Култура по време на криза 2014

Трима министри на културата се смениха и през тази година, поне двама от тях се зарекоха да се борят 1% от брутния вътрешен продукт да влезе в ресора, но обещанията не превърнаха културната продукция в нещо повече от равен фон, на който да се откроят върховете шедьоври – навярно през някоя следваща година... Първият – Петър Стоянович от правителството „Орешарски“, освен с екстравагантното си пътуване до Русия с кола „за пестене на време и средства“, остана запомнен и с необоснованото вдигане на субсидиите за продаден билет в театъра. Увеличението при повечето драматични и куклени театри бе с левче за билетче, за Операта – с 2, а за Народния – с цели 7.

Което в началото на мандата на приемника му Мартин Иванов от служебния кабинет доведе буквално до инфаркт театралните директори как ще започнат новия сезон наесен, тъй като парите се оказаха изчерпани още през лятото. Заместникът му, режисьорът Боил Банов, предупреди, че може да се наложи броят на предстоящите премиери да се съкрати.

„Още през април, когато тук се извърши едно недалновидно вдигане на стандартите на сценичните изкуства, бях от онези, които ясно изразиха позиция, че ще се стигне до подобна ситуация, тъй като увеличението на субсидията за продаден билет не беше подплатено с нищо реално в бюджета. Тя беше увеличена, което бе чудесна новина за хората, работещи в бранша, и за обществото; проблемът обаче беше, че е увеличена, без да има абсолютно никаква реална подплата отдолу. Тоест, извърши се един популистки акт, последиците от който ще събираме всички ние“, обясни тогава Банов.

Служебното правителство обаче все пак реши да предостави допълнително 3,1 млн. лв. за държавните опери, филхармонии и театри, с което да покрият част от натрупания до средата на годината 4,7 млн. лв. дефицит и да дадат старт на сезона. Щом се „намериха едни пари“, тръгнаха да се настъпват по петите премиера връз премиера. Без повечето от тях – можеше. Новият сезон потече досущ както свърши старият – без върхове, на почти равен фон.

Раздадените по-рано през годината театрални награди едва ли се помнят още – в листата нямаше явен фаворит като миналогодишния гол „Хамлет“ на Явор Гърдев. А, да - „Професия лъжец“ на Варненския куклен театър – може би най-нихилистичната сатира на Теди Москов за заслужената ни нерадостна историческа съдба, кутсузлийската ни народопсихология и клишетата от близкото соцминало, стана представление на годината и по версия „Икар“, и по версия „Аскеер“.

Но ако някой е запомнил нещо от последната церемония, то не е „лошотърсача“ Москов, а върнатата от Ивайло Христов статуетка воин за водеща мъжка роля – жест, с който подсказа на управляващите, че когато няма истинска грижа за културата, не е време за награди и празници. Актьорът обясни, че не може да приеме приза, когато

българската култура е завряна в най-гадния ъгъл на задния двор на държавата

Браво за което – на Ивайло, не на държавата.

В литературата имаше празници, сътворени на европейска земя от най-котиращите се в момента български писатели - Георги Господинов и Милен Русков. Книгата на Господинов „Физика на тъгата“ бе сред първите пет номинации за най-престижното литературно отличие в Италия – наградите „Стрега“. Тя се оказа и сред петте финалисти за приза „Грегор фон Рецори“ за най-добра чуждестранна белетристична творба, преведена на Ботуша. В широката листа на селекционираните автори редом с българина бяха още 14 имена от цял свят, а в шорт-листата той попадна с французойка Майлис де Карангал (победител), аржентинеца Леополдо Бризуела, американеца Дейв Егър и англичанина Том Маккарти. Добра компания... За нашумелия роман „Възвишение“, пародиращ стила на възрожденската книжнина, Милен Русков пък заедно с още 12 европейски колеги по перо получи наградата на ЕС за литература за 2014 г. на тържествена церемония, организирана от Европейската комисия в Брюксел. Сред останалите отличени са творци на словото от Албания, Великобритания, Гърция, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Малта, Сърбия, Турция, Холандия, Черна гора и Чехия. Двете книги са носители и на множество български награди и се радват на признание от четящата публика.

И както си му е ред между интелектуалци у нас, ако си спомним отколешните писателски вражди на Вазовите Чушкаров и Драгалевски от „Двубой“, изглежда, че двамата ни топ-писатели се недолюбват. Русков написа остри фрази в социалните мрежи за колегата си Господинов, в смисъл, че е рекламен продукт и вечното „наше момче“, Господинов пък многозначително замълча, пък и дойде ред да се отбележи 15-годишнината от излизането на дебютния му „Естествен роман“, който го направи популярен. Журналистката Виолета Станичич междувременно порица и Господинов, и съвременните рицари на перото въобще, задето са дотам самовлюбени, че дори не реагират във Фейсбук по повод

кончината на патриарха на модерната ни поезия Валери Петров

за разлика от обикновените ценители, които припомняха там ежеминутно неговите вълшебни стихове. До дни Господинов откликна – първо във Фейсбук, а след това и с анализ в „Култура“, „римувайки“ огромния Валери Петров с другите поети на 40-те. Но излезе малко нещо, че когато новите поколения говорят за големите си предци, пак май говорят за себе си. Той, мъдрецът Валери, го е казал сам и най-добре:

А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора......

В сферата на изящните изкуства ни посети мегаизложба на Огюст Роден, която остана в Царския дворец от края на май до средата на септември, а ние пък вече сме на път да покорим полюса с уникална галерия в базата ни на Антарктида, събрала 10 големи репродукции на класически творби от фонда на НХГ, които всяка година ще се сменят с всенародно онлайн гласуване.

Изложбата „Метаморфози” с 80 статуи и 20 рисунки на прочутия френски скулптор Огюст Роден, която посланикът на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан определи като истински българо-френски културен празник, демонстрира как маестрото е създавал произведенията си, показвайки и „чернови“, работни модели на познатите шедьоври. Проектът, иницииран преди 18 месеца от Катрин Шевийо, директор на музея „Роден”, представлява сбирка от най-известните и въздействащи работи на „бащата на модерната скулптура”, както и някои редки образци, които никога не са излагани пред широката публика. У нас около 50 000 ценители успяха да ги видят. Любопитно е, че ангажирането на подобна експозиция по принцип струва 370 000 евро, но музеят „Роден“ ни предостави безвъзмездно за този срок творбите, наемът за които иначе е 200 000 евро. Останалата сума - 170 000 евро, поеха българското Министерство на културата, посолството на Франция, Столична община и три фирми спонсори.

Що се отнася до завладяването на полюса, отпечатени върху специална повърхност, която да не се влияе от смразяващите температури,

репродукциите в момента пътуват с проф. Христо Пимпирев и експедицията ни към Антарктида

Сред избраните за „клониране“ са платна на класиците ни Антон Митов, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Васил Стоилов, Цанко Лавренов, Захари Зограф и др. Така, по идея на шефката на НХГ Бисера Йосифова и председателя на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания проф. Пимпирев, бе основана като филиал на НХГ Първата антарктическа художествена галерия – на нашата научна база на о. Ливингстън. Сега, ако Британският музей, мадридският „Прадо“ или Лувърът решат да се разширят към полюса – ще са след нас.

Като стана дума за Лувъра, така нареченият „Български Лувър“ бе открит „на сурово“ от министър Стоянович, но от втория мандат на министър Вежди Рашидов, чиято е и амбициозната мегаидея, се очаква да го насели с експонати на изобразителното изкуство. На 24 май догодина пак ще има официално откриване, търси се и име на бъдещия музей, като засега предпочитанията май клонят към „Квадрат 500“. Новият стар културен шеф Рашидов предприе и поход към същинския Лувър - парижкия. Той подписа във френската столица договор за първата в историята българска изложба в Лувъра, където 3 месеца от 15 април догодина ще гастролират тракийските златни съкровища. Точно 1628 безценни експоната от 17 български музея ще привличат стотици хиляди посетители в залите на крилото „Ришельо” в световния музей.

Тук само да вметнем, че тази година за малко имаше опасност за първи път в 136-годишната история на Третата българска държава да не бъдат отпуснати пари за археологически разкопки. Работата по столиците Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец щеше да бъде замразена; щеше да спре проучването и на древни градове като Силистра, Калиакра, Несебър, Созопол, римските Дебелт, Рациария, Нове, Никополис ад Иструм... Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров заяви, че дори по време на войните е имало пари за разкопки, тъй като дори тогава на показ са излизали забележителни съкровища. Е, в крайна сметка Министерски съвет се видя принуден да одобри допълнителни разходи в размер на 1,5 млн. лв. по бюджета на Министерството на културата за проучване и съхраняване на археологическото наследство.

Но да се върнем към

бъдещото златно бг присъствие в Лувъра

„Не става дума просто за една впечатляваща изложба, която ще е акцентът в работата на Лувъра през 2015 г., а за нещо много по-голямо – представянето на България. В този процес ролята на Вежди Рашидов за подписването през 2012 г. на петгодишно споразумение на България с Лувъра е изключителна, това беше негова идея, която сега осъществяваме заедно”, припомни директорът на парижкия храм – Жан-Люк Мартинез.

Министър Рашидов подари на Мартинез сувенирна реплика на златната маска на цар Терес (оригиналът е включен в бъдещата наша изложба в Лувъра), а французинът заключи: „България има късмет с министър като Вежди Рашидов”.

България обаче далеч не смята така. Заемането на поста бе посрещнато с протести от представители на културната общност, които не са забравили някои по-отдавнашни публични изстъпления на Вежди Рашидов. Спорната му репутация като управник обаче бе затъмнена от кандидатурата за шеф на парламентарната комисията за култура и медии - Слави Бинев. Каратисткото ъндърграунд минало на избраника на Патриотичния фронт и имиджа му на един от видните чалгизатори на страната като собственик на фолк-кръчмата БИАД разгневи арт съсловието, което въстана не толкова срещу личността Слави Бинев, колкото срещу всичко онова, което тя символизира: мускулните, а не духовните аргументи в обществения дебат, арогантният непукизъм, купеното архонтство – индулгенция за ъндърграунд греховете на младостта...

Главният режисьор на Народния театър Александър Морфов, омерзен, пръв хвърли оставка

След многодневни протести, канонада от писма с призиви да се оттегли и парламентарни совалки за излизане от ситуацията, все пак оставка даде и Бинев, колкото и държелива да бе мегаломанската му убеденост, че е най-подходящ за поста. Катурна го недоволството на гилдията, на която той за довиждане позволи да „пие вино от черепа му“. А Патриотичният фронт, на когото културната комисия явно е била разпределена след изчерпването на по-апетитните, предложи друга кандидатура – на Поли Карастоянова, спец по туризма и бивша стюардеса. Е, точно тя едва ли има повече компетенции от Бинев. Но Народното събрание я утвърди. Този филм с калинките вече сме го гледали...

Иначе филмите родно производство през годината бяха кът. Вярно, „Живи легенди“ на актьора режисьор Ники Илиев събра повече публика от няколко американски блокбастъри, както и няколко награди от американски фестивали за развлекателно кино, но седмото изкуство като цяло произвеждаше повече скандали, отколкото нови заглавия. Първо, сесията на Националния филмов център за разпределяне на субсидии бе компрометирана, след като режисьорът Евгений Михайлов бе уличен в преписване на аргументацията за оценка на представените проекти. Самият Михайлов призна, че поради липса на време наистина е заимствал от колежка формулировката на мотивите, но самите му оценки, както и коментарите му при обсъждането на 90-те проекта, са напълно различни. Дни след скандала той подаде оставка като председател и член на Художествената комисия за игрално кино към НФЦ, от чиито оценки и решения де факто зависи разпределянето на държавната субсидия за реализация на филмови проекти.

Но и без това някой едва ли скоро ще види субсидия. Младата Росица някоя си Караджова, чиито проект бе класиран последен, нашумя в социални и други медии, че обжалва конкурсната сесия и сезира за нередности в процедурата на НФЦ, като по този начин блокира състезанието. Навсякъде където има възможност, тя пише с големи букви: „Какъвто и да е изходът от делото, кино гилдията се раздели с повече от 7 млн. лв. Тези пари са блокирани от съда заради мен и делото, ще си останат блокирани до заключението на Административен съд. Да ви напомня , че заключението на съда също може да бъде обжалвано на по-висша инстанция, а заключението на висшата инстанция – съответно обжалвано в още по-висша. Това трябва да ви подсети, че ако процедурата продължи до края на календарната година, което е 100% сигурно, вие уважаеми членове на кино гилдиите губите завинаги неусвоените повече от 7 млн. лв. От бюджета за 2014 г., отпуснат на НФЦ“. По-нататък момичето обещава, че тази процедура ще се повтори и на следващата сесия, на която тя също ще участва, и на по-следващата и т.н., защото е млада и има време. А кинаджиите пак ще загубят парите си за съответната година. И така до края на света. Ами честито ви отсега, злорадства Росица.

В последвалите интервюта някой вероятно е подсетил „бунтарката срещу статуквото“ и тя уточнява, че ще обжалва, ако има нередности. Останалите в нета заплахи обаче звучат по съвсем друг начин – с патоса на последните, които вярват, че са заслужавали да бъдат първи... Само за сведение: на тази провалена сесия победител, който трябваше да бъде подпомогнат със субсидия, бе проектът на големия Николай Волев, който от години не е снимал филм. Е, няма скоро да го гледаме.

Как да тръгнат нещата, когато взаимно се блокираме напук... А-ха така да стане и с нашето предложение за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Националният съвет за кино определи “Българска рапсодия” за лента, която ще се бори от името на страната за “Оскар” в тази категория. Би могло да се очаква,

че историята с главни герои български евреи под режисурата на Иван Ничев

ще събуди интереса на Американската филмова академия. Изборът на Националния съвет за кино веднага обаче предизвика скандал, тъй като в журито, определящо кандидата за чуждоезичен „Оскар“, е бил и неговият автор Иван Ничев.

Ничев коментира, че не е участвал в гласуването за „Българска рапсодия“, но въпреки това създателите на втората класирана лента – дебютната „Виктория“ на Майя Виткова, която направи много добро впечатление на фестивала за независимо кино „Сънданс“ в САЩ, са категорични, че той е в явен конфликт на интереси, след като така или иначе е участник в комисията, а негова творба се състезава. По този повод дори се състоя протест в Борисовата градина. „За пореден път победиха лобито и конфликтът на интереси. Не може националният ни претендент за наградите “Оскар” да бъде избиран от комисия, в която един от 12-те членове да има филм, който се състезава срещу останалите! Не може той просто да излезе от стаята по време на гласуването, а да не излезе от състезанието!“, заяви Виткова. Режисьорката и нейни колеги сигнализираха Министерството на културата и настояха пред министър Мартин Иванов изборът да бъде анулиран.

Според капацитети, единият от спорещите филм е негледаем, а другият – наивно клише;

новата работа на Стефан Командарев – „Съдилището“

пък все още не беше излязла. Единствената настъпила промяна обаче беше, че филмът на Ничев замина със сменено и по-“комерсиално“ заглавие – Пътуване към Коста дел Маресме“. Напразно: преди борени дни се разбра, че той не влиза сред 9-те в широката листа на претендентите за чуждоезичен „Оскар“, където са кинотворби от Аржентина, Полша, Русия, Грузия, Холандия, Швеция, Венецуела, Естония и Мавритания. Дано поне догодина „Съдилището“ повтори и надмине триумфалния поход на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. А дано, ама надали...

Дали е срамно, ако някоя година пропуснем да представим кандидат за „Оскар“, като просто нямаме подходящ продукт?! Колко държави не изпращат примерно свой човек на конкурса „Евровизия“ - било по финансови, било по художествени съображения. Направихме го през май и ние. Задоволихме се само с детската „Евровизия“ през ноември и там...направихме най-големия си удар. Защото малките Крисия, Хасан и Ибрахим ни отсрамиха за сметка на „голямото“ изкуство. Дори страни, които имат безспорни традиции и добър пример в този жанр, ни оцениха – те отхвърлиха геополитическите симпатии в гласуването и ни наградиха с максимален вот, без да имаме някаква териториална и историческа близост с тях. Сигурно имат сетива да разпознаят родените артисти още "в зародиш".

Пловдив бе избран от независима комисия сред българските градове финалисти да бъде Eвропейска столица на културата 2019, изпреварвайки конкурентите си София, Варна и Велико Търново. Официалното му номиниране от Съвета на министрите на ЕС трябва да се състои през май 2015 г. През следващата година Градът под тепетата ще получи 1,5 млн. лв. като част от държавната субсидия за избора му за Еврпейска столица на културата, за което вече има и решение на Министерския съвет.

Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта, заяви по повод избора на независимата комисия: „Поздравявам Пловдив както за спечелването на конкурса, така и за това, че ще бъде първата Европейска столица на културата в България. Конкурсът беше тежък с 8 първоначални кандидати, от които бяха подбрани 4 финалисти. Убедена съм, че посетителите от Европа и целия свят ще могат не само да открият забележителностите на Пловдив, но и да оценят културното многообразие, история и ценности на нашия континент. Убедена съм, че титлата ще донесе на Пловдив и околностите му значителни дългосрочни културни, икономически и социални предимства, както стана при предишните Европейски столици на културата“.

На 5 септември, когато бе обявен българският победител, кметът на Пловдив Иван Тотев поздрави съгражданите си и изрази надежда градът да стане едно по-добро място за живот.

Планираният бюджет на Пловдив за културна инфраструктура е над 14,5 млн. евро, за съдържание - над 22 млн. евро, от които 3,5 млн. евро са частен капитал. Европейската комисия присъжда и парична награда от 1,5 млн. евро.

Концепцията „Заедно“, с която Пловдив спечели инициативата, обединява хора от различни поколения, етноси, вероизповедания, с различни професии и единна визия за културното развитие на града и целия Южен централен район на България. Благодарение на стратегията, в Пловдив ще се развият изцяло няколко важни публични пространства като например Тютюневите складове със своята забележителна архитектура, остров Адата, хълмовете и много други, преосмислени като площи за култура, спорт, отдих и забавления. Концепцията има и отделен стълб от проекти, свързани с новите технологии, екологията и здравословния начин на живот. Един от проектите в града, които вече са започнали, е развиването на едноименния занаятчийски квартал Капана като първия артистичен квартал в България.

В исторически, културен и икономически план Пловдив е водещ фактор в тенденциите за децентрализация в България. Той е кръстопът на етноси, които живеят помежду си в хармония и разбирателство от векове. Това древно селище между Изтока и Запада с невероятния си ренесансов Старинен град, с Античния си театър, Римския стадион, църквите и джамиите една до друга, гледа към бъдещето и е наясно какви са предизвикателствата, за да заеме достойното си място в списъка на европейските културни столици.

България и Италия са двете държави членки, които ще си поделят титлата Европейска столица на културата през 2019 г. Италианската културна столица ще бъде град Матера в южната част на страната.