Загубите в Охайо поставят под въпрос амбициите на Ванс

Тежките загуби на Републиканската партия в Охайо хвърлят сянка върху политическото бъдеще на вицепрезидента Джей Ди Ванс и възможностите му да се превърне в кандидат за Белия дом през 2028 г. Това е основният извод в анализ на South Shore Press, публикуван след междинните избори.

Републиканците запазиха контрола над двете камари на щатското законодателно събрание, но изгубиха квалифицираните си мнозинства, с които можеха да преодоляват губернаторско вето. Партията загуби още губернаторския пост, сенаторското място, заемано преди това от Ванс, както и три места в Камарата на представителите.

Към това се добавят загуби на две места във Върховния съд на Охайо и на постовете държавен секретар, главен прокурор и ковчежник на щата. Единствената щатска длъжност, спечелена от републиканците, е тази на одитора.

Слабата мобилизация е в центъра на анализа

Авторът посочва, че президентът Доналд Тръмп е провел три митинга в Охайо през последния месец на кампанията, както и телефонен митинг на Хелоуин от имението си Мар-а-Лаго. Въпреки това резултатът според анализа показва недостатъчна мобилизация на републиканския електорат.

Спрямо изборите за Камарата през 2024 г. демократическата активност е намаляла с 2,7 процента, или с 63 628 гласа. При републиканците спадът е 30 процента, равняващ се на 926 137 гласа.

Вивек Рамасвами, подкрепеният от Ванс кандидат за губернатор, е загубил с 364 448 гласа. В анализа се твърди, че при по-висока активност на републиканците разликата е можела да бъде преодоляна.

Ванс е имал две основни задачи по време на кампанията: да мобилизира избирателите на партията и да покаже, че е готов за следващото ниво в американската политика. South Shore Press оценява, че той не е успял да привлече големи тълпи нито на националните прояви, нито на трите си самостоятелни митинга в Охайо.

Примерът с Ричард Никсън

За да обясни значението на междинните избори за бъдещите президентски кандидати, авторът прави паралел с Ричард Никсън. През 1966 г. Никсън, смятан за политически завършен след загубите си през 1960 и 1962 г., води кампания за 86 републикански кандидати. Петдесет и девет от тях печелят.

Републиканците тогава вземат три места в Сената и 47 в Камарата на представителите. Две години по-късно Никсън получава президентската номинация на партията.

„Не искам да влизам в спор по външнополитическа среща с хроничен предизборен агитатор като господин Никсън“, казва президентът Линдън Джонсън на 3 ноември 1966 г.

Сравнението служи като аргумент, че силното представяне на междинни избори може да изгради национална мрежа и политическа инерция за кандидат, който се стреми към Белия дом. Според анализа Ванс е получил подобна възможност, но резултатите в родния му щат са я превърнали в сериозен неуспех.

Охайо има 17 гласа в Избирателната колегия и заема особено място в републиканската политическа символика. Авторът отбелязва, че нито един републикански кандидат не е печелил Белия дом, без да спечели Охайо.

Затова загубите не са представени само като лош резултат за щатската организация. В анализа те са определени като провал на Ванс да демонстрира лидерство на собствен терен и като удар по очакванията той да бъде сред водещите републикански кандидати през 2028 г.

Източници: southshorepress.com