Докато беше британски премиер, Маргарет Тачър непрестанно повтаряше, че като правило демокрациите винаги печелят войните, когато са нападнати от диктатури.
Днес това обобщение е особено актуално.
Дежавю от 2021 година
От известно време Владимир Путин прави онова, което правеше и през 2021 година: заплашва Европа. Да му бъдат върнати всички източни държави до Берлин, инак - "последствия", "реалности", "цена".
Последния път, когато Путин говореше такива неща, беше месец-два преди неговата армия да нахлуе в Украйна - след категоричните негови заявления, че няма да нахлува. В Китай тази седмица той отново бе категоричен, че няма да нахлува в Европа. Ако се съди по опита от 2021-2022 година, може вече да готви такова нахлуване.
За диктаторите знаем, че изглеждат всемогъщи и вечни - до момента, в който биват свалени от власт. Те обаче до последния момент се перчат пред демократичните страни, тъй като през цялото време са убедени, че ако се стигне до война, диктаторските държави ще се окажат по-силни от демократичните. Това обаче от много време насам просто не е вярно.
Примерът на Индия, Израел, Великобритания
Диктаторска Спарта побеждава демократична и артистична, философска, музикална и литературна Атина в Пелопонеските войни. После обаче се оказва победена и доста бързо изчезва от картата на големите гръцки сили - завинаги. Не остава да съществува дори само чрез своите мислители, писатели и художници, тъй като няма такива. Всички са атиняни, тях помним и почитаме.
След отделянето си от Британската империя, Пакистан периодично тръгва на война срещу Индия. Пакистан по правило е военна диктатура - новата Спарта. Индия е най-голямата демокрация в света. Пакистанците всеки път правят грешката на спартанците - смятат индийците за слаби, тъй като животът в демокрация е хаотичен и шумен. Да, обаче всеки път индийските, макар и "хаотични", успяват да се защитят.
След 1948 година всички арабски съседи на Израел също периодично го нападат с армиите си, заедно или поотделно. Израел, определян като единствената демократична страна в региона, винаги печели. Великобритания пък още през 1982 година доказа правотата на гореспоменатото съждение на Тачър, когато победи военната хунта на Аржентина, която веднага след това бе свалена от власт.
Гражданите на демокрациите пазят своите държави
Още малко история. По време на Втората световна война британците са най-мобилизираното общество от всички, участвали във войната. Те са много по-мобилизирани от тоталитарните Германия и СССР, както и от авторитарната Япония. На практика цялото пълнолетно население е въвлечено във военното усилие. Почти всички мъже са в някаква униформа, а повечето от тях са на фронт, разтеглен от Франция и Италия, през Северна Африка, Близкия и Средния изток - та чак до Бирма и Сингапур в Далечния изток.
Преимуществата на демократичните страни и причините за тяхното надмощие над диктатурите са поне две:
Първо: при тях гражданите се самоуправляват. Държавата - това са те. И те си я пазят, когато се налага, с хъс, неприсъщ на подобните на роби войници на диктаторите.
Второ: Когато гражданите се самоуправляват, те са много по-организирани от диктатурите. Не чакат заповеди от държавния апарат, а когато ги получат, ги изпълняват съвестно. Но и те самите се самоорганизират в степен, съвършено недостъпна за робите на диктаторите. Справка е днешна Украйна. Самите украински граждани осуетиха превземането на Киев в първите дни на войната, когато засипваха нахлуващите руски подразделения с коктейли "Молотов".
Ако Путин нападне Европа...
Организиралите се самоуправляващи се граждани са освен това много по-креативни от робите на диктаторите. Затова днешната украинска армия е светлинни години напред от руската по техника и технологии. Да не напомням историческия факт, че по време на Втората световна война англичаните и американците, а не германците, японците или руснаците, произведоха атомната бомба.
Колкото и малки да бяха ресурсите на Украйна през 2022 година, колкото корумпирана да беше тя, колкото и дефекти да имаше - беше демократична. Затова вече пет години не се дава на руснаците, чиито ресурси на пръв поглед надхвърлят украинските в пъти.
А след като дори дефектната украинска демокрация спря руските танкове, какво да говорим за големите и вкоренени европейски демокрации? Ако Путин нападне Европа, чака го съдбата на аржентинските генерали от 1982 година.
Този текст изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Източник: www.dw.com
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА