Модернизаторският консерватизъм – руската идеологическа алтернатива на Запада

Още от 60-те години на миналия век съветските, а по-късно и руските идеолози разработват теория, съчетаваща традиционализма с технологичната модернизация, за да насърчат изграждането на авторитарна държава от сталински тип. Влиянието им произтича не само от разпространението на идеите им, но и от способността им да се организират в мрежи и да се възползват от идеологическия плурализъм, който остава под строгия контрол на властите.

В книгата си Руските ястреби: Идеолози в служба на империята - от 1960 г. до днес, издадена на 17 септември от Presses Universitaires de France, Жулиет Фор, професор по политология в Свободния университет в Брюксел, проследява генеалогията на това движение и показва как след нахлуването в Украйна през 2022 г. неговите империалистически, антизападни и консервативни теми отново заемат централно място. Френското издание The Conversation публикува с някои съкращения откъси от книгата.

Произход на модернизаторския консерватизъм

Вместо да се опирам на класическото разделение между съветската и постсъветската епоха, се стремях да подчертая историческата приемственост, обхващаща периода от 60-те години на миналия век до наши дни. През този период руските "ястреби" разработват и разпространяват нов идеологически език - "модернизаторски консерватизъм", който съчетава религиозния традиционализъм с технологичната модернизация в служба на авторитарна, империалистическа държава.

Анализът на съветските корени на този дискурс разкрива неговата цел: да се противопостави на западните теории за модернизацията, според които постиндустриалното развитие би довело до сближаване на обществата и възприемане на либералните институции. За разлика от това, "ястребите" твърдят, че Съветският съюз - а впоследствие и Русия - трябва да следва собствен път на модернизация, съчетаващ технологичния прогрес с ценности, представяни като уникално руски.

Модернизаторският консерватизъм изглежда по-скоро като колективен език, способен да обедини групи и поколения, свързани помежду си чрез отхвърлянето на сближаването със Запада и чрез общата си позиция в политическата конкуренция, отколкото като напълно стройна доктрина. Към края на съществуването на СССР този език се превръща в определяща идентичност за първото поколение "ястреби" - група, включваща интелектуалци, изпитващи носталгия по царската империя, и представители на съветския политически и военен елит, враждебно настроени към реформите.

Въпреки своето социално и идеологическо разнообразие, тези участници споделяха общ опит в мобилизацията срещу либералните реформатори - било то чрез публикуване на манифести, формиране на изборни коалиции или участие в преврата срещу Михаил Горбачов през август 1991 г. Политическият им неуспех не доведе до изчезването на групата; модернизаторският консерватизъм продължи да формира колективната им идентичност през целия период на постсъветския преход. В началото на 2000-те години се появи второ поколение "ястреби" - "младите консерватори". Те възродиха критиката към идеята за сближаване със Запада, като отхвърлиха както западната хегемония над международния ред, така и интеграцията на Русия в световната икономика.

И в този случай групата запази своята сплотеност въпреки вътрешното идеологическо разнообразие - вариращо от православен империализъм до светски етнонационализъм. Тя се градеше както върху основата на споделени идеи, така и върху колективното желание да се изместят либералните групи от медийното пространство и от сферата, в която се формират експертните мнения за държавната политика. С подготовка в областта на социалните науки и активна дейност като автори в онлайн медии, те се утвърдиха като обществени интелектуалци и систематизираха наследството на своите предшественици в структурирана идеология, която нарекоха "динамичен консерватизъм". Създаването на "Изборски клуб" през 2012 г. обедини тези две поколения. Така клубът превърна една сравнително хлабава общност от интелектуалци в институционализирана идеологическа мрежа, която се застъпва за възстановяването на Русия като велика имперска сила чрез културна, политическа и военна конфронтация със Запада.

Идеологически плурализъм под държавен контрол

Въпреки забраната за налагане на официална държавна идеология, залегнала в Конституцията от 1993 г., руският режим започна - още в средата на 90-те години - постепенно да възстановява форми на държавна подкрепа за създаването на идеология, напомнящи за определени съветски практики. Той обаче не възстанови централизиран идеологически апарат, съпоставим с този на Комунистическата партия. Вместо това предпочете отношения, основани на взаимна изгода, с клубове, фондации, мозъчни тръстове и други идеологически предприемачи, действащи в периферията на държавните и партийните институции.

Държавната подкрепа за идеологическото производство не цели налагането на единна доктрина, а по-скоро организирането на определена степен на плурализъм под авторитарен контрол. Макар около теми като държавната власт, суверенитета и многополюсния характер на международния ред постепенно да се е оформило стабилно смислово ядро, други идеологически елементи остават променливи Този "управляван идеологически плурализъм" разчита на селективното насърчаване на едни мрежи и маргинализирането на други. Чрез регулиране на достъпа на тези групи до публични ресурси, институции и медийна видимост, властите поддържат достатъчно разнообразна палитра от идеологически ориентири, за да обосноват политики, които понякога могат да си противоречат. Тази конфигурация позволява съжителството на икономически политики с либерален уклон - като например тези, довели до присъединяването на Русия към Световната търговска организация през 2012 г. - с външна политика, която се отнася все по-критично към международните либерални норми.

Вместо да се оценява доколко режимът се придържа към идеология, разглеждана като абстрактна доктрина или статичен набор от убеждения, този подход предлага да се анализира как властите организират и регулират сферата на идеологическото производство, в която действат множество субекти. В рамките на тази сфера очертавам две ключови измерения, чрез които идеологията формира политическия курс на руската държава.

Първото измерение е структурно. Идеологията служи като общ език, чрез който елитните групи се разпознават помежду си, координират действията си и изграждат своята политическа идентичност. Тя не просто дефинира предпочитания, а помага за структурирането на разделения, организирането на коалиции и очертаването на границите между групите, стремящи се да влияят върху вземащите решения. "Ястребите" действат активно в това пространство на политическа конкуренция. Показах, че те следват стратегия, вдъхновена от идеите на Грамши: вместо да разчитат на преки действия чрез партийни структури, те се стремят към постигане на културна хегемония в публичното пространство, за да влияят косвено върху решенията на управляващите елити.

Създаването на Изборския клуб през 2012 г. бележи кулминацията на тази еволюция. Обединявайки две поколения "ястреби", клубът консолидира инфраструктура, способна да мобилизира интелектуални, организационни и финансови ресурси за конкуренция с либералните мрежи в сферата на експертизата по публични политики. Нарастващата видимост, легитимност и институционално признание на клуба демонстрират, че промените в идеологическия пейзаж произтичат не само от разпространението на нови идеи, но и от организационната дейност, чрез която определени групи успяват трайно да променят динамиката на властта, структурираща политическата среда, в която се вземат държавните решения.

Второто измерение на политическото влияние на идеологията е инструментално. Управляващите елити подбират "идеологически предприемачи", подкрепят дейността им и възприемат част от идеите им, за да легитимират избора си във вътрешната и външната политика. Начинът, по който режимът управлява идеологическия плурализъм - ту засилвайки поляризацията, ту смекчавайки я, - отразява еволюцията на политическия му курс, който варира между предпазлива отвореност към сътрудничество със Запада и заемане на конфронтационна позиция.

Следователно възходът на "ястребите" не е единствено резултат от собствените им стратегии за мобилизация. Той зависи и от това как властите преосмислят идеологическите си съюзи в отговор на кризи, поставящи под въпрос легитимността и авторитета на режима или възприятието му за международната среда.

Общата тенденция, наблюдавана от средата на 90-те години насам, е към постепенно сближаване между "ястребите" и управляващите елити. Тяхната идеология се превърна в ключов ресурс, от който режимът черпи аргументи за обосноваване на политическите си решения. Тази динамика обаче не е линейна. Държавната подкрепа за мрежите на "ястребите" е преминавала през периоди на възход и спад, като значително е отслабнала в годините преди нахлуването в Украйна. По време на последния ми престой в Москва, приключил през декември 2019 г., лидерите на "Изборския клуб" единодушно говореха за своята изолация и изключване от ключовите кръгове за вземане на решения. Това усещане се потвърждава от многократните откази на президентската администрация - започнали още през 2016 г. - да отпусне исканото от клуба финансиране. Поради това, в навечерието на нахлуването в Украйна, нямаше основания възходът им да се счита за необратим.

Нахлуването в Украйна - кулминацията на възхода на "ястребите"

Решението на Владимир Путин от 24 февруари 2022 г. да започне агресивна война срещу Украйна бележи важен поврат. Отказът от стратегията за преговори, съсредоточена върху Минските споразумения, в полза на откритото използване на сила, реактивира идеологическите идеи, които Изборският клуб отстояваше от години. Тази промяна не беше толкова резултат от нарастващото влияние на клуба, колкото отражение на новата конфигурация в отношенията между властта и "идеологическите предприемачи", при която имперските, антизападните и консервативните идеи заеха доминираща позиция.

Това развитие обаче не доведе до възстановяване на напълно централизиран и единен идеологически апарат. Режимът продължава да разчита на партньорства с идеологически предприемачи, действащи извън държавните институции, като по този начин поддържа конкуренция между различните субекти, отговорни за формирането и разпространението на легитимни наративи.

И накрая, въпреки засилващите се авторитарни тенденции и ограниченията, наложени от войната, поляризацията в интелектуалното пространство не е изчезнала. Тя се е трансформирала в сблъсък между подкрепящи войната идеологически мрежи и общности от интелектуални емигранти, които продължават критично да анализират идеологическите основи на режима от чужбина.

Тези констатации налагат преосмисляне на мястото на Русия в международната система. Вместо да бъде монолитен субект с фиксирани предпочитания, руската държава изглежда оформяна от разнообразни и променящи се идеологически нагласи; тяхното влияние варира в зависимост от вътрешните прегрупирания в елита и промените в международната среда.

Анализът на конкуренцията между мрежите от участници разкрива, че курсът на държавата зависи в по-голяма степен от съвкупност от обстоятелствата, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като специфични концепции за власт, сигурност или национална идентичност могат да печелят позиции, да отстъпват или да бъдат възраждани в зависимост от преобладаващия политически баланс на силите.

Източник: news.bg