Опасно близо до Слънцето: докога елитът на Северна Корея ще търпи Ким Чен-ун?

19 Ноември, 2026 19:01 777 8

  • северна корея-
  • ким чен-ун-
  • южна корея

Последните дни на Ким ще настъпят, когато достатъчно голяма част от севернокорейския елит стигне до извода, че запазването на лоялността вече не е най-безопасният и разумен избор

Опасно близо до Слънцето: докога елитът на Северна Корея ще търпи Ким Чен-ун? - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През 2015 г. севернокорейският дипломат Тхе Йонг-хо получава необичайно назначение. Ким Чен-чол - по-големият брат на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, трябвало да пристигне в Лондон, за да присъства на концерт на Ерик Клептън, а Тхе, който по това време бил на дипломатическа служба в британската столица, получил задачата да се грижи за него. Да обслужват пряко управляващото семейство, е въпрос на чест за севернокорейските държавни служители и техните семейства, затова Тхе очаквал двамата му синове да бъдат впечатлени. Това пише Джиун Бек за Foreign Affairs.

"За негова изненада обаче синовете му реагирали с възмущение. Те му казали, че обикновените севернокорейци могат да бъдат изключени от университета — или да им се случи нещо още по-лошо — само защото слушат западна музика. А сега семейство Ким харчело хиляди долари само за една вечер, за да се наслаждава на забавление, забранено за всички останали севернокорейци. Както Тхе по-късно пише в мемоарната си книга "Парола за третия етаж", в очите на децата си той бил затворник, принуден да се грижи за надзирател в затвор. Реакцията им го изпълнила със срам.

На следващата година Тхе, съпругата му и синовете им избягали в Южна Корея. Дезертирането му изненадало международната общност. Само няколко седмици по-рано той пламенно защитавал севернокорейския режим. Подобно противоречиво поведение обаче е добре познато на хората, които разбират живота сред елита на Северна Корея: държавните служители могат да демонстрират пълна преданост към семейство Ким чак до деня, в който избягат.

Разминаването между публичното поведение и личните убеждения е трудно забележимо отвън. Повече от десетилетие интервюирах десетки бивши дипломати, кадри на Корейската работническа партия, военни офицери, бизнесмени и технически специалисти, които са живели, учили или работили в Пхенян. Тези хора управляваха партията, армията, посолствата, предприятията за валутни операции и техническите програми, от които държавата зависи за оцеляването си. Те получаваха най-доброто образование, жилища, храна и достъп до влиятелни социални мрежи, които страната им можеше да осигури. Някои някога искрено са вярвали в системата; други отрано са разбрали, че лоялността е роля, която трябва да разиграват в едно общонационално представление, продължаващо цял живот — вече под диригентството на Ким Чен-ун. Почти всички описваха елитна прослойка, подложена на все по-силен натиск.

Откакто Ким Чен-ун дойде на власт през декември 2011 г., той затегна контрола си над елита на страната, като извърши мащабни чистки сред старото поколение високопоставени партийни служители и военни офицери, а други екзекутира за незначителни политически грешки. Много представители на севернокорейския елит се страхуват, че във всеки един момент те или техните семейства могат да бъдат убити. Възможностите им за бягство също се стесняват: след като Ким затвори границите по време на пандемията от COVID-19, броят на севернокорейските дезертьори, успяващи да достигнат Южна Корея, рязко намаля.

Сред севернокорейците, които все пак успяват да избягат, все по-голям дял заемат представители на елита. Към август 2024 г. Националната разузнавателна служба на Южна Корея съобщи, че броят на дезертиралите представители на висшите слоеве на севернокорейското общество по време на управлението на Ким Чен-ун е два пъти и половина по-голям от общия брой на регистрираните случаи по време на управлението на Ким Ир-сен (1948-1994 г.) и Ким Чен-ир (1994-2011 г.). Абсолютният брой остава малък — няколкостотин души — и би било погрешно тази тенденция да се тълкува като предвестник на непосредствен срив на режима. Северна Корея е изключително ефективна в предотвратяването на превръщането на личното недоволство в организирана опозиция. Режимът няма нужда всеки държавен служител да вярва в него. Но е необходимо хората, които се съмняват в него, да се чувстват изолирани и сами в своя скептицизъм и разочарование.

Северна Корея отдавна е наричана "Отшелническото кралство", но това определение създава погрешна представа за страната. Тя не е напълно изолирана от света. Това е ядрена държава с дипломатически отношения с над 160 страни, четвъртата по големина постоянна армия в света и висококвалифицирани специалисти по кибероперации. Огромното мнозинство от населението може да е подложено на непрекъснат поток от държавна пропаганда, но повечето представители на елита имат досег с живота извън Северна Корея. Те имат сравнително реалистична представа за това как функционира светът и какво е мястото на страната им в него. И въпреки това са принудени да живеят в състояние на силен когнитивен дисонанс: едновременно разбират как изглежда действителният свят и трябва да създават, налагат и гръмогласно да разпространяват официалните държавни версии пред сънародниците си и пред чужденците.

За все повече високопоставени севернокорейци става трудно да поддържат този баланс. Достъпът до привилегии може да купи подчинение, а страхът може да го наложи, но държавата не може да даде на елита това, което той все повече желае: гарантирана сигурност за самите тях и семействата им, както и реалистично бъдеще за децата им. Ким може да успокои част от недоволството, като раздава луксозни апартаменти, повишения и достъп до разточителен начин на живот. Но не може да отстрани по-дълбоките причини за недоволството, без да отслаби именно онези механизми за контрол, които защитават властта на семейството му от посегателства. Режимът все още е способен да потисне всяка организирана съпротива в страната, но нарастващото отчуждение на елита заплашва да отслаби държавата отвътре. Ким ръководи система, белязана от все по-силни съмнения, подозрения и повсеместна тревожност. Когато настъпи критичен момент и Северна Корея се изправи пред истинска криза, най-влиятелните ѝ ръководители може да не знаят на кого могат да се доверят и към кого да се обърнат.

Твърде близо до Слънцето

Повечето от над 34 000 севернокорейци, които днес живеят в Южна Корея, произхождат от бедните северни провинции по границата с Китай. Много от тях са избягали на юг, за да се спасят от глада и икономическите лишения. Те са имали ограничен достъп до вътрешните механизми на режима, макар да са изпитали в значителна степен неговата жестокост и произвол. За разлика от тях, избягалите представители на елита идват от един напълно различен свят. Те са продукт на Пхенян — столица с население от около три милиона души, затворена за повечето от 25-те милиона граждани на страната. Израснали са с относително надеждно електроснабдяване и течаща вода и са посещавали училища, предназначени да подготвят следващото поколение служители на режима. Възползвали са се от изграждането на нови луксозни жилищни квартали, от разточителни курортни комплекси като Самджийон и Уонсан-Калма, както и от продължителния икономически растеж на страната въпреки тежките международни санкции. Севернокорейският елит работи в най-различни сфери, а не само в редиците на партийните кадри, армията и службите за сигурност. Сред представителите му има артисти, софтуерни инженери, ресторантьори и много други специалисти. Режимът ги подготвя още от раждането им да служат на партията и на семейство Ким.

Нека разгледаме семейството на Ри Джонг-хо и сина му Хюнсунг Лий. Ри е прекарал три десетилетия в Отдел 39 — структурата, която печели и управлява чуждестранната валута за ръководството на страната. Ким Чен-ир го назначава на висши търговски и икономически длъжности, а през 2002 г. държавата го награждава с медал "Герой на труда" и часовник "Ким Ир-сен" — престижни отличия и признание за неговата лоялност и патриотизъм. Синът му учи в някои от най-добрите образователни институции в страната, включително Академията "Къмсон" и Института за чужди езици в Пхенян, които подготвят децата на високопоставени партийни кадри за заемане на висши постове в партията. Хюнсунг и сестра му са и сред малцината севернокорейци, получили разрешение да учат в чужбина — в Китай. Още преди да навърши 30 години, Хюнсунг вече е член на партията, работи в Китай и му е поверено да председателства местен клон на Младежката лига "Ким Ир-сен", като същевременно съдейства за осъществяването на търговия на стойност милиони долари между китайски компании и Северна Корея. Това семейство вярно служи на страната си, като заема най-високите обществени позиции и се радва на най-добрите материални условия. Но привилегированото им положение не ги прави защитени.

Шокиращата екзекуция през 2013 г. на Чан Сон-тхек - чичото на Ким Чен-ун, разтърсва Ри. Убитият Чан е бил женен за дъщерята на Ким Ир-сен и е служил и на тримата представители на династията Ким. Ако режимът може да ликвидира толкова отличил се държавен служител — и член на управляващото семейство — и да се опита да заличи името му от историята и паметта на страната, тогава никой не е недосегаем. През 2014 г. семейството на Ри избягва в Южна Корея от позициите си в Китай, а по-късно Хюнсунг и сестра му получават магистърски степени от Колумбийския университет. Въпреки многобройните привилегии, които семейството е получавало от режима, те бягат, защото близостта им до властта ги кара да се чувстват изключително уязвими.

Севернокорейците живеят под управлението на институции, създадени така, че да направят независимото организиране на хората невъзможно. Партийни комитети действат във всяко училище, посолство, стопанство, военно поделение, учреждение и фабрика. Службите за сигурност обсесивно следят информационните потоци и политическото поведение, докато кварталните структури наблюдават всяко домакинство. Всеки гражданин още от ранна възраст принадлежи към организация, ръководена от държавата. За представителите на елита близостта до властта означава задушаващо наблюдение и контрол. Тя ги поставя още по-дълбоко в хватката на държавата, вместо да ги освобождава от потисническата система.

Отделът за организация и ръководство — най-влиятелната структура на партията — контролира назначенията, проверките и дисциплинарните процедури навсякъде: както в Пхенян, така и в селските райони. Не е известен случай на дезертьор, произхождащ от централното ръководство на този отдел, което е показателно за степента на контрол над най-влиятелните държавни служители. Дипломатите и работниците, изпращани в чужбина, трябва да предават паспортите си и да оставят свои роднини в Северна Корея като своеобразен залог срещу евентуално бягство. Когато се завърнат, те трябва да дадат отчет за всичко, което са видели, чули и направили в чужбина, да изброят всяко свое политическо прегрешение, а след това да преминат през продължителен процес на идеологическо разубеждаване и повторно идеологическо програмиране.

Ким Се-юн (псевдоним) - бивша високопоставена партийна служителка, пътувала в чужбина, описа пред мен продължителните един месец проверки, на които била подлагана от централното ръководство всеки път, когато се връщала в Пхенян. Държавните служители трябва да "се пречистят" от всичко, с което са се сблъскали в чужбина, и да докладват дори най-дребните подробности, включително дали са излизали да пият с колеги след вечеря. Една късна вечер навън можела да наложи написването на текст за самоунижение, в който служителят да се разкае за поведение, недостойно за "предан работник на държавата". Целта на проверките била да се сведат до минимум последиците от досега с чуждия свят: човек можел да види как живеят другите, но след завръщането си трябвало да се отрече от видяното. Ким Се-юн описа непрестанното наблюдение както в чужбина, така и у дома като мъчително и напълно задушаващо.

Високото положение в елита осигурява материални блага, обществен статус и влияние, недостъпни за обикновените граждани. Но същевременно поставя кариерата, близките и живота на човека в обсега на лидера, който може да ги унищожи във всеки момент и по всякаква причина. Както гласи една популярна поговорка в Пхенян: "Колкото по-близо си до слънцето, толкова по-вероятно е да изгориш".

Прашинка

Нищо не е внушило този урок на елита по-категорично от падението на Чан през 2013 г. Внезапният му арест и екзекуция всяват траен страх в Пхенян. Всеки представител на елита, с когото разговарях, разбираше предупреждението, съдържащо се в убийството му.

Чан вече е преминал три пъти през т.нар. "революционизация". Това специфично за Северна Корея наказание, използвано най-вече за дисциплиниране и отстраняване на високопоставени държавни служители, лишава човека от поста му и го изпраща на физически труд и политическо превъзпитание, често в провинцията. То унижава високопоставения служител пред хората, които някога е ръководил, макар да не изключва възможността впоследствие да бъде реабилитиран. Чан се завръщал след всяко отстраняване, само за да бъде в крайна сметка екзекутиран от третия лидер, на когото служел. Хо Канг-ил - представител на елита, избягал от страната, който управлявал севернокорейски ресторант в Китай и през 2016 г. довел със себе си в Южна Корея 12 души от персонала, познавал хора, подложени на революционизация, а самият той също бил наказан по този начин веднъж. Той ми разказа, че мнозина така и не се възстановявали дори след официалната си реабилитация. Някои развивали психически заболявания или умирали в рамките на няколко години от физически заболявания.

Когато Ким Чен-ун става лидер на страната през декември 2011 г., той е в края на 20-те си години (точната му година на раждане не е известна). Той агресивно налага властта си чрез чистки сред висшите партийни кадри и военните служители, служили при двамата му предшественици. Външни наблюдатели определят безмилостното му консолидиране на властта като опит да компенсира младостта си, ограничения политически опит и пълната липса на военна подготовка. Когато избухва пандемията от COVID-19, Ким Чен-ун затяга още повече вече строгия граничен контрол на страната, за да премахне всяко неразрешено трансгранично придвижване, и приема драконовски закони, които допълнително криминализират използването на всякакви неодобрени чуждестранни медии. Всичко това е част от усилията за "повторно пречистване" на социалистическата корейска култура в страната. Въпреки че пандемията вече е отминала, информационната среда е по-контролирана от всякога, а границите остават затворени.

В Северна Корея лоялността се оценява и документира още от детството. Поведението на човека в училище, участието му в политическите организации и неговият сонгбун — наследствена класификация на лоялността към режима, която разделя севернокорейците на три основни групи: "основна", "колебаеща се" и "враждебна" — определят приема му в университет, членството в партията и възможностите за кариерно израстване. Възрастните участват редовно в сесии за самокритика. В домовете портретите на представителите на семейство Ким трябва да висят безупречно чисти, на най-високото място върху най-видната стена, като над тях не бива да има нищо. Една жена, с която разговарях, си спомни как инспектори по жилищния фонд редовно посещавали дома ѝ с бели ръкавици, за да проверяват портретите за прах. Тя ги почиствала изключително старателно не защото почитала изобразените на тях мъже, а защото дори една прашинка можела да застраши семейството ѝ.

Дори ежеседмичните публични сесии за самокритика, по време на които всеки трябва да сподели публично свое политическо прегрешение и след това да разкритикува колега, често се превръщат в предварително координирано представление. Много представители на елита, избягали от страната, ми разказаха, че в деня преди сесията колегите се предупреждавали взаимно за това, което възнамерявали да критикуват на следващия ден. Предварителното предупреждение защитавало приятелствата, като същевременно позволявало на всички да изпълнят изискванията на ритуала за политическо "пречистване". Някой можел да признае, че през предходната седмица не е проявил достатъчно революционен плам, а след това яростно да порицае свой приятел за подобно провинение. Тънкостта била да се признават прегрешения, които са достатъчно укорими, за да изглеждат достоверни, но не и толкова сериозни, че да създадат големи неприятности на самия човек или на негов колега.

Друг бивш представител на елита описа публичния траур след смъртта на Ким Чен-ир през 2011 г. Тя изпитвала облекчение от смъртта на лидера, а не скръб, но знаела, че трябва да изглежда разплакана. Затова се опитала да извика най-тъжните си спомени — за смъртта на баба си и за братовчед, който бил насилствено върнат в Северна Корея след неуспешен опит за бягство — за да се разплаче. Когато сълзите така и не потекли, тя навела глава, започнала демонстративно да тресе рамене и избягвала зрителен контакт с хората около себе си в тълпата, която ридаела истерично. Тя вярвала, че мнозина около нея също разиграват същото представление.

Учените наричат това разминаване между публичните изявления и личните убеждения "фалшифициране на предпочитанията": хората публично представят погрешно истинските си убеждения, защото честността е опасна. В Пхенян фалшифицирането на личните убеждения е неизменна част от всекидневието. Представителите на елита непрекъснато внимават какво говорят и държат най-съкровените си мисли отделени от публичното си поведение. Някои все още вярват в системата или изпитват искрена национална гордост. Други негодуват срещу Ким, но същевременно ценят статуса, който режимът им осигурява. Вярата и цинизмът могат да съществуват в един и същи кабинет, дори в един и същи човек. Именно така един високопоставен дипломат може в един ден да изнася лекции пред британски държавни служители за това как Северна Корея е жертва на международната обстановка, а само няколко седмици по-късно да избяга от страната заедно с цялото си семейство.

Когато представители на елита напускат страната, бягството им напомня на останалите, които таят съмнения, че не са сами. Това е една от причините Пхенян да разглежда бягствата на видни личности като извънредни ситуации за сигурността. Когато Хо — управителят на ресторанта — и 12 служители напускат севернокорейски ресторант в Китай през 2016 г., държавата отзовава всички останали севернокорейски работници в Китай за разпити. В мемоарите си Тхе сравнява груповото бягство с камъни, падащи от крепостна стена: малките загуби в крайна сметка могат да доведат до рухването на цялата крепост.

Какво иска елитът

Никой не се отказва с лека ръка от високото си място в обществената йерархия на Северна Корея. Ким Чен-ун не е пренебрегнал управляващата прослойка. Правителството му е построило блестящи нови жилищни сгради в Пхенян за учени, партийни кадри и други привилегировани групи, а също така раздава чуждестранни автомобили, часовници, бижута, храна и апартаменти. Високото положение осигурява и нещо по-трудно измеримо — силно усещане за цел и обществена значимост. Дори един чиновник да е напълно лишен от реална власт, той има значение в севернокорейското общество. Хората ценят официалната му титла, проявяват уважение към семейството му и признават тежестта на социалните и политическите му връзки.

Перспективата да загубят този статус може да направи самата мисъл за бягство неприемлива дори за хора, които ненавиждат режима. По време на вечеря в оживен барбекю ресторант в Сеул, където клиентите похапваха цвърчащо месо и пиеха сомаек — смес от бира и соджу — бивш държавен служител, когото ще нарека господин Ким, си спомни случай, случил се на друго място. Тогава той помолил шумна компания студенти да говорят по-тихо. Младежите били десетилетия по-млади от него и почти не му обърнали внимание — "дори не оставиха чашите си". Един от студентите му казал да отиде да се храни на друго място. Докато си спомняше унижението, господин Ким свали очилата си и потърка очи. В Северна Корея, разказа ми той, ресторантът би притихнал в момента, в който влезе. Щял да върви с изправени рамене и високо вдигната глава, знаейки, че фамилията и служебното му положение имат тежест. В Южна Корея, където работел в склад, той бил "просто един обикновен севернокорейски дезертьор със съмнителен акцент".

Опитът на господин Ким със загубата на статус и усещането за значимост след бягството помага да разберем защо съчетанието от привилегии и принуда, използвано от режима, продължава да действа. Представителите на елита знаят, че имат много какво да рискуват и загубят. Затова за повечето недоволни от тях най-разумният избор е да останат в системата, да демонстрират лоялност до края на живота си и да извлекат всички възможни предимства от положението, което все още заемат.

Тази сделка обаче има срок на годност. След пенсионирането си висшите офицери и партийни кадри не получават пенсии. Правителството си връща предоставените от държавата автомобили, жилища и домакински уреди. След десетилетия служба на държавата пенсионираните генерали и високопоставени партийни служители често са принудени да работят като пазачи или пазарни търговци. По-младите представители на елита наблюдават всичко това и се стараят да натрупат колкото е възможно повече пари, защото знаят, че държавата, която изисква целия им живот, няма да се погрижи за тях в старостта им.

По-младите представители на елита и тези на средна възраст са и все по-малко склонни да приемат кариерния път и жертвите, които държавата традиционно представя като почетни. Много от интервюираните ми разказаха, че родителите от елита вече не искат синовете им да прекарат повече от десетилетие в задължителна военна служба или да изградят цялата си кариера в рамките на партията. Те предпочитат бизнеса, техническите професии, обучението в чужбина и натрупването на лично богатство. Искат достъп до външния свят и биха приветствали по-голяма икономическа либерализация в страната, дори да не очакват пълноценна демокрация или обединение на полуострова в близко бъдеще. Преди всичко искат децата им да имат живот с по-малко ограничения от тези, с които самите те са принудени да се съобразяват.

Парите промениха стария обществен ред в това, което Ким Чен-ун нарича "социалистически рай". По време на едно интервю дезертьор ми каза, че знае кой ще наследи Ким Чен-ун като четвърти владетел на Северна Корея. Очаквах да назове дъщерята или сестрата на Ким Чен-ун. "Парите", отговори той. Казваше го шеговито, но само отчасти. Извади телефона си и прочете библейското предупреждение, че никой не може да служи на двама господари — на Бога и на парите. В неговата аналогия Ким заемаше мястото на Бога. Севернокорейците се надпреварват за храна, по-добро образование и влияние и търсят начини да печелят пари извън разрешените от държавата дейности, като плащат подкупи и използват черните пазари. Все по-често по-младите представители на елита оценяват добрия брак, работата и бъдещата кариера според възможностите, които те осигуряват за достъп до пари и полезни бизнес контакти. Титлата продължава да бъде полезна, често защото може да бъде превърната в доход. Разпадането на държавната система за разпределение на стоки и опустошителните години на глад през 90-те години на миналия век доведоха до стихийното навлизане на пазарните отношения в страната и до развитието на регулирани от държавата пазари, някои от които са толкова големи, че на тях работят над 10 000 търговци. Днес в тази формално социалистическа държава, която официално осъжда капитализма, пазарите и необходимостта от печелене на реални пари определят ежедневието на хората.

Тази промяна личи и в обикновените житейски решения. Един бивш бизнесмен носел в портфейла си банкнота от два долара като талисман за късмет, който да му привлича благополучие и богатство. Други интервюирани си спомняха времето, когато семействата, търсещи съпрузи за дъщерите си, предпочитали синове на партийни кадри. Днес мъж с достъп до чуждестранна валута или доходоносен бизнес може да се окаже много по-желан кандидат. Политическият ранг все още отваря врати, но парите могат да ги държат отворени.

Ким се е приспособил към част от тези икономически промени: някога забранените пазари вече се регулират и облагат с данъци от държавата. Макар чуждестранните медии и интернетът да остават строго забранени, държавата позволява на севернокорейците да използват силно контролиран вътрешен интернет и смартфони с местен софтуер и приложения. Тя предоставя апартаменти на избрани семейства и разрешава на държавните служители да забогатяват чрез бизнес начинания, при условие че продължават да изпълняват задълженията си безупречно и да внасят задължителните "фондове за лоялност" в държавната хазна.

Това, което Ким не може да предложи, е надеждна и трайна сигурност. Всичко продължава да зависи от нуждите и прищевките на лидера. Един държавен служител, който спазва закона, все пак може да бъде наказан, ако влезе в конфликт с по-влиятелно семейство, а успешен партиен кадър може да бъде пометен, защото неговият покровител е бил отстранен по време на чистка.

Сами, но заедно

Нарастващото недоволство сред елита не означава, че предстои бунт. Недоволният представител на елита има пет възможности: да запази мълчание и да поддържа статуквото; да избяга от страната; да изгради паралелни мрежи от финансово влияние и контакти; да протестира; или да настоява за постепенни реформи. Последните три възможности са изключително опасни в Северна Корея. Режимът ще потуши всяко несъгласие, опит за реформи и всяка мрежа, която се стреми да функционира или дори само изглежда, че функционира извън контрола на държавата. Така за повечето хора изборът се свежда до това или да отнесат недоволството си в гроба, или да съберат смелост и решителност да избягат.

Повечето избират да останат. Чрез налагането на колективна вина и колективни наказания севернокорейската държава десетилетия наред подкопава отношенията, чрез които личният гняв би могъл да се превърне в колективно действие. Системата за наблюдение насърчава колегите, съседите и дори роднините да следят и да докладват един за друг. Неодобрените сдружения и дори спонтанните спортни срещи в училищата, които събират повече от няколко души, са забранени, освен ако не са получили специално разрешение. Държавата също така строго контролира информацията за чистките и протестните действия, за да предотврати разпространението на недоволство. В някои гранични градове, като Синуиджу, партията наскоро е забранила всякакви неодобрени събирания на трима или повече души.

Когато обсъждах с Лий Чол-ън пречките пред колективните действия, той описа апарата за сигурност на държавата като паяжина от агенти по сигурността, служби за наблюдение, военни командвания и партийни структури. Лий е бивш високопоставен служител в Министерството на държавната сигурност, който през 2016 г. избягал в Южна Корея, преплувайки шест километра. Според него човек трябва да е "напълно луд", за да се изправи срещу подобна система. Друг бивш държавен служител обобщи социалното познание, породено от тази мрежа, по следния начин: "Ние [представителите на елита] знаем всичко, но просто не го изразяваме". Представителите на елита могат да разпознават пропагандата, корупцията и скритото недоволство около себе си, но не знаят на кого могат да се доверят напълно и да споделят мислите си.

Режимът разполага и с други източници на устойчивост. Търговията с Китай, продажбите на оръжие, кражбите чрез кибератаки от чуждестранни банки и компании, както и изпращането на севернокорейски работници в чужбина помагат за финансирането на дейността му. Сред финансираните структури са ядрената оръжейна програма, службите за сигурност, националната мрежа от политически затворнически лагери и луксозните привилегии, необходими за поддържането на лоялността на елита. Режимът е оцелял след глад, международни санкции и смени на лидерите. Недоволството се натрупва от години, без никога да се е превърнало в устойчива и организирана опозиция.

Това помага да се обясни и още едно изненадващо заключение от интервютата и проучванията ми. Много представители на елита разбират, че официалната версия за действителността е невярна. Те знаят, че колегите им се оплакват насаме, търсят възможности за подкупи, гледат чуждестранни медии и измислят безопасни начини децата им да останат и да работят в чужбина. Това, което не могат да установят без риск, е кой би ги последвал и застанал до тях, ако се опитат да протестират и да настояват за реформи. Първите, които предприемат действия, са най-уязвими към репресии от страна на държавата, докато всички останали могат да отрекат, че споделят същите възгледи. Политическата система на Северна Корея зависи от разпокъсването на обществото и от това хората, които се съмняват в режима, да се чувстват изолирани един от друг. Режимът разбира, че най-реалистичната организирана заплаха за властта му би дошла от самия Пхенян и от хората, които управляват държавата, а не от обикновените граждани. Предизвикателството или бунтът е по-вероятно да започне сред вътрешните кръгове на елита, отколкото като масово въстание отдолу. Засега обаче представителите на елита нямат доверие един на друг и им липсва общата визия, необходима, за да се противопоставят на режима.

Бягството е единствената възможност, която отделният човек може да избере, без първо да изгражда коалиция. Представителите на елита, които напускат страната, отнасят със себе си ценен опит и показват на своите колеги, че бягството е възможно. Китай обаче продължава насилствено да връща в Северна Корея хората, които преминават границата му. Държавните служители, изпратени в чужбина и желаещи да избягат, трябва умело да се измъкнат от служителите на севернокорейските служби за сигурност, разположени редом с тях, и да приемат факта, че близките им у дома със сигурност ще бъдат наказани.

През август 2025 г. севернокорейски преводач, пътуващ с делегация от Академията за социални науки в Пхенян, влязъл в посолството на Южна Корея в Улан Батор, Монголия, и поискал политическо убежище. Година по-късно молбата му все още не е решена и преводачът продължава да се намира в неопределено положение в посолството. Монголия, която поддържа дипломатически отношения с Пхенян, не бърза да съдейства. Северна Корея възразява, а Сеул, който понастоящем е управляван от левоцентристка администрация, стремяща се към по-топли отношения със Севера, дори не потвърждава, че подобен случай съществува. За държавните служители, които обмислят бягство, поуката е категорична: дори достигането до посолството на държава, смятана за демократична, може да не ги избави от тиранията в родината им.

Няколко представители на севернокорейския елит, с които разговарях, са достигнали до Съединените щати и са подали молби за убежище. Процедурите по тях се проточват с години или молбите им са отхвърлени; един от кандидатите чака повече от девет години. Те преминават през поредица от изслушвания и проверки на миналото си, без случаите им да получат решение. Разбира се, бивш севернокорейски държавен служител може да представлява риск от гледна точка на контраразузнаването. Но като ги държат в това неопределено положение, Съединените щати изпращат на останалите посланието, че може и да са готови да използват ценната информация, с която тези хора разполагат, но въпреки това не им предлагат бъдеще. Непредвидимостта на американската политика за предоставяне на убежище не е причина за продължителното оцеляване на режима на семейство Ким, но нежеланието на Вашингтон да приеме тези дезертьори може да внуши на колебаещите се представители на елита в Пхенян, че може би е по-безопасно просто да останат там.

Последните дни на Ким

Ким Чен-ун може да продължи да управлява недоволството сред елита, като непрекъснато преназначава, отстранява, възнаграждава и наблюдава именно хората, които ежедневно поддържат функционирането на режима му. Този подход обаче осигурява само временно облекчение на всеобхватната и неразрешима криза, породена от тоталитарното му управление. За да спечели доверието на елита, той би трябвало да прекрати чистките и екзекуциите, да сложи край на колективното наказание на семействата за провиненията на отделни техни членове, да затвори политическите затворнически лагери, да разреши по-свободното разпространение на информация и да позволи самостоятелна стопанска дейност без опасност от непредвидими забрани и конфискации. Всяка подобна отстъпка обаче би намалила страха и изолацията сред представителите на елита. А това, в ущърб на Ким, само би ги насърчило да се обърнат срещу него.

Вероятно той няма да отслаби хватката си върху най-влиятелните среди. Но по този начин ще отслаби собствения си режим. Цената на прикриването на истинските убеждения и демонстративната лоялност ще продължи да нараства сред най-висшите ешелони на държавния апарат. Това ще стане особено опасно при борба за наследяване на властта или при тежък икономически шок. В нормални времена всеки държавен служител може да продължи да приема, че всички негови колеги ще се стремят да запазят статуквото. Но една криза — например военен преврат, ново мощно изригване на вулкана Пектусан или икономически срив — може бързо да промени тези нагласи.

В момент на сътресения и несигурност разочарованите държавни служители може да стигнат до извода, че сляпото подчинение вече няма да защити нито техните позиции, нито семействата им. Служители, които днес изглеждат лоялни, могат внезапно да откажат съдействие на разтърсения режим, да се включат в борба за власт или масово да избягат от страната. Ако достатъчно голям брой хора, които поддържат функционирането на режима, стигнат до подобни заключения, Ким ще установи, че хората, на които разчита да изпълняват заповедите му, поставят собственото си оцеляване над оцеляването на неговия режим. И той може да загуби контрола над страната.

Интервютата ми с бивши представители на севернокорейския елит не сочат, че сривът на режима непосредствено предстои. Те обаче разкриват една по-дълбока и тревожна уязвимост за семейство Ким: лоялността на елита, която е от решаващо значение за оцеляването на режима, все повече се превръща в показност, става все по-малко искрена и се ръководи от стремежа към лично оцеляване, а не от дълбока идеологическа убеденост. Привичният отговор на режима чрез крайни наказания и масови чистки вероятно ще подтикне още представители на елита да избягат, а може би, което е още по-показателно, и да предприемат безпрецедентни форми на колективни действия. Последните дни на Ким ще настъпят, когато достатъчно голяма част от севернокорейския елит стигне до извода, че запазването на лоялността вече не е най-безопасният и разумен избор".

* Оригиналното заглавие на статията е "Вътрешните врагове на Северна Корея" (North Korea"s Enemies Within)

Източник: news.bg


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 2 от 10 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА