Роми, гейове и инвалиди дискриминари в България

Три са основните уязвими групи, за които има реална опасност от социална маргинализация или вече са обект на такава чрез системна обществена стигматизация и дискриминация - етническите малцинства, хората с увреждания и хората, принадлежащи към ЛГБТ общността. 

Това сочи доклад на Института за модерна политика, който е изпратен до българските и европейските институции. Годишният доклад е озаглавен  „Уязвими групи и дискриминация през 2014 г.“ Това е първият годишен доклад по тази проблематика, който ИМП изготвя в рамките на своята Програма „Граждански права и защита от дискриминация“. Занапред, ИМП ще оповестява такъв доклад ежегодно на 10 декември - Международен ден на правата на човека.

Формулирани са и конкретни препоръки към държавните институции.

Традиционен рефлекс на обществото е да изтласква в периферията на публичния дебат онези групи от граждани, които или нямат авторитетен и автентичен глас в своя защита, или не разполагат с механизми за ефективна защита от изключване, или се намират в ситуация на хронично изключване от страна на общество и държава. От гледище на уязвимите групи, които ще бъдат разгледани в този доклад, можем да говорим за своеобразна съвкупност на гореописаните фактори.

По отношение на етническите малцинства:

ИМП акцентира, че не само държавата и неправителствения сектор, но и етническите малцинства също трябва да бъдат проактивни и да поемат своите отговорности в решаването на сложния казус с тяхното включване в обществото.
В същото време тази необходимост от отговорност на етническите малцинства към самите тях не бива да се превръща в оръжие за крайните националисти и ксенофоби. Усещането, че битовата престъпност е изцяло доминирана от представители на етническите малцинства е измамно и се насажда в обществото именно от подобни политически среди. Те експлоатират темата с битовата престъпност по един изначално погрешен начин като предпоставят, че начинът за решаването на тази най-видима за обществото престъпност се решава през ограничаване на правата на етническите малцинства. Ограничаването на правата на един етнос никога не би могло да реши проблемите в обществото. Това представлява търсене на удобна мишена, на хроничен виновник за всички беди на обществото. Решаването на проблемите с битовата престъпност може да се осъществи само чрез активното участие на правоохранителните и правораздавателните органи в страната, а не чрез ограничаване на правата на отделен етнос. Както ИМП неведнъж е констатирал, бюджетите на МВР са несъразмерно големи за България и би следвало да са достатъчни за решаване на проблемите с битовата престъпност.  Освен това България е на 8-мо място в света по брой полицаи на глава от населението. Може да се говори за възможност от сгъстяване на полицейската мрежа с използване на наличните ресурси с цел превенция на битовата престъпност. Подобна мярка би имала ефект, за разлика от становищата на крайните националисти и ксенофоби, че битовата престъпност се премахва през ограничения за етническите малцинства.

ИМП оценява като особено тревожно, от гледище на състоянието на гражданските права в България, включването на представители на тази открито националистическа и ксенофобска формация във властта като Патриотичния фронт. Припомняме, че в рамките на 42-то НС управляващата коалиция на БСП и ДПС беше широко обвинявана за подкрепа за правителството от страна на националистите от „Атака“, въпреки че те не участваха със свои представители във властта и гласуваха против правителството, против бюджета и против редица ключови закони предлагани от тогавашното правителствено мнозинство. Единственото, което правеха депутатите от „Атака“, беше да изпълняват конституционните си задължения и да присъстват в пленарна зала, с което осигуряваха кворум за работата на Народното събрание, тъй като депутатите на управляващата в момента ГЕРБ бойкотираха пленарните заседания. След предсрочните парламентарни избори през октовмри ситуацията е коренно различна. „Патриотичният фронт“ стана част от правителственото мнозинство с подписано споразумение за подкрепа на управляващите и с постигнати в последствие доворки за участие във властта на ниво заместник-министри, които бяха публично оповестени. Представители на „Патриотичния фронт“ са избрани от мнозинството в Народното събрание в ръководството на парламентарни комисии. Те гласуват в подкрепа на правителството и на негови ключови решения.

В доклада е отделено място и на проблема с незаконните постройки на представители на ромската общност. Подчертава се, че недопустимо системното изкривяване на правовия ред с оглед облагодетелстване на група от хора, които използват основните си права като щит срещу релевантното законодателство. Законът трябва да бъде прилаган равноотдалечено от всички субекти в обществените отношения и да не се допуска неравно третиране. Докладът отчита сериозността на ситуацията свързана с множеството незаконни постройки и разбира желанието на общинските и държавни органи да реализират нормите на закона. В същото време изрично се подчертава, че в съответствие с  правозащитните стандарти, установени от практиката на Съда в Страсбург, при колизия между правото на живот и нормите на териториално-селищното устройство, предимство следва да се отдава на хуманитарния аспект, а именно, че хора, включително възрастни и деца, ще бъдат оставени без покрив над главата в случай на евикция. България вече беше осъдена от Съда в Страсбург по делото „Йорданова и други срещу България“ по повод евикцията на роми без да се отчитат хуманитарните им нужди.

Докладът се спира и на изявлението на здравния министър Москов относно спешната помощ в ромските махали. Подчертава се, че фразеологията, използвана от здравния министър, има откровено фашизоиден характер – представителите на една етническа група се дехуманизират, наричат се „скотове“, „популация“, което влиза в противоречие с конституционната защита на човешкото достойноство. Изказването, а още повече реализацията на изреченото намерение, съставлява нарушение на основни права като правото на живот и забраната за дискриминация, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Заканата за лишаване от здравни грижи е в пряко нарушение на редица международни конвенции, както и на чл. 52 от конституцията на България. Наред с това, ИМП подчертава, че обявеното желанието на министъра да обуслови правото на достъп до спешна медицинска помощ от имагинерни договорки с „лидери на мнение“ крие сериозни рискове. Предвид характеристиките на някои от публично известните „лидери на мнение“, които са част от криминалния контингент, се създава опасността и от допълнително закрепостяване на ромското население, което се поставя в нова и още по-тежка зависимост от подобни „лидери“.

По отношение на хората с увреждания:

Оценката на ИМП за правата на хората с увреждания през 2014 г. е, че тази правозащитна сфера е попаднала в ситуация на обществено безвремие. Хората с увреждания са уязвимата група, за която е най-лесно да попадне извън прожекторите на обществено внимание.  В доклада се подчертава, че хората с увреждания у нас продължават да се намират в състояние на хронична бедност. По данни на Евростат хората с увреждания в България са сред тези с най-висок процент безработица в цяла Европа.Особено притеснителни са данните, че сред всички хора с увреждания в Европа именно българите с увреждания са изложени на най-висок риск от социално изключване или бедност– цели 63,7%.

За поредна година това, което може да се констатира за хората с увреждания в страната, е тоталното изключване от обществените отношения, цялостна и всеобхватна изолация и възпрепятстване от участие и включване в обществените процеси. Изтъква се, че 2014 г. бе поредната, в която не се осъществиха никакви промени в сферата на уврежданията, а такива са крайно належащи в няколко посоки.  На първо място, за хората с увреждания няма ефективно работеща форма на гарантирана лична помощ.
Хората с увреждания продължават да бъдат изключени от обществените отношения основно поради физическата невъзможност за участие поради бариерите в средата. Градска среда, публични сгради, администрация, заведения, кина, театри и галерии остават преобладаващо недостъпни или с изградена достъпност в рамките на формално покриване на занижени критерии, с цел „измиване на ръце“. Самата тема за достъпната среда за хора с увреждания се превръща в безинтересна за медиите в страната. Този извод следва от медийното изследване на Института за модерна политика „Темите табу в българските онлайн медии – 2014“, където темата за достъпната среда за хора с увреждания се класира в топ 10 на най-табуизираните теми в страната.

Силно лимитирани са възможностите хората с увреждания да разполагат с модерна и качествена техническа помощ. Отпусканите от държавата средства за закупуване на акумулаторна инвалидна количка са крайно недостатъчни, за да се създаде възможност хората с увреждания да употребяват качествени технически помощни средства . Същото важи за рингови колички, канадки, бастуни и други.
Докладът се спира и на проблема с нереформираната система за оценка на уврежданията(ТЕЛК). Наредбата за медицинската експертиза почива върху инструмент за оценка на увреждането, чиито корени могат да се проследят до началото на 80-те години на миналия век. Освен това институтът на оценката от ТЕЛК е изложен на силен корупционен натиск , а това води до неимоверно нарастване на броя на притежателите на ТЕЛК решение, което им гарантира достъп до пенсия, макар голяма част от тях реално да не са с увреждания.
 

По отношение на ЛГТБ хората:

Относно състоянието на правата на ЛГБТ (лесбийки, гейове, би и трансполови) в доклада се изтъква, че тази общност е поставена в условията на устойчива стигматизация, социално изключване и обществен негативизъм. На ЛГБТ хората не са признати основни права, които биват разпознати от редица развити демокрации. Гласовете на защитниците на правата на ЛГБТ са силно отслабени или несъществуващи, докато противниците на тази група се радват на обилно медийно внимание, макар да представляват изключително тесен сегмент от крайни хомофоби и ксенофоби, които нямат широка обществена подкрепа. Подчертава се, че сред хората с различна сексуална ориетнация има малцина лидери на обществено мнение, които са способни добре да артикулират тезите относно правата на тази група хора.
В доклада е отделено специално внимание на престъпленията от омраза, които са извършени през 2014 г.

Препоръки към държавните институции:

На базата на представените данни, факти и оценки, ИМП отправя редица препоръки към държавните институции

Общи  препоръки
1. Да се потърсят възможности за програмно финансиране от бюджета на правозащитни проекти, които да гарантират устойчивост на НПО-сектора, анализиращ правозащитните проблеми.
2. Народното събрание при обсъждане на годишните доклади на омбудсмана и Комисията за защита от дискриминация да направи цялостна оценка на тяхната дейност, като привлече в обсъжданията и широк кръг граждански организации.

Във връзка с правата на етническите малцинства:
1. Извършване на системен държавен анализ на престъпленията от омраза срещу етническите малцинства, създаване на условия за публичност за проблемите на тази общност.
2. Изграждане на диалог между неправителствения и правителствения сектор с цел създаване на механизъм за дегетоизация на етническите малцинства, разработване на форми за включването им в обществото, както и работа в посока на излизането от състоянието на хронична бедност на голяма част от тях.
3. Борба с битовата престъпност, която да не се обвързва с етническия произход извършителите или потърпевшите от подобни престъпления.
4. Изкореняване на държавно толерираната сегрегация на етническите малцинства.
5. Полагане на усилия за създаване на ефективни и устойчиви модели за включване в обществото на базата на анализ на най-добрите международни практики.

Във връзка с правата на хората с увреждания:
1. Създаване на нови и подобряване на наличните механизми за борба с бедността при хората с увреждания.
2. Цялостно преразглеждане на медицинската оценка на увреждането;
3. Създаване на стратегия, подплатена с финансови инструменти гарантирани от държавата и фондовете на ЕС, за поетапно изграждане на достъпна обществена среда за хора с увреждани, която да бъде оценявана от организации на хората с увреждания, така че да се гарантира реалната използваемост на изградения достъп.
4. Изграждане на по-гъвкав механизъм за отпускане на технически помощни редства, който да е съобразен с нуждите на хората с увреждания. Въвеждане на принцип за връщане на вече непотребните технически помощни средства, тяхното цялостно ремонтиране и предоставяне обратно в обръщение на други хора с увреждания, които биха имали нужда от техническо помощно средство.
5. Създаване на механизъм за лична помощ на хората с увреждания.

Във връзка с правата на ЛГБТ хората:
Извършване на системен анализ на държавно ниво на престъпленията от омраза срещу ЛГБТ хората, създаване на условия за публичност за проблемите на тази общност.
1. Публично и методично оповестяване и критичност на отговорните институции във връзка с престъпленията срещу ЛГБТ хората.
2. Повишаване на цялостната ангажираност на отговорните институции и политици с ЛГБТ темата.
3. Извършване на първи стъпки, насочени към обществена дискусия във връзка със съвместното съжителство, възможност за сключване на брак и осиновяването на деца от страна на ЛГБТ двойки.
4. Засилен мониторинг и по-добро документиране на престъпленията от омраза срещу ЛГБТ хората.
5. Създаване на кампании в училищата срещу дискриминацията на ЛГБТ хора с цел ранна превенция на омразата към тази общност.