Трафик на хора? Как Русия набира чужденци за армията си.

Тъй като се нуждае от войници за продължаване на войната срещу Украйна, Русия активно вербува чужденци в армията – чрез измама, шантаж, насилие и други незаконни методи. Често подобни действия могат да бъдат класифицирани като трафик на хора. До тези заключения стигнаха правозащитници от организацията "Амнести Интернешънъл" въз основа на резултатите от разследване, което извършват от 2024 г. насам.

Колко чужденци воюват в Украйна на страната на Русия

Още новини от Украйна

След началото на пълномащабната военна инвазия в Украйна Русия е набрала в армията си „хиляди чуждестранни граждани от страни с ниски доходи, както и мигранти и бежанци, които вече живеят в Русия", се посочва в доклада на правозащитниците. Според данни на украинския Координационен щаб по въпросите на военнопленниците, към края на април 2026 г. Киев „е идентифицирал над 28 000 души от 136 държави, които са се присъединили към армията на Руската федерация и воюват срещу украинците".

В периода от 2024 до 2026 г. правозащитници са посетили шест пъти два лагера за военнопленници на територията на Украйна, където са се срещнали с 15 граждани на трети държави, воювали на страната на Руската федерация: Куба, Колумбия, Бразилия, Египет, Сиера Леоне, Шри Ланка, Сомалия и Южна Африка.

Практически всички чужденци, които са общували с правозащитници в лагерите за военнопленници, разказват за злоупотребите, с които са се сблъскали, когато са били вербувани за служба във въоръжените сили на Русия и изпратени на фронта. Само трима потвърждават, че са подписали договор, като са разбирали, че става дума за военна служба и че ще бъдат изпратени в зона на военни действия.

Как и защо чужденците се озовават в руската армия

Специалистката на „Амнести Интернешънъл" за Източна Европа и Централна Азия Анна Райт посочва, че някои от тях са споменали, че са се ръководили преди всичко от „финансови мотиви". Това потвърждава и ръководителката на клона на „Амнести Интернешънъл" в Украйна Вероника Велч. Друга причина е усещането на хората, че са "в капан в собствените си страни, без възможност да заминат някъде поради визови и финансови ограничения". Някои са били мотивирани от възможността да получат руски паспорт, „който в някои части на света все още се счита за престижен".

Правозащитниците посочват два основни начина, по които чужденците са постъпвали в армията на Руската федерация и в крайна сметка са се озовавали на фронта. Първият вариант: вербовчиците се свързвали с потенциалните си жертви извън Русия, често в родната им страна. Те привличат мъжете с обещания за работа в Русия в гражданския сектор: например като шофьори, готвачи, охранители, специалисти в строителството или дори в ИТ сектора. На желаещите предлагат високи заплати и възможност за бързо получаване на руско гражданство. При пристигането си в Москва обаче под натиск ги принуждават да подпишат някакъв договор, съставен на руски език. След това мнозина са изпращани на полигони за повърхностна военна подготовка, а оттам – на фронта в Украйна.

Един от гражданите на Шри Ланка, с когото авторите са се срещнали през март 2026 г. в лагера за военнопленници и когото наричат с измисленото име „Налин", разказал, че някакъв „приятел" от Шри Ланка го представил на „агент по подбор на персонал" – гражданин на същата държава. По думите на мъжа ставало дума за работа като охранител в граждански обект. Агентът организирал полет до Москва за Налин и още 58 мъже от Шри Ланка. Хората, които ги посрещнали на летището в Москва, ги откарали на друго място, вероятно в околностите на столицата, където им дали да подпишат документи на руски език. Никой от придружителите не говорел нито английски, нито синхала (официалният език на Шри Ланка). Налин не разбирал какво се случва. По всичко личи, че сред документите, подписани от него и сънародниците му, е имало договор за военна служба. След повърхностна подготовка, която също се е провеждала на руски език, го изпратили на фронта в Украйна.

Обещание за работа в Полша – и изпращане на фронта в Украйна

Историята на „Джоузеф" от ЮАР е още по-необичайна, разказва съпругата му. В края на 2025 г. той подал онлайн документи за свободна позиция като шофьор на камион в Полша. С него се свързал чрез WhatsApp „агентката по наемане Анжелина". Според съпругата на пострадалия, те се изненадали, че за него е организиран полет до Москва, въпреки че в обявата се посочвало, че местоработата е в Полша. Анжелина казала, че Джоузеф ще трябва да вземе камиона в Москва и да го откара до Полша, която тя нарекла „съседна на Русия държава".

На летището той се срещнал с още един гражданин на ЮАР, който също пътувал към същия „работодател". От този момент нататък, през декември 2025 г., връзката с „агентката" прекъснала. „При пристигането в Москва му отнели всички вещи (…) Казали му, че няма да замине за Полша, а ще стане войник", разказва съпругата на Джоузеф. Според нея съпругът ѝ нямал никакъв военен опит, а подготовката му била много слаба. „Обещали му, че ще му плащат за службата, но той така и не получил нито веднъж пари", добавя тя.

Друг начин за вербуване на чужденци за служба във въоръжените сили на Русия: натиск върху мигрантите, които вече се намират в Русия и имат проблеми с документите или финансови затруднения. Често на такива кандидати се предлага да подпишат договор и дори да получат след това руски паспорт, или да се сблъскат със строго наказание, стигащо дори до експулсиране от Руската федерация.

Принудителното изпращане на фронта е престъпление

Правозащитниците призовават незабавно да се сложи край на незаконните методи за набиране в руската армия и свързаните с тях злоупотреби, да бъдат подведени под отговорност виновните – било то частни вербовчици или посредници, държавни служители или армейски командири – както и да бъдат изплатени обезщетения на пострадалите.

Автор: Кристиан Тал