През Дунава - опасното бягство на украинците от фронта

Град Исмаил, в най-южната част на Украйна, е разположен на Дунава, а от другия бряг на реката е Румъния. Широчината на реката там е около 600 метра, които все повече хора се осмеляват да преплуват, разказва АРД.

С неопренови костюми и плавници

В повечето случаи това са мъже между 30 и 40 години, които искат да избегнат военната служба, казва пред германската обществена медия Андрий, който патрулира по реката с лодка на украинската гранична охрана. Мъжете използват неопренови костюми, плавници, скутери, понякога лодки. Но бягството е опасно. Под спокойната повърхност на реката има силни течения и често пътят се оказва по-дълъг, отколкото предполагат бегълците, посочва Андрий.

На германската обществена телевизия той е разказал как неотдавна бреговата охрана е спасила един млад мъж от удавяне, а друг е успял да избяга. Не се знае колко души са напуснали Украйна по този начин, но според украински данни в края на 2025 година са били регистрирани около 70 000 незаконни пресичания на границата от мъже между 18 и 60 години.

Някои от бегълците търсели разбиране от граничните служители, дори молели да ги пуснат. „Понякога ми е жал за тях, но нарушението си е нарушение", казва Андрий пред АРД.

Успешно бягство в Полша

Преди три години Володимир Кореневой бил на фронта в Донбас - в район с много тежки сражения, близо до окупирания днес от руснаците град Авдиивка. Тогава той бил на 24 години и помагал доброволно на войниците - подстригвал ги безплатно. „Това бе за тях един вид терапия и бе много важно", спомня си доброволецът.

За него това бил начин да помогне във войната. През 2022 година много от приятелите му се записали доброволно да служат на фронта, но за него това било немислимо - просто той не може да си представи да се сражава, разказва той на АРД. Но все пак искал да бъде полезен, да помогне с нещо на мъжете на фронта.

През няколко седмици фризьорът ходел на фронта, където оставал за седмица или две. Войниците му били благодарни, а Володимир усещал, че така оказва подкрепа за защитниците на Украйна.

"Страхувах се много да не попадна в армията"

Днес, почти три години по-късно, Володимир пак работи като фризьор - но във Варшава. Напуснал е Украйна незаконно, но както казва пред АРД в новия си фризьорски салон: „Страхувах се много да не попадна в армията. Ако влезеш в армията, вече не принадлежиш на себе си", споделя младият мъж.

Володимир разказва, че бил призован в армията през 2025 година. 30 дни по-късно успял да избяга от тренировъчния лагер, след което напуснал Украйна по суша към Румъния. „От една страна съм предател. Но от друга мнозина ме подкрепиха за това решение и не ме съдиха, тъй като не пожелават на другите подобна съдба."

Той е убеден - военните нямат нужда от него. Военните имат нужда най-вече от мъже, които искат да се сражават и са мотивирани.

Проявяват ли разбиране граничарите?

Повечето граничари по Дунава гледат на нещата другояче. Но Андрий проявява и разбиране. Той знае какво значи да напуснеш родината си. Живеел в Мариупол, който през 2022 година бе окупиран от руските войски. След това успял да напусне града и пристигнал със семейството си в контролираната от Украйна част от страната и в крайна сметка стигнал до Исмаил.

Той смята, че за никого не е лесно да напусне родината си, както споделя пред АРД. И подчертава, че всеки има свое мнение. „Те трябва сами да решат къде да отидат и какво искат да правят с живота си. Моето решение бе да служа."

Кой остава, кой заминава, кой се сражава - за Украйна този въпрос отдавна се е превърнал в екзистенциална част от отбраната, заключава АРД.

Сузане Петерсон (АРД)