Какво учат турските деца за Санстефанския договор, Берлинския конгрес и България?

За българската история 1877–1878 г. е един от ключовите периоди – Руско-турската война, Освобождението, Санстефанският мирен договор и Берлинският конгрес променят политическата карта на Балканите.

Но как се изучават тези събития от децата в Турция?

Отговорът е интересен, защото в турската образователна система те са поставени преди всичко в историята на Османската империя, а не като отделна история на България.

В актуалната програма по история за 11. клас периодът 1789–1908 г. е включен в темата за Османската империя в процес на трансформация. Сред изучаваните политически и военни събития изрично е посочена Руско-турската война от 1877–1878 г., известна в Турция като „93 Харби“ – „93-та война“.

Учениците изучават и последиците от войната, включително миграциите от Балканите и Кавказ към Анадола.

93-та война – преди всичко османска трагедия

В турския учебен разказ войната от 1877–1878 г. е представена като тежък военен конфликт за Османската империя.

Акцентът е върху военните събития, териториалните загуби, руското настъпление и последствията за османската държава и население.

Това е важна разлика в перспективата.

В българската национална историческа памет войната е свързана преди всичко с Освобождението от османската власт.

В турския исторически разказ същият конфликт е част от продължителния процес на отстъпление на Османската империя и загуба на територии на Балканите.

В актуалната турска програма учениците трябва да разглеждат именно последствията от тези събития върху османската държава и общество. Сред тях са посочени и миграциите към Анадола след войната.

Санстефанският договор – огромна България

Тук вече България присъства съвсем ясно.

В турските учебни материали Санстефанският договор от 3 март 1878 г. е представен като резултат от поражението на Османската империя във войната с Русия.

Една от централните точки е създаването на голямо българско княжество.

Учениците се запознават с факта, че според Санстефанския договор се създава голяма България, докато Сърбия, Черна гора и Румъния получават независимост. Разглеждат се и териториалните отстъпки на Османската империя към Русия.

Тук е важно да се разбере не само какво се преподава, а и от чия гледна точка.

За българското национално образование Сан Стефано е символ на възстановяването на българската държавност.

За турския учебен разказ Санстефанският договор е преди всичко документ, който показва мащаба на османското военно поражение и огромните териториални загуби.

Защо Сан Стефано не остава в сила?

Следващият ключов момент е Берлинският конгрес.

Турските учебни материали обясняват, че европейските велики сили не приемат Санстефанския договор в този му вид и се стига до ново уреждане на въпроса в Берлин.

В учебника по история за 11. клас се посочва, че под натиска на европейските сили е свикана конференция в Берлин за преразглеждане на Санстефанския договор.

В нея участват Османската империя, Русия, Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и Италия.

И тук за турските ученици основният въпрос отново е съдбата на Османската империя.

България е разделена на три части

Това е един от най-съществените моменти в турския учебен разказ.

Берлинският договор от 13 юли 1878 г. променя териториалните решения от Сан Стефано.

Според турските учебни материали България, определена в Санстефанския договор, е разделена на три основни части:

• Българско княжество, пряко зависимо от Османската империя;

• автономна област на юг от Стара планина, политически и военно свързана с Османската империя;

• Македония – върната под османска власт при условие за извършване на реформи.

Това разделение е представено като една от ключовите промени, направени от Берлинския договор спрямо Санстефанския.

За българския ученик това обикновено се запомня като разпокъсването на Санстефанска България.

За турския учебник акцентът е различен: европейските сили ограничават руските придобивки и променят условията, наложени на Османската империя.

Русия – основният противник в разказа

Това е още една съществена особеност.

В турската версия на събитията Русия е основният военен противник на Османската империя.

Това не означава, че българите не присъстват в разказа. Напротив – българският въпрос е част от кризата на Османската империя на Балканите.

Но събитията се разглеждат през по-широката рамка на руско-османското съперничество, европейската политика и разпадането на османското влияние на Балканите.

В актуалната учебна програма учениците трябва да анализират политическите, военните и административните събития от периода и тяхното въздействие върху османската държава и общество.

А какво учат за българите?

Тук трябва да се направи важно уточнение.

Не е коректно да се твърди, че турските деца просто учат „антибългарска версия“ на историята.

Съвременната турска програма поставя много по-широк акцент върху историята на Османската империя, национализма, балканските движения, войните и миграциите.

В нея 93-та война е свързана и с масовото преселване на население към Анадола.

Това е особено важно за турската историческа памет.

Докато за българите 1878 г. е годината на Освобождението, за огромен брой мюсюлмански семейства от Балканите периодът е свързан с война, загуба на домове и преселване.

Именно този човешки аспект присъства силно в турския разказ.

България като част от „загубените османски земи“

Това е може би най-съществената разлика в гледната точка.

Българският учебник започва разказа от въпроса:

Как България възстановява държавността си?

Турският учебник по-често поставя въпроса:

Как Османската империя губи територии и как това променя държавата и обществото?

И двата въпроса описват реални части от един и същ исторически процес.

Но водят до различна историческа памет.

Берлинският конгрес – не само „разпокъсване на България“

От българска гледна точка Берлинският договор е свързан с ревизията на Санстефанския договор и разделянето на българските земи.

В турските учебници обаче се обръща внимание и на друга страна – Берлинският конгрес ограничава руското влияние и променя част от тежките условия, наложени на Османската империя.

Сред резултатите се посочват независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния, съдбата на Босна и Херцеговина, териториалните отстъпки към Русия и новите задължения на Османската империя.

Следователно за турския ученик Берлин не е само „конгресът, който разделя България“.

Той е част от голямото дипломатическо преразпределение на Балканите след поражението на Османската империя.

Има ли „Санстефанска България“ в турското образование?

Да.

Понятието и териториалният проект присъстват в учебните материали, но контекстът е различен.

Турските ученици се запознават с факта, че Санстефанският договор създава голямо българско княжество, което впоследствие е преразгледано от Великите сили в Берлин.

Те изучават последователността:

Руско-турска война → Санстефански договор → реакция на Великите сили → Берлински конгрес → ново териториално устройство на Балканите.

Една особено важна разлика

В българската историческа памет датата 3 март има символично значение, защото Санстефанският договор се свързва с Освобождението.

В турския исторически разказ датата не носи същия смисъл.

Тя е свързана с договор, сключен след военно поражение на Османската империя.

Това е естествен резултат от различните исторически позиции на двете общества.

Една и съща дата може да бъде празник за едната страна и белег за тежка загуба за друга.

Какво всъщност трябва да разберем от двата разказа?

Историята на Балканите от 1877–1878 г. трудно може да бъде разбрана само от една национална перспектива.

За българите това е историята на Освобождението.

За руснаците – част от руско-османското съперничество и руската политика на Балканите.

За османците – война, поражение, огромни териториални загуби и последвала миграционна криза.

За Великите сили – поредният етап от борбата за влияние върху Балканите и Османската империя.

А за днешните историци – сложен процес, в който националните движения, великите сили, империите и местните общества действат едновременно.

И точно затова е интересно да се прочете какво учат децата от другата страна на границата.

Защото понякога най-добрият начин да разберем собствената си история е да видим как същите събития изглеждат през очите на другия.