Как се убива изкуство

Днес е така!

Намират се амбициозни субекти. Наричат ги автори. Наистина е важно да са амбициозни. Амбицията е доказан убиец на всички човешки добродетели. Наливат пари в тях. Таргетират ги като млади, странни, все още неразбрани, но това е бъдещето.

Медиите влизат в играта и започват да ги ухажват. Интервюта, събития, риалити формати – всичко. Организират се изложби на тези творци. Те творят ли, творят. Около тях се създава усещането за изключителност. Еснафите и парвенютата първи се закачат. Започва едно боготворене, което вече не е платено, но ескалира, защото е модерно. Пардон, думата е модно. Ако не харесваш някого, значи не си моден. Или си глупак, или хейтър. Избирай си. Казано по друг начин – глупав си. Стараещите се да изглеждат умни рефлекторно започват да странят от останалите творци. Изолират ги точно като прокажени. Защото различното мнение и оценка са проказата на нашето време.

Тези наши набедени автори започват да получават награди. Национални, международни, планетарни. Всякакви. Започват да ги канят в журита да оценяват други творци. Да дават мнения за какво ли не. Но има един много важен детайл. Те трябва да са послушни. Никой не обича вироглавите творци. Те умряха някъде около началото на Втората световна война. Днес за вироглави храна няма.

Така се раждат продукти като залепен банан с тиксо за не знам колко си милиона, надрано платно със скалпел за още повече милиони и акано върху плат, опънат върху рамка с бодли от рози.

Но защо се прави това? Това е една дълга игра на обезчовечаване. Целта е заличаване на емоциите и усещанията. Нулиране на ценностната система и преформатирането ѝ в нещо познато и лесно за манипулация. Какво по-лесно от емоция сведена до парична стойност. Така дълбокият екзистенциален въпрос „Кое е по-хубаво?“ се свежда до „Кое е по-скъпо?“.

Само да вметна. Затова днес красотата на жените е сведена да приличат на силиконови драни щъркели и те, милите са убедени в своята си красота защото я измерват в пари. Коса – толкова, нокти – толкова, пластики – толкова. Колкото повече пари – толкова по-красива.

Но този модел също е и подигравка към човечеството. Така се казва: „Виж този залепен банан! Той струва повече от целия труд, който ще положиш през съзнателния си живот.“ Стойността ти е на изгнил банан. Затова не се гордей, че си човек, а си знай мястото в редицата на евтините изгнили банани.

И за финал някой самозабравил се идиот ще купи този банан за чудовищните пари, за които е обявен, и ще го изяде. Или за да бъде по-актуален, ще си го завре в актуалното любовно отверстие.

А изкуството, милото то, умря още на изречението: „Наливат пари в тях.“