Михаил Коен за ударените край Бяла кораби: Военен риск, прехвърлен изцяло върху българския гръб

Геополитическият шахмат в Черно море: Защо нощната атака в българската икономическа зона бе юридически калкулиран капан?

Това коментира във "Фейсбук" Михаил Коен.

В ранните часове на 6 октомври 2026 г. Черно море се превърна в арена на безпрецедентен военен инцидент. Два търговски кораба – плаващият под флага на Того „ALFA WATAN“ и плаващият под флага на Палау „ABLE“ – бяха поразени от координиран нощен удар с въздушни и морски дронове. Единият от плавателните съдове, превозващ зърно, потъна светкавично само за три минути, а мащабната спасителна операция изправи на крак българските Военноморски сили и Гранична полиция.

Начинът и най-вече точното географско местоположение на нападението издават хладнокръвен юридически разчет. Атаката беше извършена на около 70 морски мили източно от град Бяла – извън териториалните ни води, но строго в рамките на Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България.

Това не е грешка в навигацията на агресора, а изключително пресметнат ход, подкрепен от солидни стратегически аргументи:

1. Перфектното „правно сиво петно“

Според Международното морско право (UNCLOS), ИИЗ не представлява суверенна държавна територия. В нея крайбрежната държава има единствено стопански права (риболов, проучвания и добив на ресурси). Нападателят умишлено изчака корабите да преминат 12-милната ни граница (нашите суверенни води), за да нанесе удара. Тъй като корабите не плават под български флаг и инцидентът е в международни води, от строго юридическа гледна точка това не се зачита за военно нападение срещу Република България.

2. Пълно неутрализиране на Член 5 от НАТО

Това е най-важният аргумент в полза на тактическата хитрост. Понеже въздушното пространство и водите в ИИЗ запазват режима на открито море за навигация, ударът по чужди търговски съдове там не дава правно основание на НАТО за задействане на колективната отбрана. Агресорът постига максимална военна ескалация на прага на европейска държава, но без риск от автоматичен и директен военен отговор от страна на Алианса.

3. Военен риск, прехвърлен изцяло върху българския гръб

Въпреки че не е нападение над суша, България е страната, която носи последствията. Съгласно международните регулации, Морският спасителен координационен център във Варна бе длъжен незабавно да изпрати катери, хеликоптери и самолети (Су-25) за спасяването на екипажите в своята зона на отговорност. Нашата държава бе въвлечена в логистичното управление на кризата, екоминистерството спешно проверява водите ни за замърсяване, а ранените чужди моряци бяха евакуирани в български болници.

4. Икономически терор без официална обявена война

С този инцидент Черно море моментално се обявява за зона с най-висок военен риск от международните застрахователи. Резултатът? Драстичен скок в цените на застраховките за корабоплаване и повишаване на навлата. Това удря директно българския износ и внос, оскъпява стоките и блокира ключовия икономически коридор, без нападателят да е изстрелял и един куршум към българския бряг.

В крайна сметка инцидентът край Бяла е перфектен пример за хибридна агресия – той има силата да тероризира международната търговия със зърно и да тества нервите и отбранителните способности на НАТО и България, като едновременно с това се крие зад параграфите на международните конвенции.