Златото - по-важно от биоразнообразието. Армения проведе конференцията COP17

Володимир СОНЮК

Седемнадесетата световна конференция на страните по Конвенцията за биоразнообразие (COP17) приключи в Ереван на 31 октомври 2026 г. Събитието бе закрито едно денонощие по-късно от предвиденото в графика, след дванадесетчасово нощно пленарно заседание. Министърът на околната среда на Армения Амбарцум Матевосян, който председателстваше конференцията удари с чукчето, произнасяйки думите „And that's it. Perfect“ – „И това е всичко. Отлично“.

Арменският екоминистър заяви, че резултатите „са надминали очакванията“. Делегатите, според Carbon Brief, хвалели логистиката – безплатните автобуси, затворените за движение улици, затворените училища. Политологът Ив Цинггребе от Центъра „Хелмхолц“ нарече председателството „много добросъвестно“. По отношение на организацията няма претенции. Но страната домакин се оценява не само по това как са протекли преговорите.

Има и по-важен въпрос: какво прави Армения през тези дни със собственото си биоразнообразие – и с онези, които се опитват да го защитават. Буквално девет дни преди откриването на конференцията правителството пусна в експлоатация златен рудник, въпреки изискванията на Бернската конвенция. По време на конференцията арменската полиция влезе в конфликт с природозащитници осем пъти, като нито една институция не пожела да коментира този казус. Същевременно ресорното министерство подложи на обществено обсъждане законопроект, лишаващ общините в Армения от правото да блокират миннодобивни проекти. Обсъждането приключи едва в деня на закриването на COP17.

“Армения изигра ролята на организатор на събитието, но не беше истински участник в конференцията”. Така обобщи ситуацията пред германското издание taz Анна Шахназарян от Арменския екологичен фронт, която на два пъти не бе допусната до събитието заради тениска с лозунг срещу обсъждания златен рудник.

Златен рудник, открит навръх конференцията

На 10 октомври премиерът на Армения Никол Пашинян пусна в експлоатация златния рудник Амулсар край гр. Джермук по време на тържествена церемония, за която не беше обявено предварително, като го нарече „история на успеха“. “Липсата на предварително съобщение е позволила на премиера да заяви: щом няма протести, значи опасенията са отпаднали”, коментира церемонията екологичният юрист Артур Григорян.

Постоянният комитет на Бернската конвенция към Съвета на Европа още през 2025 г. поиска да бъдат спрени разрешенията за добив на злато, а през 2026 г. настоя за нова оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), както и за създаване на национален парк „Джермук“ преди COP17.

Правителството отговори, че оценката и разрешенията „остават в сила“; нито нова оценка, нито парк са станали реалност – за това напомни Фондация „Хайнрих Бьол“ ден преди откриването на конференцията в Ереван. Повече от четиридесет организации и активисти изброяват дванадесет цели на самата Конвенция, на които добивният проект противоречи. Под рудника, на река Арпа, се намира Кечутското водохранилище, откъдето водата се прехвърля по тунел към езерото Севан – всичко, което попадне в реката, ще се озове в главното езеро на Армения.

Конфликтът на интереси тук не представлява метафора: от 2024 г. държавата притежава 12,5% от Lydian Armenia. Вече през 2025 г. правителството предостави държавна гаранция в размер на 150 млн. долара за кредитите на добивната компания. По този начин председателстващият конференцията по биоразнообразие екоминистър представляваше едновременно както един от акционерите, така и основния гарант по кредита на добивната компания, експлоатираща рудника.

Тениска като “заплаха за сигурността”

В деня на откриването активисти с плакати и тениски SaveAmulsar („Да спасим Амулсар“) не бяха допуснати от зелената зона в синята; плакатите бяха забранени, а около десет полицаи настояха да се отдалечат от главния вход. Протестната група е била придружавана от служители на Службата за национална сигурност на Армения. „Дори не ни пускат в синята зона“, „това е срам“, заяви активистката Силва Адамян на 21 октомври. Анна Шахназарян пък е била задържана за четвърт час пред входа на конференцията заради тениската си – преди собствения ѝ доклад на сцената на конференцията.

Когато провеждането на пикетите пред входа бе забранено, протестът се премести вътре. На 24 октомври активистът Шаварш Маргарян бе престоял три часа в синята зона с тежък камък, привързан към крака му; върху камъка била изписана сумата, която миннодобивната компания иска от него по съдебен иск. Четири дни по-късно, по време на лекция в зелената зона, двама полицаи са поискали от Левон Галстян да предаде микрофона, когато той е заговорил за преместването на защитени растения от територията на рудника – и отстъпили едва след възмущението на присъстващите.

Front Line Defenders изпрати спешно обръщение до властите: организацията „счита, че правозащитниците са преследвани заради законна и мирна правозащитна дейност“. Специалният докладчик по Орхуската конвенция Мишел Форст обеща да повдигне въпроса пред правителството на Никол Пашинян, ако бъде потвърдено превишаване на правомощията от страна на охраната. Министерството на вътрешните работи, Службата за национална сигурност и Министерството на екологията на Армения не отговориха на сигналите на нито един от казусите. Междувременно концесионерът Lydian, по думите на юристката Назели Варданян, е завел дело срещу нея заради числото, публикувано на собствения сайт на златодобивната компания. На 25 октомври Шаварш Матевосян потвърди, че синята зона е „затворена за граждани“.

Законопроект - обсъждан, докато гостите още не са си тръгнали

Пет дни преди откриването на COP17 Министерството на териториалното управление на Армения публикува изменения в Кодекса за подземните богатства и в Закона за оценка на въздействието върху околната среда. В момента възражението на местния общински съвет блокира държавната експертиза на златодобивния проект – това е единственият лост, с който общината разполага срещу рудника на собствената си територия.

Според законопроекта „основанията за възраженията“ се разглеждат от упълномощения орган, който сам ще решава дали са достатъчни. Сто и пет организации, сред които Transparency International и Ереванския пресклуб, поискаха законопоправките да бъдат оттеглени и да бъде проверена „пристрастността на разработчиците им в полза на миннодобивния бизнес“. Обсъждането на законопроекта приключи на 30 октомври; резултатът не бе публикуван.

След 31 октомври кабинетът “Пашинян” вече не споменава конференцията. Армения получи мандат за две години председателство и сега отстъпва, засенчена от новото събитие - предстоящата климатична конференция в Анталия, Турция. Армения като председателстваща конференция не разреши нито един спор между страните – всички са отложени за Киото през 2028 г. А двете решения, които самата Армения взе – пускането на находището в Амулсар и законопроекта за подземните богатства – са насочени срещу целите, заради която конференцията изобщо беше свикана. Страната проведе конференция за защитата на природата и не допусна на нея природозащитниците си. Шахназарян обрисува казуса с арменското председателство абсолютно точно: организатор, но не и деен участник.

----------------------------

Авторът е украински политически анализатор