

Кулешова припомня, че в лични разговори хората описват действията на властите „приблизително със същата терминология, с която биха говорили и за климатичните условия, върху които не могат да влияят и срещу които е много трудно да протестират“.

Политикът Андрей Пивоваров посочва пред ДВ, че част от жителите на руската столица желаят прекратяване на войната, но не по начина, по който го искат антивоенно настроените хора. Тези, които от няколко години понасят различни лишения, са по-скоро за това властите да довършат започнатото: не да бъдат върнати Крим и Донбас, а „да ги придобием", казва Пивоваров.

Анна Кулешова пък отдава тези нагласи на влиянието на пропагандата: „Тези хора повтарят това, което чуват по телевизията, но съвсем не е задължително вътрешно да са съгласни".

Влиянието на миграцията от и към Москва

Анна Кулешова отбелязва и ефекта от заминаването на част от опозиционно настроените московчани в чужбина. „Мисля, че властите умишлено позволиха на образовани и активни хора да напуснат Москва. В началото (2022 г. – бел. ред.) беше дадена възможност на хората, които по думите на властите „клатят лодката", да заминат", припомня социоложката и допълва, че тогава от това са се възползвали много активисти, учени и хора, свързани с политиката.

Столиците и мегаполисите често се превръщат в пространства, където се концентрира протестният потенциал. Затова „не е изгодно за властта войната или някакви проблеми да се усещат именно в Москва“, добавя тя. За нея заминалите с първата вълна могат да бъдат определени като „шумното малцинство“.

Освен това тя отбелязва, че напусналите Москва антивоенно настроени жители „са били частично заместени от онези, които са се превърнали в бенефициенти на войната“. Експертката смята, че властите в Руската федерация са направили така, че за много руснаци подкрепата на войната и на сегашния режим да стане значително по-изгодна, отколкото ако не я подкрепяха.

Много руснаци според нея са склонни да омаловажават загубите и властта умело се възползва от това. Ето защо подкрепата, която социолозите отчитат, е насочена по-скоро не към военните действия като такива, а към това животът да не става по-лош, отколкото е сега, разяснява тя.

Андрей Пивоваров е съгласен, че в руската столица е съсредоточена „значителна част от онези, които извличат полза от войната“ – такива, които не получават призовка за фронта, а нови поръчки, възможност да търгуват с дронове или да печелят от изпращането на хора на война.

Ще повлияят ли настроенията на московчани на изборите за Държавната дума

Отстраняването на антивоенната партия „Яблоко“ от изборите предизвика широк обществен резонанс. Рейтингът на „Единна Русия“ в столицата Москва междувременно се оценява и от „Russian Field", и от „Левада-Център" на около 30 процента сред всички анкетирани.

Анна Кулешова смята, че много московчани могат да се въздържат от протестен вот, тъй като се страхуват, че може да бъдат санкционирани по някакъв начин. „Затова те предпочитат да не правят нищо, т.е. да не гласуват протестно и да чакат всичко да се промени по естествен път“. Освен това много хора възприемат електронното гласуване като неанонимно и проследимо, отбелязва тя.

Андрей Пивоваров предполага, че официалните резултати от гласуването, които ще обявят властите, ще покажат убедителна победа на „Единна Русия“ в Москва. А изключването на „Яблоко“ от изборите само ще понижи избирателната активност и вероятно ще донесе допълнителни гласове на партията.

Автор: София Серова