Хайде да се мерим с песни

Сякаш безкрайните консултации за създаване на едно все по-неясно правителство отпушиха въображението както на анализатори, така и на политици. В цялата мешавица от тези, антитези, програми, плаващи мнозинства и „удивлението” от появата на г-ца Анна Баракова (с малко усилие, ако преровим всички, без изключение, парламентарни групи, с лекота ще намерим по-фрапантни примери от новата депутатка от Пловдив), изведнъж вчера започна едно замеряне с песни, неясно за кого предназначени.

Да припомним – след като Радан Кънев пусна в своя профил във фейсбук песента на AC/DC Stiff Upper Lip, изведнъж от страна на ГЕРБ последва канонада. Самият Бойко Борисов, вместо да пусне песен в която се разказва за някой сам като куче или куковица, публикува песента Ticking Bomb на Aloe Blacc (не особено известен цветнокож американски певец), която се превежда като „Цъкаща бомба”. Песни пуснаха и Румяна Бъчварова и Томислав Дончев – съответно Burn it to the ground (Изгори го до основи) на Nickelback и песента от филма „О, братко, къде си” - Go to sleep little baby.

Внимателното им слушане не води до никакво прозрение средностатическия български избирател, тъй като той не знае английски. Е, телевизиите бързо реагираха и пуснаха парчетата със субтитри, за да може да се проследи епичния диалог между Реформаторите и ГЕРБ. Ако влезем в цялата метафорика на песните обаче, рискуваме да се оплетем в смисли. Наистина ли на Радан Кънев горната устна не трепва? А мисли ли Бойко Борисов, че "Целият свят седи върху цъкаща бомба, която е на път да експлодира и слънцето може повече да не изгрее." А ако тази бомба е КТБ? Или бюджетът? И, изобщо, наистина ли мислите, че в офиса на ГЕРБ си пускат тези парчета, докато обмислят как да направят „правителство на малцинството”?

Докато партиите се правят на велики и незаменими, на всички ни се внушава, че България наистина седи върху цъкаща бомба и е само въпрос на време тя да гръмне. Примери?

Ето – няма да има пари за социални надбавки, скъпият ток ще докара до просешка тояга всички ни, няма да има пари и за заплати на полицията (това вече си е заплашително), от всеки българин ще вземат по 2000 лв. за КТБ, няма да има правителство, ще има правителство...

Какво толкова ще стане, ако няма правителство? Какво толкова ще стане, ако има правителство? На повечето хора взе да им става все едно. Затова и ще поздравим политиците с парчето „Все едно”, което приключва с думите „Все едно! Ти си тъй далече от моя живот! Все едно, че те няма вече в моя живот!”

И политиците, които познаваме основно от екрана, трябва да внимават, защото може наистина да изчезнат от живота на българите. Или поне от мислите им.

Особено, ако се използва добре познатата вече преференция или пък, дай боже, се въведе мажоритарна избирателна система.