Един странно развеселен като за 7 сутринта писател си направил рекламен трик, че бил нападнат и пребит. Ние сме се били вързали, ерго рекламата е била успешна, постигнала е целта си.
А всяка реклама, както знаем, е насочена към определен таргет.
Според мен на този писател не му е важна като бъдещ читател майка ми, например. Нея заради чанта с 40 лева я смазаха от бой пред входа на блока, в който живеем. Едва ли ще й допадне начинът му да се рекламира, въпреки че е широко скроена жена. В таргета не попада и брат ми – веднъж го нападнаха пет-шест роми за да му вземат телефона, втория път двама го чакаха да слезе от колата пред нас. Слезнах аз, с една тояга. Избягаха. В моя квартал имаме тояги до вратите и слизаме почти през вечер да си пазим имуществото от циганите. Мен ме нападнаха последен от семейството, на същите стълби. Ние не сме ти таргет, писателю! Пробвай ни с някой друг рекламен трик. Ако не ти достигат идеи за трикове – звънни на икономическия министър.
Няма да ти купим книгата. На последния етаж в нашия блок живееше приятел, полицай, високо стоящ в кариерата. Всяка вечер се засичахме, защото слизахме да препаркираме коли и да посрещаме съпруги и деца. Защото за съпругите и децата е забранено да се движат сами в нашия квартал след като се стъмни, писателю. Защото ги нападат. Свалят им обиците направо от ушите, а те с подгизнали от кръв дрехи търсят помощ и телефон, за да звъннат на линейка. Това не е реклама, писателю. Те не са писатели, нищо не рекламират. Наистина ги нападат.
Полицаят се премести, аз още живея тук.
Преди години имаше бунтове при нас, писателю. Хиляди цигани с кирки и брадви крещяха „Смърт на българите“, и прииждаха на орди от виетнамските общежития. Бил ли си във Виетнамските общежития, писателю? Самите цигани не искат да ходят там, от Факултета ги заобикалят тези Виетнамски общежития. Та прииждат тези орди и аз отново съм долу с тоягата. Пазим колите на семействата и съседите с един друг полицай, въоръжен. Само той посмя да слезе от съседния блок, да пазим заедно имуществото си. Не го опазихме – на другия ден колата на съпругата ми беше със забита тухла в задния прозорец.“Смърт на българите“, с кирки и брадви. Наистина, писателю. Не беше реклама.
Спалнята ми гледа към Виетнамските общежития, писателю, но балкона на хола гледа към Витоша. Все едно не си в Красна поляна. Красиво е, зарежда те. Стоя редовно на този балкон - и преди закратко да стана пушач, и след това. Преди няколко години, така както си стоях и се наслаждавах на следобедното слънце, към съседката от шестия етаж кротко се приближиха три циганета. Трима, точно като във твойта реклама. Едното я удари със всичка сила в носа, а другите две свалиха украшението от врата й, и обеците от ушите й заедно с месото. Не побягнаха бързо, писателю. Просто в нашия квартал никой не смее да ги подгони. Мисля че тя също едва ли ще си купи книгата ти и едва ли ще разбере веселбата около твоя рекламен трик.
Сещам се за още известна част от аудиторията, която няма да ти разбере рекламния трик, писателю. Просто ти пишеш и рекламираш, а аз пиша и се занимавам с реклама, та имам известни предположения. Мисля че в плевенските и врачанските села няма да ти разберат рекламата. Мисля че жандармеристите, които незнайно защо прекараха лятото си там, също едва ли ще ти поискат автограф. Мисля че и семействата им, които са ги чакали да се приберат скапани от няколкодневно дежурство в ромската махала на селото Х, също няма да разберат рекламната ти стратегия.
Преди време гледах един филм на Елена Чопакова за инвалид, който беше пребит и ограбен и му бяха взели скътаните пари за насрочена животоспасяваща операция. За разлика от теб, той не се смееше по телевизията, писателю. Разплака се. Попита оператора дали има откъде да намери пистолет, за да сложи край на живота си. Без парите, ограбени след побоя, краят така и така щеше да дойде, но много по-дълго и мъчително. Него не го бяха били много, но според мен не беше трик. А и според мен, по време на снимките беше трезвен. Мисля че и това е един загубен потенциален читател за теб.
Но пък и кой съм аз да те критикувам? Ти си велик писател, а аз обикновен блогър. Ти можеш да си позволиш да му отпуснеш края още от рано сутринта, а аз трябва да стоя трезвен цял ден, защото ми се налага да работя.
Пък и мен наистина ме нападнаха. Не беше трик.
А и от реклама нямам нужда, нито пък продавам книжки.
Голяма работа си ти, писателю. Но не си голям човек.
Четете ни и в Google News
